сряда, 30 септември 2015 г.

Сватба в стил винтидж

Vintage-стилът е особено популярен в сватбените тържества в последните години. Това е съвсем оправдано, защото този стил носи толкова   нежност, носталгия, романтика,  лекота.  В последните  няколко години този стил навлиза смело в облеклото, интериор и в сватбените тържества естествено. Все по-често младите, романтични булки  мечтаят за сватбено тържество, което да носи  аромата на отминалото  време, красотата на старинните предмети.  Уморени от високо-технологичното си съвремие все по-често се нуждаем да се  пренесем назад,  когато темпото е било по-спокойно, материалите естествени, а взаимоотношенията по-изтънчени.
Идеите за сватбено тържество, издържано в този стил   са много, дори безброй и затова, когато тази красива млада жена дойде при нас  с желанието да направим сватбеното им  тържество в стил винтидж се захванахме с особена радост и вдъхновение.






 От  стъклени бурканчета и  бутилки, от консервни метални кутии с помощта  на  различни дантелки, връвчици  и рафия се появиха   вазите за цветята. В декорацията предвидихме  клетки за птици, перли и пеперуди. По  предложение на  младоженката, осъществихме и една много мила идея да подредим  стари снимки от сватбените тържества на  две поколения назад в семействата на двамата младоженци.


Поради голямата височина на залата окачихме клетките за птици да висят от тавана

Пеперудите накацаха по леките пердета на прозорците


Цветята както е обичайно за стила са рози, лизиантис, гипсофил, хидрангея. Голи клони с исландски лишей подсилват  естественото ретро излъчване


Градината бе мястото за посрещане на гостите и съответно се разположи и бара със сладкиши






Сватба под знака на пауновото перо

Най-често  бъдещите булки  искат сватбеното тържество да е  с много цветя /предимно рози, ранункулус, божури/ да  има воали, свещи, да е романтично и неповторимо. Традиционно изискването  за цветово решение се свежда до три цвята-бяло, кремаво и розово. Приятно предизвикателство е когато сватбеното тържество  трябва да бъде решено в по-необичаен цвят като тюркоаз и основен мотив да е пауново перо. Царственият паун е символ на  самолюбие и суета, но от друга страна е и символ на чист ум и добро сърце. В Китай тази птица е свързана с покровителство над  майчинството. Пауновото око със своите преливащи и променящи се цветове изглежда властно  и мистично, но същевременно и закачливо и хитровато. Съчетанието на този елемент с текстил в тюркоаз и аквамарин  изглежда очарователно.


 


Аксесоарите за сватбения ритуал изработихме от  цветен и бял  тюл, текстилни ленти в два различни цвята/ тон в тон/, но различни ширина и  паунови пера. За по- дребните елементи оформихме перата, за да подчертаем красотата на пауновото око. Желанието на младоженците бе  флоралната украса да е по-изчистена от цветове. Предвид и богатата орнаментика и украса на залата, в която щеше да се състои тържествената вечеря  избрахме цветните аранжировки да са предимно от  листни  нецъфтящи растения. Булчинският букет  направихме  в същият стил, свободен  с акцент на двете протеи.






Венчетата за главите на шаферките/момиченца на  около 5-6 г./ направихме от  хидрангея, чиито цветове са преминали  от силните си  багри и  са добили нежен благородно розово- зелен преливащ цвят с по-тъмно кафяво-червени краища на места. Момичетата наистина приличаха на горски феи.  Бутониерите за  близките на младоженците решихме  отново в синьо-зелено и за целта използвахме подходящи сукулентни.

                       


Украсата на сватбата носеше духа на царствено спокойствие и  неумолимо приближаващата есен.

вторник, 29 септември 2015 г.

Слънчица в сабо

В  самия край на двора, на слънчево, но затънтено място  с голямо  закъснение хвърлих семена на декоративен слънчоглед. Нямах очаквания защото  семената бяха в края на срока на годност. Не за първи път се изненадвам от устойчивостта на растения, за които не се полага особена грижа. В края на септември разцъфнаха няколко  ниски слънчогледчета, на всичко отгоре и различни  на вид.  С  още няколко клончета закъснели къпини, подали се през оградата от двора на съседите и  стръкчета от сенецио/ друго ефектно и изключително непретенциозно растение/ и  многогодишни астри, подредени в керамично сабо  се получи весела  композиция,  която краси градинската маса.




За масата през есента

Малко време, малко вдъхновение и  няколко  дребни  елементи, за да имаме  красива маса - за неделен обяд с цялото семейство, за следобедно кафе или чай с приятелки  за късна закуска  в съботния ден.


  

Подбирам съдове и прибори в една цветова гама, както и подходящи за тях салфетки/ най-често хартиени/  и покривка или  подложки за индивидуално сервиране. Добра комбинация се получава когато се комбинират два до три цвята. Трудно се получават по-големи по брой цветни съчетания. Често изглеждат бъбриви, а понякога това начинание си е пълен провал. Малко допълнения са необходими - дребни декоративни елементи, малко букетче цветя или единични цветя, добре подредена фруктиера.






Старанието и отделеното време си заслужават. Всички около масата се чувстват по-приповдигнато и  празнично дори и в най-обикновен ден.






Есенни цветни композиции

В навъсен  есенен, когато мъглата едвам открива насрещните баири и леко преръмява,  нещо непрестанно те подтиква  да  си създадеш малко  повече уют и настроение. В това отношение есента е  прекрасен сезон, в който можеш да направиш от подръчни / от градината или близката поляна/ материали много разнообразни и красиви композиции.  Шипките вече са със силно червени плодове, цъфналия седум, астрите, цъфналите хризантеми, плодовете на лозата/декоративна или ядлива/, лешниците, кестените, плодовете на японската дюля, както и  почти изжълтелите  истински дюли-всичко това може да  бъде съчетано в прекрасна цветна композиция. Красив акцент   са клончета от къпина, физалис, диворастящи ябълки, а защо не и от плодове, които по това време на годината са в изобилие.




Когато се разхождате сред природата, било в планината или някъде в обществена градина може да съберете толкова много неща, които да послужат при изработването на  една цветна есенна композиция. В  Южния парк събирам нападалите под дървото плодове на маклурата/конска ябълка/. Не мога да се въздържа да не откъсна поне едно стебло от случайно провесен по някоя ограда хмел. 


Използвам често  глог и  интересни клони и листа, които събираме при излетите в планината. 
Въпреки намръщеното време и непрестанно смаляващият се ден, настроението може да бъде слънчево. 


Есенно настроение

Есента буквално  ни връхлетя. След топлото сухо лято, с преминаването на границата между лятото и есента,  времето се промени рязко. Заваля и то продължителен напоителен  дъжд. Застудя. Градината се промени. Доскоро жизнените, ярки цветове изгубиха своя блясък. Натежаха мокрите стебла на моравата астра и се наклониха чак до земята.


Прецъфтелите цветове на хидрангеята, макар загубили  ярките си цветове в розово са по своему красиви.

Градината губи блясъка си, но отново  впечатлява с друга,  мистична, носталгична красота.
Доскоро потъналите в цвят туфи на ехинацеята сега са потъмнели и се открояват на фона на все още зелените листа  на околните храсти.    
              
                    
Гергините са все пак  цветя на късното лято и есента и макар и подгизнали от дъжда само чакат слънчевите лъчи, за да надигнат глави и се усмихнат в разкошни цветове.
Градината се изпълва с плодове. Превили са се клоните на круши, ябълки. Плодове натежават и  по клонките на храсти и лиани. След тъмните плодове на декоративните лози очаквам появата и на ярко червена багра по листата им. 
  

Цветята  в градината с нетърпение очакват облаците да отминат и слънцето  да огрее, за да изпълнят градината с топлите  си багри и да ни омаят със  спокойствието на есента.