Малините-хапване и отглеждане с лекота

Вкусен, ароматен,  относително лесен за отглеждане - такъв плод е малината. Имате ли дори и малко подходящо място, то потърсете  сорт, които бихте искали да отглеждате. Има сортове, които дават плод само  в началото на лятото, други сортове /ремонтантни/ плододават  два пъти годишно в началото на лятото и втори път през есента,  края на август-октомври. 

Малините се чувстват добре в  прохладен климат, на слънце, но не на припек, и влажна и свежа почва. Най-подходящо време за засаждането им е по-късната есен  след средата на октомври. Може да ги садите  до  настъпване на резки застудявания  и замръзване на почвата и когато не е подгизнала почвата. Обикновено в  дворовете, когато се засаждат малини, подходящото място е  североизточния или западния край на  градината, покрай оградата / това е особено подходящо  за сортовете, които изискват  подпори/. Почвата предварително, още в края на лятото,  трябва да е добре обработена и да се разпръсне  добре угнил оборски тор.  Засаждат се на разстояние между  растенията 50-80 см. Ако се садят в повече от един ред е добре да имате разстояние между редовете, което да позволява освен разрастването им и възможност да влизате спокойно между редовете /около 200 см./. След освобождаването от опаковката, корените се накисват във вода за поне 12 часа. Не е необходимо да  се оставя по-голяма от 10 -15см. дължина на стеблото. Почвата се уплътнява и полива. Необходимо е да сте предвидил или предварително изградили   общи подпори за растенията, когато се разраснат, особено за лятно плододаващите сортове. Някои от тях достигат до 180 см височина. Тъй като малините са  растения, които обичат почвата в основата на растението чиста от плевели не е излишно да помислите за мулчиране на околното пространство, което освен всичко останало ще ви улеснява и  при плевенето.

Това е снимка от  блога на известни градини  Vyne gardens в Хемпшир /Англия/,  в зелечуковата част на градините, средния ред е засаден с малини

Една доста трайна и подходяща конструкция от Pinterest

И начин за  организиране на насаждения, покрай  дървена ограда 

За да се радвате на много и едри плодове, е необходима да се полива  редовно през лятото и да се  прави прореждане или резитба на малиновите стебла. За  сортовете, които  дават плодове в началото на лятото, първата реколта ще бъде  на втората година след засаждането. Цветовете и респективно плодовете се появяват на миналогодишни стебла.  През късната есен се отрязват всички плододавали  стебла / те са с кафяв цвят/. Освен тях е необходимо да се изрежат и по-слабите и странично тръгналите да растат стебла. На всеки корен се остават по не повече от 5-6 най-силни стебла, които се привързват към конструкцията.  За ремонтантните сортове, които  могат да плододават  и лято и есен, имате два подхода. Стеблата на храста се изрязват в късната зима /февруари-март/ всичките  малко над нивото на почвата. Така през лятото ще имате само едногодишни стебла и съответно плодове през есента. През лятото се прореждат, като се отстраняват всички  разклонения, които са по-слаби или се  отклоняват като растеж от габаритите, които сте предвидили. Този начин на подрязване, ограничава възможностите за измръзване и разпространение на болести.  Другия начин е след втората година да се премахват вече плододавалите стебла на есен и да се съкращават едногодишните / дали плод през есента/  под  нивото  на есенните плодове. Следващото лято те ще дадат плодове  и новообразуваните леторасти ще дадат плод през есента. Така  ще получите растения с по- дълго плододаване до  края на септември, началото на октомври. За подрязването на малините са ви необходими добра лозарска ножица и  градинарски ръкавици. Отглеждането на малини в градината не е сложно, а имате добро количество плодове  с отлични качества. Съществуват много добри  български сортове малини. Популярни и много добри резултати дават сортовете: /Снимките на сортовете малини са на Института по земеделие в Кюстендил/ 

Шопска алена  бързорастящ сорт с отлично плододаване със средно едри плодове. Мощни, изправени  стебла. 

Люлин е ремонтантен сорт с много добра плодовитост, възможност за две реколти, като есенната реколта продължава до края на септември. Средна височина.

Самодива е сорт  с едри плодове, средно високи издънки. Понася временно засушаване.

Популярни  и подходящи за условията в България  за отглеждане са американските сортовете Heritage, Fallgold /жълти/  и швейцарския сорт Sugana. Малиновите храсти могат да се отглеждат и в контейнери, особено по-дребно габаритните сортове /Ruby Beauty/. Съдовете трябва да са с достатъчно голям обем поне 25-30 литра вместимост и диаметър 40 см. Малините са култура, която дава възможност  без  кой знае какви  усилия, само с малка предварителна инвестиция за носеща конструкция, да имате  пресни и вкусни плодове. Да отгледаме плодове и зеленчуци сами  е  хем полезно, а  и насърчаващо за бъдещи градинарски проекти.

Duchesnea indica - разнообразие във висящите кошници и контейнери

Duchesnea indica - зад това  име, идващо от собственото на френски ботаник и градинар Antoian Nicola Duchesne, се крие едно непретенциозно, но забавно и ефектно растение-декоративна ягода.  Наистина преди всичко декоративна. Отглеждайки го, не очаквайте да си похапвате сочни и ароматни плодове. И все пак неговите плодчета, макар и без особени вкусови качества са доста ефектни в градината. 

Декоративната ягода е  многогодишно, почвопокривно растение. Разраства се бързо с помоща на  вкореняващи се ластуни / както при същинските ягоди/. Листата му остават зелени през цялата зима, а напролет  започва да цъфти с жълти цветове /цъфтеж се появява и в края на лятото/, след което се появяват и прекрасни червени плодове. Доста ефектно е когато едновременно има и  цветове и плодчета. Повечето растения отглеждаме заради прекрасните им цветове, други заради  интересни листа, а декоративната ягода е от онези, които  се появяват в градината заради ефекта / не вкуса/ на плодовете. Отглежда се от издънки, които се вкореняват на ново място през август или от семена, които се засяват  през февруари на закрито /20-22°C/. Добре е да се използва субстрат за засяване на семена и млади разсади. Семената се вплътняват в почвата, без да се покриват отгоре. Покарват в рамките на 20-25 дни. На  постоянното място се засаждат през април. Засадени в градината те изглеждат добре в края на скален кът, в основата на някои храст или в предна част на  леха тип "горска". През пролетта ги предпазвайте от охлюви и плужеци. Важно е тези места да не са на припек. Макар и невзискателно, растението се развива добре на шарена сянка или на място със сутрешно или късно следобедно слънце. Докато е новозасадено, поливането трябва да е редовно, както  и през периода на вегетация,  особено ако са засадени в контейнер, тези в почвата могат да   търпят кратковременно засушаване. Декоративната ягода стои много красиво в контейнери, достатъчно високи, за да се спуснат надолу стеблата, висящи кошници, както и сандъчета по перилата на тераси и прозорци. Красиво изглеждат в комбинация с други листно декоративни или цъфтящи.

Когато се отглежда в контейнер може да презимуват в закрити помещения, но при ниски температури /5°C/. Тези, които се отглеждат в градината съвсем спокойно презимуват, като първата година може да се  предпазят допълнително чрез мулчиране. Ефектно, непретенциозно и забавно растение, което заслужава да бъде по-често в градината ни.

Божурите

Сезонът на цъфтеж на тези прекрасни царствени растения  е около два месеца /април-юни/, но въздействието им е  много дълготрайно. Тези  аристократи на градината   са  толкова впечатляващи с цветовете, аромата, че остават прекрасни спомени, чак до следващия цъфтеж. Няма градина без  представител на някоя от групите  в  рода  Peonia. 

Когато цветовете натежават на стеблата се слагат  подпори

  

Тревистите божури - те са най-разпространените. 

Най-често  баграта на цветовете са бяло розово червено, по-редки са  тъмно пурпурните,  бледо лилави,  малко сортове  са в коралово и жълто.  На височина  те  варират от 40см.  до  80-90 см. ,  разцъфтяват от средата на май най-ранните, които са най-често  червени и бели  до най-късните, които разцъфват в края на юни.  Формата на цвета   се класифицира:

Прости цветове - един или два реда венчелистчета, в центъра тичинките обграждат плодника

Анемониевидни и така наречени японски -  венчелистчетата  обграждат  частично видоизменени  тичинки, прилични на  венчелистчета

Полукичести -  имат няколко реда венчелистчета, а при разцвета се забелязват   тичинки и плодник

Кичести - много редове  венчелистчета  и видоизменени тичинки. Цвета  е  едър и сферичен когато широките венчелистчета са  еднакво дълги с централните видоизменени или централните са по-дълги  и формата е   леко  удължена.

Прецъфтелите цветове се отстраняват веднага, а  през есента  листната маса се изрязва малко над  нивото на почвата. Те презимуват много успешно  дори в зона 3 при температури по-ниски от  - 30°С, в известен смисъл   студовете са  задължителни за развитието  на растението. Хладния въздух, хладната почва и много светлина  са перфектни условия за отглеждането на божурите. Божури не се отглеждат в климатична зона над 8. Засаждането им  става най-добре през есента - септември.  Почвата трябва да е богата и добре обработена  и отцедлива. След изкопаването е  необходимо добавянето на компост или  прегоряла оборска тор. Дълбочината на  дупка да е  не повече от 20-30см.,  на чието дъно се  полага един слой пясък а отгоре компост. Предпочитайте, ако може да избирате корена да е с поне три пъпки /очички/. Това е гаранцията за  бъдещето  добро развитие на растението. 

Засажда се корена с очичките нагоре и  най-много покрит с  5-6 см почва. Много често са достатъчни и само 2-2,5 см почвено покритие в местата с по-меки зими.  Околовръст в  диаметър 40-50 см от корена може  да се разпръсне минерална гранулирана тор 5:10:5, която е подходяща за  обогатяване на почвата след цъфтежа и при засаждане за  добро коренообразуване. Комбинираните торове, които се използват за обогатяване на почвата в началото на сезона и след цъфтежа, трябва да са с  приоритетно по-високо съдържание на калии. Азотните торове насърчават растежа на листната маса, но съществува реална опасност от оскъден цъфтеж. По-дълбокото засаждане на божурите също е причина за липсата на цветове дълги години след засаждането.  Божурите и без това са малко консервативни и им трябва  по-дълъг период на адаптация на новото място. След засаждане в първите една две години е нормално да няма цветове, важното е растението да се развива добре и да има богата и здрава листна маса. След като се  установи  ще започне да дава  все повече цветове и то в продължение на много години /50-70/.  През първата година  може да се запази  ново засадения корен чрез мулчиране с   борови, дъбови кори, слама, но  по принцип от това има нужда само при  млади  растения.  След като преминат 2-3 години и растенията са вече установени  зимното мулчиране не само, че не е необходимо, но и  не действа благоприятно на развитие на  цветните пъпки. През периода на вегетация, пролетта и топлото лято може да се мулчира с цел предпазване на почвата от прекомерно прегряване и бързо изпаряване на влагата от нея, но не в съвсем близко до стеблата, добре е те да бъдат открити. Тревистите божури   след   повече от 8-10 години и прекомерно разрастване биха могли да се  разсаждат, макар че божурите  са пример на растения, които не понасят добре  разсаждането и преместването. Разделянето на коренището се прави  в ранната есен, внимателно, така че да  останат  по няколко  пъпки / или поне една/ във всяка част. Божурите, освен от гол корен могат да бъдат засадени и от  контейнерно отгледани  в разсадници.  В този случай  може да се засаждат  и през пролетта  в почвата на постоянно място, като  внимателно се отстранява саксията и  растението се засажда в предварително изкопаната дупка с по-голям размер от обема на саксията  заедно с цялата почва от саксията, без да  се безпокоят корените. Ако  почвата в саксията е  по  рехава и ще бъде трудно да извадите   растението  с  компактна  коренова бала, която да положите в почвата, то по-добре е да продължите да отглеждате  растението в саксията до есента и тогава да го  засадите, както се засажда от гол корен, като  изрежете стеблата почти до основата. Трябва да се има предвид,  че божурът не е много подходящ за контейнерно отглеждане. За две три години може да се отглежда в саксия, но след това трябва да бъде  преместен в градината.

Дървовидните божури

за разлика от тревистите,  техните надземни части остават над почвата и през зимата, само изпадат листата им. Предпочитат шарената сянка, като се нуждаят от 4 часа пълно слънце. При избора на място трябва да се има предвид бъдещото разрастване на храста . Необходими са 100-120 см в ширина и поне 150 см. до 200 см. във височина. Растат относително бавно. Те за разлика от тревистите трябва да се засаждат по-дълбоко. В предварително изкопаната дупка трябва да се разположи корена добре и за се засипят с почва дори първите разклонения да попаднат под нивото на почвата. През първата година зазимяването чрез мулчиране е почти задължително. Тъй като цветните пъпките се залагат в края на лятото, ако решите, че растението ви има нужда от оформяне, то да се направи веднага след като премине цъфтежа. След преминалата зима отстраняваме само  изсъхнали или повредени стебла, като  това се прави в ранната пролет. Подхранването  на  дървовидните божури е добре се да направи в края на зимата или съвсем в ранната пролет като се добави компост  в периметъра очертан от  короната на храста или   се разпръсва изкуствена  комбинирана тор   в периферията на   този периметър.  Изкуствените торове, които  се използват за обогатяване на почвата трябва да бъдат с приоритет на съдържанието на калии и малък процент азот. След прецъфтяването е добре, но не е задължително да обогатите почвата, за да  се възстановят по-бързо растенията. Винаги предпочитайте органични торове  пред изкуствените за подхранване на божурите. При липса на валежи през лятото се поливат редовно, като  мокренето на  листата, особено при вечерното поливане не  е желателно. В сравнение с тревистите те цъфтят по-рано. Някои сортове започват да цъфтят още в средата на април, като най-късно цъфтящите приключват цъфтежа до края на май. По време на цъфтежа  тези храсти изглеждат възхитителни.

Дървовиден божур на повече от 30 години

Дървовиден божур на  4 години

Междусекторните божури / Итох  хибриди/ 

това  са хибриди между  другите два вида, тревистите и дървовидните. Затова те са обединили най-добрите качества и от двата вида.  Имат големи по размер и много цветове, стеблата са изправени здрави и с лекота издържат едрите тежки цветове. През есента стеблата се изрязват  до нивото на почвата.  Тези божури  са плод на дългогодишни опити  на  Toichi  Itoh     за получаването на жизнеспособен хибрид. След смъртта му  делото му е продължено, с разрешение на вдовицата му,  от  американски селекционери.  Днес има  няколко десетки регистрирани  вариетети  в жълто, розово, кайсиево,  червено с  полукичести цветове. Отглеждането им  е както на тревистите  божури.  Корените са с висока цена, но   безспорно си заслужава. Само след   година или две, когато  започне цъфтежа  разбирате, че си струва и цената и  усилията. С напредването на възрастта туфата на  междусекторните божури може да бъде  с около петдесет цвята. 

Bartzella  цвят през втората година от засаждането

А след няколко години може би  ще бъде така:

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/10/eb/d9/10ebd9bf2c0a5c88fa2c9a8184af4930.jpg

Всички божури обичат  умерено поливане.  Толерантни са към краткотрайни засушавания. През лятото при високи температури и липса на дъжд  се поливат редовно. Новозасадените и млади растения не трябва да се засушават, особено в първото лято след засаждането трябва да се поливат съвсем редовно и старателно, за да могат добре да достига водата до корените и да се даде възможност за  тяхното оптимално развитие.  Многото вода, както лошата проводимост на почвата може да причинят  някои гъбични  болести по божурите. Най-опасни от всички e сивото гниене - появата на тъмни, почти черни петна по листата, което може да е причина за загниване и загиване на растението. Пак свързано с поливането, макар и да не застрашава живота на растението е  брашнестата мана. Третирането с подходящ фунгицид, отстраняване на увредени листа и рязка промяна на поливането, както   и третиране с    нехимически, домашно приготвени препарати би помогнало да се справите с тези болести. Често по време на цъфтежа на  нарастващите пъпки на божура се забелязват мравки. Това не е тревожно. Захарния сок, които  се отделя привлича мравките, но те не вредят на растението,  само трябва да  оглеждаме  отрязаните цветове, които внасяме в дома си, а  божурът е едно от най-прекрасните цветя за отрязан цвят. Той с основание е   едно от най-популярните цветя в сватбените аранжировки. 

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/99/95/d7/9995d718e3c70193ff4977cb61175d7c.jpg

http://static.mwsrc.net/sites/mywedding.com/files/styles/width_600/public/blog/1409797081.jpg

Букетите с божури   могат да бъдат както романтични така рустикални, монументални и винаги изглеждат много жизнени, а същевременно  и изискани и стилни.

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/ad/f2/7b/adf27b63f53458c1d02a25a32fbc5363.jpg

Много са причините,  за да отглеждаме божурите в градината. Когато подбираме нов сорт за собствената си градина, трябва да имаме предвид  и тези представители на вида, които много харесваме:
Тревисти

Anemoniflora - много ранен цъфтеж, здрави изправени стебла, височина 40-50 см., 
компактна туфа, цветове  са анемоневидни с наситено розов цвят

Sorbet - стар сорт, цветове кичести в нежно розово и кремаво, късен цъфтеж

Vivid Rose - много едър цвят  в наситено светло розово, средно силен аромат, късен цъфтеж

Rubra Plena - peonia teunifolia различни по вид  листна маса  с фини фрагментирани листа,
 наподобяваща копър, цъфти много рано 

Garden Peace - ранно цъфтящ, с прости цветове и контрастиращи червени плодници
 и жълти тичинки, височина 110 см.

Дървовидни:

Katrin - едри виолетови цветове с по-тъмен център, много обилно  цъфтящ през май.
Храстът е с по-малки размери до 120 см

Междусекторни:

Bartzella - лимонено жълти с по-тъмен център едри, полукичести   цветове  със слаб аромат. 
Цъфти в  първата половина на юни

Lolipop - на кремаво-жълта основа пурпурни ивици и  петна,  полукичест цвят, цъфтеж през юни

Сините цветя в градината

Цвета на небето, морето прекрасното, необятно синьо. То носи спокойствие, равновесие. Сините цветя  от ранна пролет до късната есен  правят  впечатляващи  цветни петна сред пищната зеленина и цялата палитра на градината. 

Още от ранната  пролет излизат  дивите зюмбюли, теменужките, минзухарите, мускарите сред свежата зеленина на сочната пролетна трева.  

 Сините цветя хармонират прекрасно  с  другите  цветя  в градината.  Лазурното синьо на незабравката  изглежда прекрасно до  белите момини сълзи  и  розовите карамфили, както е  прекрасно и съчетанието на сини и бели анемонета

По-късно синевата изгрява от ъгъла със сините  ниски  и високи брадати ириси и  от аубриетата в скалния кът

Сините цветя  са в много различни нюанси на синьото от лазура на незабравките и делфиниума, през  кралското синьо на брадатите ириси  и някои клематиси та до лавандуловото на глицинията  и алиума.

 Люляците  нацъфтяват  в няколко нюанса на синьото

След преливащото синьо на люляците покрай оградата идва и кралското синьо на  клематиса  надвесен над пейката и  небесно сините сортове покрай оградата в задния двор.

Под сянката  на храстите покрай оградата  през пролетта  засиява синьото  петно от аюгата. След някоя и друга година ще стане цяла  синя полянка.

Не само със синия си цвят привличат  туфите на лавандулата и  салвията,  а и с прекрасния си аромат

От контейнерите  сияят  синьо-лилавите  камбанки на кампанулата  и  гроздовете на вербената

От висяща кошница се спуска ароматна петуния в  наситено кралско  синьо

Най-ниската част на лехата  синее с дребните  цветове на лобелията, която  ни се усмихва и от малкото  колело

През цялото лято  два храста  хортензия  подсилват синевата в двора, ту  на места избледнява синьото и се трансформира в бледо лила,  ту се усилва интензивността на  синьото на места

В късното лято  ще избухнат и сините  кълба на астрата. Ще ни държат настрана  с  охраната си от кръжащи наоколо многобройни  пчели.

В групата на сините    в градината ни  липсват такива характерни представители като канотуса, плумбагото и  агапантуса, но това предстои.