сряда, 23 ноември 2016 г.

Подготовка на градината за зимата

В края на октомври  и през целия ноември, когато времето позволява  подготвяме градината за зимата. Прибрани са зеленчуците  и плодовете, засети са семената на  студенолюбивите спанак, салати, арпаджик,  в зеленчуковата леха е останало само брюкселското зеле, но и то ще бъде прибрано съвсем скоро. Време е да подготвим  градината, така че да  посрещне зимата най-безпроблемно. Работата по зазимяването на градината включва предпазване на  по-чувствителните растения към ниските температури,  както и преждевременно развитие в по-топлите зимни дни, укрепване на   короните на растенията, за да устоят  на тежките мокри снеговалежи без да се чупят клоните им,  почистване на  лехите от едногодишните растения,   почистването на зелените площи от нападали листа превръщането им в мулч или компост, отстраняване от нездравите части на многогодишните и  вечно зелените растения.



Още при първата слана в сезона се изрязват надземните части на далии, бегонии, каладиум, кана, кала и  грудките и луковиците им се изравят от почвата, за да се изсушат, почистят и приберат  на сухо и прохладно/ но не под  нулата/ за да прекарат  периода на покой.  Подходящо е да се използват  пластмасови касетки запълнени с хартиени лентички или стърготини и талаш.
Саксиите с агапантус, бугенвилея, камелия, бругманзия, хелиотроп, лантана, фуксиии, олеандри, които са ни радвали  през  лятото вече трябва да се приберат на закрито / преди първите слани/. Подходящи места са  оранжерия или зимна градина в най-добрия случай, но при липса на такива  места може да бъдат съхранявани в помещения, където температурата не пада под  нулата, а най-добре е да бъде 5°-8°C.  За да се поддържа покоя на тези растения през зимата се поддържа почвата суха, ако са на тъмно и  съвсем оскъдно  и рядко се подава вода, ако помещението е относително светло.


Младите  насаждения на розмарин, рози, други зимоустойчиви, но по-чувствителни към резките застудявания и студен вятър растения, по-топлолюбиви храсти и дървета имат нужда през първите две три години, а някои и  всяка зима, от допълнителни мерки  на защита от зимните студове. Ако растението е засадено в контейнер, то той се прибира на светло място в оранжерия неотопляема или  зимна градина. Напоследък доста удачно използваме начин  за предпазване на контейнерно засадени  растения, до среден размер. Вместваме ги  в по-големи саксии или кошове / пластмасови, ратанени, от клони/ и около  им запълваме със  свободно нагънато полиетиленово платно или  още по-добре, но и по-скъпо,  изолационно  аерофолио, може да се използва и то с висока ефективност есенни листа или слама, зависи с какво разполагате.  Възможен вариант  е и закопаването на  целите контейнери в земята,  ако разбира се в градината има такава възможност.  Мулчирането на почвата, както и защитата на почвата е за да се поддържа  в оптимални граници  латентното състояние на растенията / през топлите зимни дни да не се стимулира преждевременен растеж/. Като мулч може да се използва компост, слама, борови кори, кокосови  шайби, както и импровизирани, намиращи се в  градината клони,листа. Снегът  е прекрасен мулч през зимата, но с него не разполагаме  по собствена воля. Ако са засадени в почвата, директно в градината, то непременно се нуждае от допълнителна защита като мулчиране  в местата с по-мек климат или допълнителна защита със зебло  или  изолационно аерофолио, което може да бъде закупено от големите градински хипермаркети и запълване околовръст със слама, листа. Засадени  на подходящо място / слънце и добре дренирана почва, на южно изложение в близост до  зидана ограда или постройка, които да имат предпазна и топлоотдаваща функция/  в зони 5-7,  дори по чувствителни към застудяванията растения  могат да бъдат отглеждани съвсем  успешно в градината.  Зеблото  е много добър материал за  защита, дава възможност за добра вентилация и термозащита.  Със зебло  или аерофолио  се пакетират  съвсем младо засадените / през първите две три години след засаждането/  дървета и храсти, щамбовите рози / короната/, декоративните храсти, както и по-топлолюбиви дървета и храсти като  цитруси, банан. Това  опаковане в   поредица от топли зимни  дни  със средна денонощна температура над 7-10℃  трябва да бъде премахнато  и подновено, когато предстоят   дни с ниски температури  и  силен вятър. Есента е най-доброто време за засаждане на дървета и храсти. Ново засадените  обаче трябва да  се снабдяват с влага при липса на дъжд, дори  да ви се вижда  хладно / но почвата да не е замръзнала/.  Te се нуждаят задължително от  защита, чрез мулчиране или дори покриване с  топло изолационен материал. Розите е необходимо да се затрупват в основата на стеблото с  компост  с височина над присадката. Има и растения, които не се нуждаят от подобна защита като божурите, хризантемите.



Друго важно нещо преди първите снегове е защитата на короните на дървета и  храстите с тънки клони  от  пречупване под тежестта на мокрия сняг.  В зависимост от големината на растенията ги привързваме и укрепваме, така че  да не се отделят  отделни клони и привеждат под тежестта  и да се пречупват.



Необходимо е да  се погрижим за тревните площи преди настъпването на зимата, ако  искаме в следващия сезон да се радваме на  зелен и  добре изглеждащ тревен килим. Още в началото на септември е последното торене на ливадата, което и дава повече възможности за най-жизненото прекарване на зимата. В по-късната есен  при листопада  е задължително да се почистват листата от моравата.


Есента е подходящо време да се  почистят  плевелите, особено е лесно когато почвата е влажна. Почистването на сухата трева, останала от лятото както и мъха дава възможност за по-добро развитие на тревата през пролетта. Прореждането  и аерацията  са  мерки, които помагат на  доброто презимуване и последващото  буйно развитие на  моравата. Когато пространството на зелената площ е  относително малко тези операции се извършват ръчно със специално гребло - скарификатор и вила или  специални подложки с шипове, прикрепяни на обувките. Почистването на моравата  от сухи треви и мъх е добре да се направи  след отстраняването на сухите листа  при сухо време и относително суха почва. Всичките отпадъци  при тези операции  могат да се прибавят към  контейнерите за компостиране. Ако  разполагате с мулчираща  косачка би било  много добре защото с една операция  косите, премахвате  и надробявате листата и  разхвърляте  органична материя за  подхранване.
Затварянето на  външни чешми,  изпразването на  малките водни  басейнчета, прибиране на маркуча и   пръскачки, зазимяване на водни помпи - това са  предстоящи и необходими процедури преди  трайното  понижаване на температурите под  нулата.
Почистване на хранилки и поилки за птиците. Те ще стават все по-актуални  в предстоящия сезон  затова  трябва да го посрещнат   чисти и готови. Наоколо е пълно със зрели  плодчета по декоративните  дървета и храсти, изостанали  плодове по плодните дръвчета, но  съвсем скоро, когато снегът затрупа  всичко наоколо,  птиците  ще имат нужда от нашата помощ.
След като сме свършили всичко по подготовката на градината за  зимата е ред да приберем градинските сечива  и те да прекарат на сухо и закрито място зимата. Предварителното им почистване, когато е необходимо  и смазване, опаковането на някои с  хартия или сух текстил ще позволи да ги ползваме успешно и през следващия градинарски сезон.  Активния сезон за градината  завършва, но сме с непрестанна мисъл за следващия.  





четвъртък, 17 ноември 2016 г.

Кафето в градината - да или не ?



Удоволствието от чаша  кафе, изпито в градината  е  незаменимо.  Съществуват и много материали, които ни уверяват в ползата  от използването на кафето като мулч, тор, инсектицид. Утайката от кафе  може да бъде приложена  много добре  в градинарството, но използването му не е абсолютно и повсеместно, за някои условия и  растения е добро, а  за други съвсем не.  Едно от неоспоримите добри ползи от използването на  остатъците след филтриране или друг способ на приготвяне на кафе е  като прибавка към компоста. То играе ролята на ускорител на процесите  при компостирането и превръщането на отпадъците в почва. Разбира се  в малък процент /до20%/ спрямо  общото количество на отпадъците.  Утайката от кафе е особено полезна, ако имате предимно сухи отпадъци за сметка на зелените. Така то добавя и така необходимия азот. Използването на отработено кафе е добре и само по себе си разпръснато над почвата /като мулч, но в дебелина не повече от 1-2 см./ или  смесено с нея. Отработеното кафе относително бързо се сбива и прави доста  твърда и по-трудно преодолим от водата слой, което не е най-благоприятно за растенията. Използването на  малки количества кафе, като съставна част от мулча, обаче не е  лоша практика. Има конкретни  изследвания, които доказват,  че използването на утайката от кафе повишава, макар и  не чувствително  и трайно, киселинността на почвата. В такъв случай   използването на   кафето като обогатител на почвата е най-вече подходящо за растения толериращи по-висока  киселинност на почвата като азалеи и рододендрони, хортензии  и за почви със силно  изразен алкален характер. Утайката от кафе   действа  като азотен тор с бавно освобождаване, поради постепенното превръщане на по-голямата част от азотното съдържание на кафето в достъпна форма за растенията под въздействието на микроорганизмите в почвата. Утайката от кафе  обогатява с  микроелементи като мед и  магнезий, както и  с известни количества  фосфор и калий. Воден разтвор на прясно отработено кафе много често се използва от домакините за поливане на стайните растения.
Наличието на кофеин в утайката  също има въздействие  върху растенията, което невинаги е еднозначно. Една част от растенията се стимулират в растежа си от наличието на  кафе /кофеин/ като някои  бобови, голяма част от растенията не се повлияват от наличието на  малки количества кофеин в почвата, но не е  малък дела на онези растения, чието развитие  се забавя от  наличието на кофеин в почвата /слънчоглед/, а наличието на дори малки количества кофеин възпрепятства поникването на някои семена / домати/.  Експериментите в това отношение продължават и всеки един от нас може да си направи  съпоставка между растение, отгледано   с добавка на кафе  и същото растение при други равни условия без тази екстра.
Една от най-препоръчваните страни на употребата на  утайка от кафе в градината  е ролята му на инсектицид, фунгецид  и   репелент. Количествата на кофеина и в отработеното кафе и в кафето преди използването му, не са в такива размери, при които   да се наблюдават предполагаемите ефекти от антиинсектицидните свойства на кафето и  възможността да убиват плужеци и охлюви. Може би   това е мит, но от собствен опит мога да кажа, че в ролята му на репелент срещу котки не е по-зле от  средствата за отблъскване на котки, предлагани в магазините. Има  сведения за това, че утайката от кафе  потиска  почвени  патогени, в това число и гъбички, които причиняват  някои   много разпространени заболявания по   растенията.
Може би утайката от кафе и ползите от нея за градинските и стайните растения да са прехвалени, но използването му като  отпадък   при  компостирането  в препоръчителни количества и  съотношения с останалите  съставки на  отпадъците е безспорно. Използването му в  градината като съставна част от мулча и като допълнение  на  други органични торове също може да донесе ползи.  Утайката от кафе в градината - определено не е панацея, но е препоръчително да се направят експерименти, за да се употребява този отпадък, наличен   във всяко домакинство в полза на природосъобразното   и икономичното градинарство.                









вторник, 8 ноември 2016 г.

Подготовка за зимните празнични декорации

С напредването на есента все повече  се приближаваме към   зимните празници. За да е празнично настроението ни е необходимо да бъде празнична  обстановката около нас. И кой очакваме да я направи, ако самите ние не  се постараем да бъде  красиво и празнично. Украсата за коледните празници  правим с такова настроение и очакване на празничните дни, че неминуемо то се пренася и  на всички около нас.  Подготовката  тече от далече. Цветя и други материали  избираме и подготвяме отдавна.


Сама по себе си  подготовка вече създава празнично настроение. При разходките в гората, както и от иглолистните  в двора сме събрали цели кошове с шишарки. В торби и кутии  се мъдрят лешници, кестени, орехи. Горски мъх и красиви клони, дървени кори, парчета скали и каквото ни  хареса от безкрайните предложения на магазина  на природата.  Набавяме необходимите  панделки, ленти, филц и прежда, хартиени и текстилни  материали. Карета, точки, едноцветни, блестящи, с орнаменти и съвсем изчистени, изборът е огромен и всичко зависи от това какво имаме намерение да направим, какъв стил за украсата сме избрали. Подготвят се  сушени плодове-цитрусови и ябълки.  Подбираме и растенията, които  са най-честите участници в цветните  празнични композиции. Обиколката в разсадници и оранжерии  е удоволствието да се заредиш с емоции и състезателен дух, вдъхновение и желание  за нови експерименти. Растенията, които най-често използваме в коледните декорации на дома са: безспорен фаворит е коледната звезда, ардизията, различни конифери, цикламата, калоцефалуса, голтерия и още.

 

 





 


 


Когато имате всичко налично  остава само малко вдъхновение и малко свободно време, за да направите най-очарователни и впечатляващи украси на дома.
Втората половина на ноември вече  трябва да са подготвени и поставени на местата външни коледни декорации. Почти във всеки дом са останали  декорации от изминали Коледи  и различни части от  коледната украса, но  силно ви препоръчвам всяка година да променяте и обновявате, а защо не и да умножавате  коледните украси.


 


Всяка  Коледа ще има нещо ново и различно, което ще отразява настроението мисленето, специфично за  съответната година, понякога и мода.  Какво ни препоръчват  като актуално в коледните декорацията за тази година. Акцент пада върху  естествените материали и съчетаването им. 







Комбинацията от метал и дърво, стъкло и дърво са актуални. Цветовете бакърено, бежово, землисто кафяво са друг акцент  в коледната украса. Спокойни, наситени и същевременно пастелни са  цветовете съпътстващи  тази Коледа. Не се отстъпва и от най-класическите за коледна декорация цветове червено-зелено. На  изложение, организирано от цветна борса в Швейцария, от което поместваме няколко  снимки се потвърждава тренда на скандинавската естетика и "Направи си сам "с много  опростени конструкции  и техника за сметка на  по-многобройни  декоративни елементи в ,наивистичен  стил. 





Всичко това ни показва, че можем да бъдем  съвсем актуални  с празничната си декорация с не много големи усилия и  кой знае какви умения.  

понеделник, 7 ноември 2016 г.

Какво да правим с купчините есенни листа?

Радваме се на гледката на ярко оцветени есенни листа, очаровани сме от полета им, подгонени от вятъра, но  паднали на земята  и то в дебел пласт по  тревни площи и лехи ни отварят не малко работа. Старателно ги събираме  с гребло или  електрически листосъбирачи, правим ги на купчини ...и от тук нататък е важно какво правим с тях. Лошо решение е да ги изхвърлим в боклука, не по добро е да ги изгорим  на двора, опушвайки  всичко наоколо.



Аромата на дима от запалени листа  е спомен от детството ми, но ни най-малко не ме настройва носталгично, а ме предизвиква да  посоча няколко   начини за оползотворяването им.
  • Падналите листа  служат за прекрасна изолация на  растения, растящи в земята или  за контейнерните растения, които остават на вън. С листа запълваме кошовете, в които поместваме саксийни растения, които ще прекарат зимата на открито,  слагаме ги като изолация на рози, които обвиваме с термоизолиращо фолио или зебло. Когато се използват  за  предпазване на  растенията от зимните студове дебелината на слоя е добре да бъде 10 см.

  • Мулчиране в цветните и зеленчукови лехи. Прибавянето на раздробени листа в дебел слой /5-6 см./около растения и храсти е също полезно с това, че запазва от студа и допълнително обогатява и подобрява структурата на почвата, особено ако е  глинеста. Раздробяването на листата може да стане по няколко начина - ако разполагате с дробилка,  с косачката, когато се събират с листосъбирача и натрупани в подходящ обем/варел,  широк дървен или телен   сандък/  с тримера се  разбиват като  в блендер.

 

  •  Мулчирането е добре да се извършва  на цялата площ в лехата с известно отстояние от стволовете на храсти и растения  / 20 см в диаметър/, за да  не загниват в основата. Мулчиране  на  тревния килим, като  се използва  мулчираща косачка.  Раздробените тревички и листа обогатяват почвата и  спестяват   есенното торене с изкуствени торове.

  • Прибавяне  на листата   за компостиране. Надробени или не  листата  са  съществена и полезна част от  състава на  компостираната смес, особено ако тя се състои предимно от   окосена трева, зеленчукови остатъци, растителни отпадъци от почистването на зеленчуковата градина и едногодишните цветя и  използваното кафе. Листата от дърветата са богати на  въглерод и балансират предимно  богатите на азот  растителни отпадъци. Листната маса без добавка на  богати на азот  отпадъци няма да могат да се компостират успешно.  Ореховата шума не бива да се прибавя в компостера, защото листата съдържат естествен хебицид, така че се въздържайте да я  прибавяте в към компоста. Колкото по-рано, след падането им на земята  се съберат листата и се прибавят към компоста, толкова по-богати на вещества са те и  колкото повече време минава толкова  намалява съдържанието на минерални вещества. Използването на  компоста ще обогати почвата в градината и на саксийните цветя. Трябва да се има пред вид, че компоста с преобладаващи  листа и особено,  ако има голямо количество иглолистни отпадъци придава киселинен характер. Дръжте сметка за това, когато засаждате  или имате растения, които са чувствителни към киселинността на почвата. Добре е след  разхвърлянето на компоста да   се измери рН на почвата.
  • Оставяне на листата да изгният, натрупани на купчина цели или  нарязани,  навлажнени. могат да бъдат  затворени в полиетиленови чували, перфорирани на някои места или да бъдат ограничени  с мрежа или рогозка, позволяващи да  има добра вентилация. Всъщност  точно това се случва  в природата  при гниенето на листата в природата, но ние се опитваме да ускорим процеса. Влажността и притока на въздух са задължителни за разлагане на листната маса.  След изгниването  получаваме листовка, която  подобрява структурата,  влагозапасеността на почвата и  повишава  наличието на полезни организми в почвата.
След  всичките тези ползи от нападалите есенни листа  съм убедена,  че няма да гледате с досада на  многобройните нападали листа в градината,  а ще ги превърнете в   свой съюзник в изграждането на красива градина със здрави и  доволни растения.

събота, 5 ноември 2016 г.

Есенна импресия

Толкова много есени са зад гърба ми, а не спирам да се възхищавам на  есенните картини в градината или в  дивата природа. Всеки път избухвам във възторг сякаш за първи път  виждам червените пламъци на  клена и аронията, жълтите трепкащи листенца на   брезите и гинко билобата, вихрушката от листа  при  поривите на вятъра.  Като малко дете   обичам да заравям и влача крака в есенната шума да усещам мекотата  и да  чувам прекрасното и шумолене. Гледката на оголелите  откъм листа шипкови клони, но отрупани в червени плодове,  узрелите семена на ругозата, черните плодчета  на  дивата лоза, прецъфтелите цветове на хидрангеята, прибраните  и подредени като за изложба тикви, кошниците с ябълки, всичко това, макар и да се повтаря година след година, отново  ме радва и възторгва. В студените и мъгливи дни   си мечтая за  място с вечно лято, но ще се радвам ли на избухването на зеленина и цвят  през пролетта и на невероятните гледки на редуващи се жълти и червени, бакърени и  зелени петна, които ни предлага есента с промяната в цвета на листата. Гледки, на които се любувам от прозореца на собствения си дом,  в парка, по хълмовете  наоколо. Благословена съм да съм живяла и да живея на места, където имам възможността да наблюдавам промяната на сезоните  и очарованието  на всеки един от тях.