сряда, 25 януари 2017 г.

Компостирането

Горите с красивите си  дървета, с  живописни  виещи  се  пътеки, с прекрасните си гледки ни привличат за  приятна разходка. Колко често   разравяме  почвата около някое иглолистно дърво  и с пълни шепи взимаме от уханната  иглолистна листовка   за  рододендроните  в градината. В природата падналите на земята листа, цветове след прецъфтяването, дребни части от клони под въздействието на микроорганизми /бактерии и гъби/, дребни насекоми и червеи, от органичната материя се превръщат в компост. В природата този процес е съвсем естествен.


В градината ние можем да го   осъществим, за да оползотворим  многото  растителни отпадъци, да намалим битовите отпадъци от домакинството  и да получим прекрасна храна за нашите растения. Красивата градина  е тази, в която растенията са здрави и  добре отгледани. Добавянето  на компост към наличната  почва  има много благотворно действие. Компоста подобрява структурата на почвата,  влагозапасеността,  аерацията, бактериалната активност. Компостът олекотява една по-глинеста почва и подобрява влагозапасеността на песъчливата. Прибавянето на компост в почвата поддържа рН баланса, задържа ерозията и  прави почвата по плодородна. Да направи компост в собствената си градина съвсем не  е трудно за всеки, дори начинаещ градинар.  Най-напред трябва да се определи  място за  поставянето  на компостер  и той да се купи или  изработи у дома.  Има много варианти и възможности. На пазара се предлагат предимно пластмасови.






У  дома  може да се направи от подръчни  материали - греди, летви, мрежа. Предимствата на направените са:
  • по-удобни за обръщане на компостираното съдържание
  • обикновено обема е по-голям, което дава по-добри възможности за усвояване на отпадък и съответно получаване на по-голямо количество компост, както и възможност  за ускоряваненапроцеса
  • добра циркулация на въздуха
определено недостатък,  че са открити и  могат да привличат гризачи и други нежелани животни да похапват от отпадъците


За правилното / по-кратковременно/ осъществяване на процеса на  превръщане са необходими да бъдат изпълнени няколко  условия:
  • съотношение на въглерод/азот,  което зависи от количеството  на  различен вид  отпадъци
  • влагата на купчината
  • въздухообмена на купчината
  • температурата, която се развива  в купчината
  • външната температура
Необходимо е да се знае  кои от  отпадъците  са приносители на въглерод и кои на азот, за да може да залагаме правилно  купчината  за компостиране
Кафяви / групата на компонентите донасящи въглерод в процеса на компостиране/
  • сухи  листа /добре е да се прибавят смлени/
  • клонки  от дървета и храсти след резитба /раздробени/
  • стърготини  от необработено дърво
  • отпадъчна хартия и картон
  • черупки от яйца
  • торбички чай след запарка

Зелени / група на компоненти, донасящи азот в процеса на компостиране/
  • окосена трева
  • стебла и цели растения от цветната  и зеленчуковата градина /след прочистване през есента /
  • отработено кафе
  • обелки от плодове и зеленчуци
  • плевели без семена


В компоста не бива да се слагат животински отпадъци, мазнини, цитрусови плодове и остатъци от тях както и заразени растения и листа. Най-отдолу е добре да се наслагат клони с дължина десетина сантиметра, за да се осигури по-добър въздухообмен. Зареждането на компостера трябва да се прави, така че да се постигне съотношение между въглеродосъдържащите и азотосъдържащите, да е в полза на въглеродосъдържащите и то в пъти. Около 3 пъти повече трябва да е дела на кафявите отпадъци в сравнение със зелените. Въглерода е източник на енергия, който взаимодейства с кислорода, а азота действа приблизително като ензим.


Различните видове отпадъци се наслагват  в слоеве и след всеки слой се пръска с маркуч вода. Тя трябва  да е толкова, че  да  навлажни отпадъците, но  да не  са преовлажнени и подгизнали. Разлагането на купчината  отпадъци в компост се осъществява от микроорганизмите при наличие на въздух. Колкото отпадъците са по раздробени, толкова повече е повърхността  и съответно това ще даде допълнително ускорение на процеса. От времена време / на  десетина дни /  с вила се преобръща  купа  с цел  проникването на кислород до вътрешността  ú. Липсата на свеж въздух може да  доведе до  неприятна миризма  от компостирания материал. Топлината в купчината отпадъци приготвена за компостиране   достига до 70० С, след което  при намаляване на количеството  кислород  се понижава и точно тогава е времето да се преобърне купчината,  за да се обогати с кислород и  да се продължи ускореното развитие на микроорганизми и трансформацията на отпадъка в компост. Процеса на компостиране  е по-бърз в топлите месеци на годината и забавен/до спрял/ през  студените.  Поддръжката на влажност и аерирането са много съществена част  за по-бързия процес на трансформация. Понякога  за ускоряване на процеса се добавят активатори, които се продават в търговската мрежа. Те представляват препарати   с  непатогенни микроорганизми, дрожди, ензими. Разтварят се в предписано съотношение във вода и с тях се напръсква купчината, подлежаща на компостиране.  В малките купчини,  подлежащи на компостиране често се прибавя  суха кучешка храна, която действа като активатор. Да  се започне  компостиране  е възможно през всеки сезон.  През есента  са в изобилие сухите листа, отпадъците от едногодишните растения и относително малко  е прясно окосената трева. При ниските температури  през зимата процесите на трансформация почти ще спрат.  При обръщане  на материала, ако не се вдига пара от  сърцевината на купчината  е ясно, че това е така, но много скоро след първите пролетни месеци и добавянето на стебла от резитбата в късната зима, млади клонки от резитба през пролетта, прясната окосена трева и не на последно място  благоприятните  температури на въздуха и влажността, компостирането  ще продължи. При започване на  процеса  на компостиране през пролетта  ще разполагаме с голямо количество  зелени отпадъци от окосената трева и  има опасност, ако тя преобладава  в купчината за компостиране    част от отпадъка да гние и да замирише неприятно, затова  е необходимо да се добавят кафяви отпадъци като рула от тоалетна хартия, картони, дървени стърготини или запазени от есента сухи листа. Най-малко вероятно е да започнем да компостираме през зимата. Тогава и външните температури не благоприятстват процесите, но това не пречи, ако имаме заложена купчина от есента да  продължаваме да я допълваме с подходящи отпадъци от домакинството / обелки, хартия, чай, кафе /   При много умело водене на процеса  на компостиране и в топлите месеци, готов компост може да бъде получен в рамките на  месец  до осем седмици. Обикновено ни се налага да чакаме малко, до доста повече, но си заслужава. Готовият компост мирише приятно като горска почва, ронлив е и тъмно кафяв  на цвят. Ще разполагаме с прекрасен подобрител на почвата за градинските и стайните  растения, които в рамките  на месец-два трябва да оползотворим. Веднъж  въвели  тази полезна практика  в градината, оставаме нейни верни привърженици.






























неделя, 22 януари 2017 г.

Икономично градинарство

Когато  навън фучи снежна виелица, растенията  са притихнали под дебелия  сняг, а  ние стоим на топло и  през прозореца  съзерцаваме зимната градина с мечти  за  времето когато всичко ще е зелено  и разцъфнало. Много   подобрения бихме  могли да направим   в градината, за да бъде тя по-красива, но  не по-малко  има какво да се прави  и за това да бъде  градинарството ни по-икономично от към финанси и  физически ресурс. За  направата на една градина  по-природосъобразна,  по-икономична  за поддръжка, а същевременно  достатъчно  цъфтяща, подредена,  със  здрави  и благоденстващи  растения  са необходими  няколко  не особено трудни стъпки.
Избор  на растенията за  градината
  • За да бъдат  с добро  развитие, лесни за  поддръжка, растенията трябва да се подбират така, че да са  най-подходящите за  климатичните  условията, за региона, за конкретните условия  в градината / изложение, ветрове, течения, почва/.
  • Да се подбират приоритетно многогодишни растения, които  бихме могли да размножаваме от резници или  с делене  на коренищата. Много лесни в  това отношение са  ириси,  флокс субулата, флокс паникулата,  хамерокалис,  аквилегия,  ахилея, астер,  както и различните храсти  спирея, люляк,  будлея, хидрангея, вейгела. Лесни за отглеждане и  и  с добър декоративен вид са също  непета, перовския,  хойхера,  хоста.








  • Засаждане на  едногодишни, които образуват семена, които събираме на есен или  се самозасяват / презимувайки  в почвата/. Такива  са ипомея, невен, латинка, алхемила, тагетис, 





  • Събирането  и съхраняването на семена както от  растенията в собствената  градина, така и от други узрели цветове, които да засеем през късната зима и ранната пролет  на закрито и да направим разсад или да засадим направо  в градината   когато отминат студовете.

  • Когато купуваме разсади, по-икономически изгодно е да купим малки растения, които да доотгледаме  у дома. В повечето случаи, когато не ни е необходим незабавен ефект, този вариант е по-целесъобразен. При пресаждането, по-малките разсади  по-бързо се възстановяват от стреса, развиват  се  добре и са по-устойчиви. 
  • Залагане на  голям брой   зимуващи луковични  като лалета, нарциси, мускари, кокичета, минзухари, фритилария, лилиуми, лиатрис, алиум. Освен че са лесни за отглеждане дори и за съвсем начинаещи градинари, с годините луковиците дават детки, които ще увеличат  насажденията в градината, а могат да бъдат разменени за други видове, които имат ваши съседи или приятели градинари.



Рационално използване  на водата 
  • Подбирането  на  растения, нуждаещи се от по-малки количества вода, както и прецизното преценяване на  потребността на растенията, храстите, дърветата, както и моравата. Прекомерното поливане,  макар и с добри  намерения е изключително погрешно, предизвиква много гъбични  заболявания   на  растенията, а  е излишно  пилеене на вода, което ощетява природата, а и бюджета ни.
  • Изграждането на система за капково напояване, особено за по-малките  по размер градини. Предимствата му са,  че може да се контролира подаването на вода, нейното количество, възможността за автоматична настройка, която отчита наличието на влага от дъждовете и времето  за подаване на вода.  Водата се подава направо   в корените, с което се избягват  мокренето на листа и цветове, а от там и разпространението на гъбични болести.

  • Събирането и използването на дъждовната вода, както и водата  от миене на кола, пране на килими 

  • Използване на собствени  водоизточници  - кладенци
  • Намаляване на изпаряването  на водата и с тази цел правилно време за поливане  в по-хладните  часове на деня / рано сутрин и по-късно вечер/   и  използването на  мулч
  • При използване  на   маркуч и разпръсквачки  за моравата да се  подбират  такива, които  са с  водно-ефективни  дюзи, под налягане фино разпръскват водата като водна мъгла  
 Използването на биологични подобрители  на почвата  вместо  изкуствени торове
Купуването и  използването  на  изкуствени торове  в градината би  могло  категорично да отсъства от дейността ни, ако  впрегнем малко усилия да оползотворяваме  отпадъците от градината  и домакинството и превръщането им  в компост.  Дейността  по компостирането   не изисква  особена ангажираност, но е добре да се подготвим малко теоретично и да  отделим място  за компостер / дали готов или собственоръчно направен/. За готов за употребакомпост се изчаква от 4 до 9  месеца,  след което  може да  се използва  навсякъде  в градината  за дървета и храсти, за луковичните насаждения,  за едногодишните  и многогодишните растения, за контейнерните, за   зеленчуковите лехи.  Компоста е добре да се  добавя  още преди засаждането на нови растения,  за да  може предварително да работи  в почвата.  На вече засадените растения се добавя компост както се мулчира. Добър ефект има и използването на други  подръчни средства, които имаме в домакинството    за подобряване плодородието на почвата.

Използване  за растителна  защита   само  на природосъобразни продукти
Цял арсенал от  домакински продукти, които използваме в ежедневието  могат да се включат  в борбата с  болести и вредители  по растенията в градината  и то с доста   висока ефективност. Важно е тези   домашно направени препарати да се прилагат  навреме, още при първите симпто,често  и превантивно и във всички случаи  систематично и последователно.

Нов живот на стари вещи  в декорацията на градината
Във  всеки дом, особено с по-големи  възможности за съхранение, има стари, "непотребни " вещи, които изчакват да бъдат изхвърлени или рециклирани. Те биха могли да имат и по-радостна  съдба, да бъдат върнати към живот с нова по-различна функция. Стари гуми, продънена градинска количка, стар стол,  стари кофи съдове, варели, бурета  и какво ли не още може да бъде използвано с много малка намеса и доразкрасяване  като  декорация на градината.






Поддържане  на биологичното разнообразие 
Природата около  нас е  хармонична система  на взаимодействие между  растения и естествените им обитатели. Не бива ние с нашата  дейност  да ставаме причина  за нарушаването на тази хармония, още повече  ние  можем  да съдействаме  и насърчаваме  тази хармония.  Къпалня  за птиците,  хранилки и къщички за птици, това са елементи, които освен че помагат на нашите помощник-градинари  и  са допълнително  декоративен елемент в градината. Благоприятно е наличието на  растения, които  предоставят храна на птиците, любими са на пеперудите и  дават възможност на пчели и други насекоми  да  оживяват градината.







Не многото средства, скъпите  и екзотични растения, а  разбирането към околния свят и обичта  към  природата  правят градината красива. 






вторник, 17 януари 2017 г.

Живата ограда



Висок каменен дувар скриващ от погледа на съседи и минувачи градината и живота в нея, бяла спретната дървена ограда, над която закачливо надзъртат вретената на делфиниума и ружата или се излива цветен водопад от рози, а може би добре подрязаната и оформена туя или подравнени лъскави листа на лавровишнята. 



https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/35/9e/40/359e408647a22b4dda654970120cee4a.jpg

 Минавали сме покрай какви ли не огради и според мястото, където е всяка една от тях има своето очарование. За живата ограда ни е думата сега, която прави естествена преграда между вътрешното и външното пространство или рамкира, подчертава и отделя обособени кътове, която запазва градината от силните ветрове, която прави двора ни по-уединено място, на чийто фон се развива декоративната градина. Най-често този тип ограда се изгражда от жив плет от еднородни или различни по вид и подходящи за целта растения. Предимствата на този вид ограда е, че във времето тя може да бъде доизграждана, удължавана, в определени сектори променяна и разнообразявана, при правилно подбрани видове ще бъде  едно украшение за градината, както и пространството извън нея. Има видове, които растат много бързо и при редовно и правилно подрязване живия плет ще достигне добра височина и гъстота само след година-две. Този вид  ограда е препятствие за шума и мръсния въздух. Ако сме пропуснали по-късната есен да засадим растения, от които искаме да оформим жив плет,  само след месец / от края на февруари до края на март при липса на сняг и незамръзнала почва/ ще имаме отново добра възможност. Подготовката на почвата е важна преди да се засадят растенията. Забиват се колчета в крайните точки на реда и се опъва канап, преди да се изкопае траншеята / ако ще се сади в права линия, а не в някаква друга по-специална/. Може да се засаждат линейно или шахматно. Дълбочината е такава, че да бъдат разположени най-добре и свободно корените или цялята коренова бала на растенията / могат да бъдат засадени от гол корен от чим или отгледани в контейнер/. В зависимост от това в какъв вид се купува растението на гол корен или с почва, в контейнер, на чим,   то трябва да бъде засадено в рамките на няколко дни / при голите корени/ до седмица-две за контейнерните. Трябва да се има предвид, че иглолистните са по-чувствителни от широколистните и срокът от купуването до засаждането им да е по-кратък. Ширината на траншеята трябва да е около два пъти по-голяма от големината на саксията или кореновата бала и дълбочина съответно с до 3-4 сантиметра по-голяма, за да има възможност в основата да се разпръсне оборска тор или компост. Растенията на гол корен е добре преди да бъдат засадени да се накиснат във вода за около 1-2 часа. Растенията, чиято коренова бала е укрепена с мрежа, зебло се засаждат без да се разопаковат. Тези материали са биоразградими. Дълбочината на засаждане трябва да бъде такава каквато е била в контейнера или почвата, от където са извадени или до нивото на влажност при растенията на гол корен. Много важно е при саденето да се отстранят всички въздушни джобове и почвата да се уплътни добре. Поливането с поне 1-2 л. вода е задължително за малките и до 4-5 за големите над 1 м. растения. Поливането след засаждането дава възможност на корените да се покрият с фини частици от почвата и да се премахнат малките въздушни празнини около корените. Може да се мулчира с борови кори, за да се предпази  околното пространство   от плевели и да се съхранява по-дълго почвената влажност. Гъстотата на засаждане е съобразно вида на растението, големината, бюджета, търпението. За всеки вид има препоръчително разстояние на засаждане и съответно препоръчителен брой за линеен метър, но дори да засадите малко по-малко, с повече търпение и добра резитба ще получите достатъчно добра по вид жива преградна стена. При необходима гъстота на плета в долната част трябва да заложите на по-малки растения и по-гъсто засадени. Ако засадите растенията на по-голямо отстояние, за да намалите бройката им трябва да проявите по-голямо търпение, за да изчакате сгъстяване и контакт на две съседни растения. Друга възможност за известна икономия е като само няколко растения да бъдат с желаната височина, а между тях да се попълни с по-малки растения /с по-ниска цена/. Те ще ви изненадат колко бързо ще се развиват. Винаги искаме максимално бързо да получим максимален ефект, но това си има и своята цена. Препоръчителна норма за голи корени :
За растения до 1,00 м. - 5-8 корена на линеен метър
до 1,50 м. - 3-5 корена на линеен метър
над 1,50 м. - 3 корена на линеен метър
Изборът на растения за живата ограда е доста голям и трябва да се направи в зависимост от мястото /изложение, подветреност/, стила на градината, функциите на преградата / външна ограда, вътрешна преградана за обособяване на отделен кът в градината, разграничаване между две зони в градината, желаната или необходима височина/. 

Едни от най-предпочитаните растения за преградни стени са вечно зелените. Туя, кипарис, лавровишня, чемшир, тис, бамбук, габър, евонимус, османтус, фотиния и сред още много може да се направи най-добрия избор за градината. За по-сенчести места са подходящи тис /Taxus /, лавровишня /Laurocerasus officinalis/, чемшир /Buxus/, при наличието на повече подпочвена влага -  габър /Carpinus betulus/. Живата преграда от иглолистните е плътна и красива, но докато са по-млади насажденията е добре да се защитават от силните ветрове. Бавнорастящите тис /Taxus /, и по-бързорастящата западна туя /Thuja occidentalis/ “Brabanta” или подходящата за по-ниски огради, добре облистената туя пликата /Thuja plicata/ “Cancan’, каквото и да изберете ще получите прекрасен резултат. Оформянето  на иглолистните е добре да се прави през пролетта, защото подрязването през горещи и сухи дни на лятото докарват  кафяви  петна в растенията.  Най-евтина и лесна за поддръжка е ограда направена от лигуструм /Ligustrum/, който остава и през зимата облистен и едва през пролетта листата му се обновяват. Особено красиви изглеждат оградите с пъстролистния вариант /Ligustrum ovalifolium/ “Aureum”. 

Особено впечатляващи са живите огради, които са изградени от цъфтящи храсти и в късното лято и през есента, а дори и през зимата имат ефектни плодове, които привличат птиците. Дали е от един вид или различни видове цъфтящи храсти, такава ограда може да е атрактивна в определен сезон или почти целогодишно. В ранната пролет жива ограда от форзиция /Forsytia intermedia/ е истинска наслада за очите и привлекателно място за току що излезлите пчели. По същото време приблизително се отрупва с цветове и японската дюля /Chaenomeles japonica/. В по-къснатта пролет оградата ще прелива от белите цветове на майския сняг /Spirea x vanhouttei/ и прекрасния аромат и обилния цъфтеж на люляк /Syringa vulgaris/ и филаделфуса /Philadelphus coronaries/. Лесен за поддръжка и ефектен през лятото е живата ограда  от дървовидната ружа /Hibiscus syriacus/ , а с напредване на лятото и есента ефект на живата ограда придават многото плодове на пиракантата /Piracantha/, бербериса /Berberis julianae/-зелени листа /Berberis ottowensis /-тъмно пурпурни листа и снежноплодника /Symphocarpus albus/. 

Люляк /Syringa vulgaris/
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/23/2f/4e/232f4e7f91167ca0af76774736dd004e.jpg
За  цъфтежа на люляка са необходими  поне 3-5  години от засаждането до цъфтежа
Дървовидна ружа /Hibiscus syriacus/
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/236x/4b/72/86/4b7286aac8eca7bebc9922027d5365e7.jpg

Пираканта  /Piracantha  coccinea/


Symphocarpus albus

Всички те са устойчиви при зимни условия и при ниски температури до - 20°-25°С, остават без поражения. Малко по-чувствителни към ниските зимни температури са два много ефектни вида за жив плет - фотинията /Photinia x fraceri/ и османтуса /Osmanthus heterophyllus/.

Photinia  "Red Robin'
 https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/92/22/9f/92229fc3532872e11623d3f580c1dd85.jpg
Osmanthus heterophillus  
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/76/93/27/7693270cefdcd6e7a0a5be961055c84f.jpg
 Това са две изключително красиви растения вечно зелени, но при зимни температури под /– 10°-15°С/ , фотинията губи листата си, а османтуса е вероятно да не преживее. При  по-висок бюджет,  жив плет и то с прекрасни декоративни качества във всеки сезон може да се направи с илекс /Ilex/. Нежните бели цветове през пролетта,  ярко червените плодчета  през есента и зимата  ще  привличат  погледите  и ще дават храна на  птиците през зимата.



  Илекс /Джел/ Ilex  aquifolium
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/d4/e7/09/d4e709d4a534042bd50c61fc3068a422.jpg

Живата ограда може да се „оживи“ допълнително и от различни лиани, цъфтящи или зелени. Стига да има устойчива подпора /стена или метална конструкция/ дивата лоза, бръшлян, клематис, лоницера, рози, вистерия, кампсис   биха били прекрасен елемент от живата ограда, било то външна или отделяща отделни кътове в градината.  Различни  видове клематис биха били  от  пролетта до късното лято  цветния ефект на  оградата.




Дивата лоза /Parthenocissus quinquefolia/ или / Parthenocissus tricospidata/-гаранция  за красива и плътна зеленина през лятото  и ярко бакърена багра през есента,  а черните плодчета  са примамливи за птиците през зимата

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/dc/3a/e9/dc3ae97771710726cbaa7b18cf7a9496.jpg


През   пролетта  лилавите или бели гроздове  на  обилно цъфтящата  вистерията /Wisteria sinensis/ или по-едрите и наситени   цветове на  Wisteria  floribunda   са украса за  всяка ограда


Всяка слънчева  преграда би била още по-слънчева с присъствието на кампсиса

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/0d/e9/ba/0de9ba6b31967eda489439aa9752aa80.jpg
Могат да се дадат  още  много  прекрасни огради от живи  храсти  и дървета, оформени като жив плет или  свободно растящи / ако е възможно/. Освен че са очарователни, пълни с живот /цветове, пчели, птици, в основата  дават подслон на други дребни диви животинки/,  тези огради  са функционални колоритни,  повечето лесни за  поддръжка,   и най-вече  различни в различните сезони, толкова променливи, като самия живот.