Защо нагорчават краставиците?

Всеки градинар  познава разочарованието от  пресни,  крехки и хрупкави, но леко нагарчащи краставици. Каква е причината  за това?  На този въпрос може да получите доста отговори и от градинари и от хора, които никога не са хващали  мотика. Отговорите ще бъдат  най-различни, някои  от които и доста забавни. А  отговорът е прост. В растението краставица /Cucumis sativus/  се съдържа кукурбитацин. То се съдържа в корените, стеблата, листата, но когато  е налично и в плодовете, това предизвиква горчивият им вкус.  Какви са причините  да се пренесе и в плодовете  не е съвсем уточнено. Има  наследствена обусловеност, както и стресови фактори, които влияят върху наличието в самия плод. Под стресови фактори се има предвид - недостатъчно поливане или периоди на засушаване,  бедна почва,  слабо слънчево греене или много резки  температурни промени. Когато растенията  са изложени на подобни неблагоприятни за тях условия, макар и кратковременно, то  е възможно плодовете им да имат този горчив вкус. Какво трябва да правим, за да не  получаваме такива горчиви краставици? Трябва да не допускаме  подобни условия. Като начало е добре да подберем подходящ сорт краставици за  региона, в които ще ги отглеждаме. Да определим място, което е достатъчно слънчево, за да ги засадим. Да обработим добре почвата и да прибавим достатъчно количество компост или органична тор. По време на цялата вегетация да  ги поливаме редовно и с достатъчно количество вода.  Ако все пак  получим горчиви плодове, това не е повод да ги изхвърлим. Добре обелени, накиснати за 10-15 минути в подсолена вода, горчивината им изчезва. Обикновено не цялата краставица е горчива. Най-често горчивината е в горната част към дръжката и  в най-горния слой под кората. Дебело обелените краставици рядко нагарчат. Още повече,  че има сведения, че този гликозид - кукурбитацина  потиска  развитието на патогенни  клетки. Това значи, че е  силен противораков агент.  Горчивите храни  са полезни за жлъчната секреция и черния дроб. Така че,  ако сте отгледали горчиви краставици не е такава голяма беда.  Просто трябва да се вземат мерки да не се стресират  растенията  и  салатите и тараторът ще бъдат такива, каквито ги харесвате.

Красиви и бодливи

Наричаме ги  пренебрежително  тръни, но някои от  тях могат да бъдат  прекрасна украса за нашата градина. Грубите, силно релефни с богата текстура  листа, цветовете  с необичайна форма  са подходящи не само за солитери,  но стоят красиво и в лехата с други цветя. 

Carlina acaulis, Onopordum bracteatum, Cirsium, Morina langifolia, Cynara scolymus, Dipsacus silvestris, Eryngium, Ehinops -  тези  наименования ни се струват абсолютно непознати и трудно с тях асоциираме добре познатите ни  тръни.  Артишокът /Cynara scolymus и Cynara cardunculus/, които е и превъзходна храна, може да бъде добър съпътник в цветната леха, особено ако разполагате с повече място. Испанският артишок /Cynara cardunculus/ е с по-големи листа и по-висок като растение

Cynara scolymus
http://www.sgaonline.org.au/wp-content/uploads/2015/12/artichoke1-680x450.jpg

Cynara cardunculus

Със своите  ярки цветове, но и доста бодливи  листа  родствениците на паламидата, Cyrsium japonica, Cyrsium rivolare  са добри спътници в цветната леха на заедно с гипсофила,  астер и някои декоративни треви / Pannicetum/. Листата им през лятото развалят външния си вид / изсъхват/ затова е добре да бъдат комбинирани с  други растения с по-пухкава зеленина.

Cyrsium rivolare
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/92/d5/45/92d54585177dfa475a391f274a9513cb.jpg

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/db/e6/76/dbe6767bcc9044fd5428ba37d8885125.jpg

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/fc/1d/7d/fc1d7d2f1a5655055609abb806908ba8.jpg

Тези тръни са особено подходящи и за  градините в натурален стил. Около тях се  чува постоянно жужене на пчели. След прецъфтяването е добре да се отстраняват прецъфтелите цветове, за да не се засяват неконтролируемо. Един доста по-едър, но също толкова ефектен трън, който срещаме покрай пътища, на  занемарени места и планинските ливади е Onopordum bracteatum. Той е двугодишен и през първата година се образуват  само базалната сиво-зелена розетка, а през втората година се  образува стеблото с  едри цикламени цветове. По-високо в планината се  срещат и  Carlina acaulis - бодил който се развива, както показва и името му без стебло, направо  върху листната розетка. Негова особеност, че при влажно време затваря  цвета си, за да запази прашеца.

Carlina acaulis

Най-често срещаме този бодливец  по планинските пасища, но той изглежда доста добре и в по-големи по размери скални градини.  Два вида  тръни Eryngium и Ehinops са истински декоративни градински представители. Eryngium има много  видове, някои от тях с много добра декоративна стойност, които се предлагат на цветните борси за  отрязан цвят и  често присъстват в различни цветни композиции. Това растение е много  подходящо за градини покрай морския бряг. Красивите  стоманено сиво-зелени или сини  стебла и цветове си подхождат с други цветя като салвия, перовския, рудбекия, лавандула. Безпроблемно се отглеждат, трайни са и предпочитани от пчели и други опрашващи насекоми. Особено красиви са  Eryngium x zabelii "Grand Blue"   и Eryngium giganteum "Miss Willmott`s Ghost"

Eryngium 

Eryngium giganteum "Miss Willmott`s Ghost"
http://media.growsonyou.com/photos/photo/image/110755/main/eryngium_Miss_Wilmots_Ghost_.jpg

Eryngium x zabelii "Grand Blue" 
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/originals/de/fd/4e/defd4e50a97cabdb8f30afe7facd24b7.jpg

Ехинопсът/ Ehinops ritro/ също е любимец на градинарите и флористите едновременно. Расте добре в цветната леха, но изглежда прекрасно и в букети и  цветни композиции. Изключително непретенциозно растение, любимо за пчели и пеперуди, понасящо засушаване, добавящо съществен принос към пейзажа със сините или светлозелени сфери, би трябвало да е по-чест гост в градината ни. Добре стои в една леха с ахилея и седум. 

Ehinopshttps://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/23/f5/dd/23f5ddd1ecea99835394379ebedb79d9.jpg

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/14/9e/f2/149ef2bfd14e86abbd4596c96db34944.jpg

Eто и един  ароматен  бодливец - Morina langifolia. Докато не  израстне  стройното цветоносно стебло растението  не е особено ефектно, но  аромата  на листата му при  докосване / настъпване/  е силно цитрусов, подобен на мандарина, което го прави привлекателно. 

Morina langifolia
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/05/61/cd/0561cdbb0305a04a40d9cf186ec9f443.jpg

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/91/7f/ed/917fedfe62905e08492a81322ed69155.jpg

Особено ефектни са цветовете, които по време на  цъфтежа променят цвета си от бледо розово до наситено розово, почти червено. Разположени са  околовръст като венчета по дължината на цветоносното стебло. Листата  се запазват през зимата, но растението трудно презимува, ако почвата е влажна. Самозасява се и семената  презимуват в почвата. Понякога е необходимо да минат една-две години докато  растението започва да цъфти.  Необичайна и красива е една африканска бодливка - Berkheya  purpurea.

Berkheya  purpurea
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/46/bb/f1/46bbf15799672476e3d79776f78d9255.jpg

Бледо лилаво-розовите  малки слънчогледоподобни  цветове увенчават изправени, покрити с бодли  стебла. Те могат да бъдат  съхранени за много дълго време като сухи цветя. Растението се отглежда лесно, като  се нуждае от много слънце и след установяването си  допуска и засушаване. Ниските температури през зимата /под / -10°C / не са благоприятни за  беркхеята и в места с по-студени зими е добре да се предвиди   защита  от ниските температури. Макар и доста бодливи,  тези растения  са добро украшение за градината. Използваме ги,  за да разнообразим текстурата и излъчването на  цветната леха. Те са  доста привлекателни за различните опрашващи насекоми. Можем да ги използваме в букетите, така че поне един представител на  тези бодливи екземпляри би било  чудесно за градината ни.

Лято в планината

Втората половина на юли  е най-прекрасното време за разходки из  планината. Поляните са покрити  с пъстри цветя и билки. Издигат се  високите вретена на  лопена и пелина, бледо лилавото на мащерката  покрива цели  поляни по  южните склонове. Редуват се  жълти петна от  еньовче и  кантарион с белите туфи  на равнеца. На припек  покрай младите  ели, сред тревите  се крият  узрели горски ягоди, червенеят се и горските малини под прикритието на наведените от плодчета стебла. На  по-високо  цели поляни са посинели от узрели боровинки. За гъбите да не говорим. Тези редуващи се дъждовни  с топли слънчеви дни са  толкова благоприятни  те да растат просто с часове.

Цветята изкушават  и   пълним всевъзможни съдове с  букети от  цветята на горските поляни

Това не е просто мащерка,  а  билката, която ще ни напомня с аромата си  през зимата  за топлото слънчево лято

Chamerion angustofolium  /Epilobium angustofolium/  Теснолистна върбовка 

Високите  цикламени цветове на   това растение  покрива  ровове, сечища  толкова бързо и ги облагородява, а някои правят чай от листата му.

Cichorum intybus /Синя жлъчка/

Verbascum  densiflorum /Лопен/

Равнецът,  риганът, теменугата,   са  не само билки, но и неизменна част от  планинските ни букети

Vicia  cracca  - Див фий

Дали са ядливи или  не, не  е особено важно, за  мен  гъбите са   една от   неизменните  украси на  летните горски поляни

Наслаждаваме се на тази пъстрота от цветове и аромати. В която и да е  планина - Пирин, Рила Родопите,  картините са все така  колоритни, наситени с аромата на лятото. Въздухът има аромат и вкус на влажна почва, на смола, на билки, на дим и  сладко от горски ягоди, които помня още от детството си и ми се иска да запазя.

Агапантус

Eдна превъзходна царствена красавица - Лилията на Нил е нито лилия, нито  идва от  земите около Нил, но това име  и придава допълнителна екзотичност и  мистичност, които ѝ  отиват. 

А иначе ботаническото и име е Агапантус /Agapanthus/  и произхожда от другия край на континента - Южна Африка. Този произход определя и трудността и да презимува при умерения  климат и да трябва през зимата да се прибира  на закрито.  Агапантусът обаче много добре се чувства в  контейнер и особено, ако това е глинен съд, като се внимава да не е прекалено голям, защото растението предпочита по-малки пространства за корените, за да цъфти. При прекалено голям съд, растението ще се развива буйно на листа През зимата вода почти  не е необходима, особено ако е  на относително слабо осветено място. През пролетта саксията се изнася на открито след като са преминали опасностите от слани и се оставя на слънчево и проветриво място. Тези растения предпочитат места с добра циркулация на въздух и са подходящи покрай открити затревени площи, както и  край морския бряг. Агапантусът обича да бъде поливан редовно в летните жеги. Торене с торове, с преимуществено съдържание на фосфор през лятото  и растението ще бъде благодарно и ще цъфти с прекрасните си  цветове, събрани в сферични съцветия /понякога с повече от 100 цвята/. Най-много сортове са със синя багра, но има и бели и бледолилави цветове и няколко сорта двуцветни /бяло-синьо, два нюанса синьо/. 

Purple Deliht 
http://fairweathers.co.uk/wp-content/uploads/2015/06/agapanthus_purple_heart-300x300.jpg

Silver Moon 
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/32/2b/7c/322b7c395a7fd83d169e76132bb9fe5f.jpg

Black  Magic
http://photos.plantes-et-jardins.com/v5/products/fiche_590/34661-agapanthe-black-magic.jpg

Arctic Star 
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/12/f1/f8/12f1f82f044efbbcb955ff5bc79ecdc9.jpg

Summer Gold
 https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/14/27/a8/1427a8a6aee7eea85f72d54aaecd16e6.jpg

Twistwer 

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/b0/75/b8/b075b84f3eb2b0c4bacc6049ac834924.jpg

Melbourne 
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/94/e8/5e/94e85e0d40dfc880488875c8d80e47dc.jpg

Различни са по височина, като  има сортове достигащи до 1,20 м, и  ниски до 30 см. Листата на различните сортове също се различават. Някои са по-тесни, други са широки саблевидни. Дори без цъфтеж,  растението е достатъчно ефектно. Има вечнозелени сортове и  такива, на които листата  не се запазват през зимата. Някои сортове имат пъстри листа,  с белезникави  ивици. Коренището /месесто коренище /  се разраства бързо и на всеки 3-4 години трябва да бъде делено. Пренаселеността в саксията ограничава цъфтежа. Деленето на коренището е добре да се случва  в ранната пролет, а на по-ранно цъфтящите сортове може да се  направи в късното лято. Разделянето става като се извади  цялата туфа внимателно от саксията, отстраняват се цветоносните стебла и някои увредени листа, както и  увредени корени и   с нож се разрязва удебелената част на  няколко части, успоредно на цветоносните стебла. След пресаждането е удачно да се скъсят листата и да се полива редовно. Така ще можете да  увеличите броя на растенията, да ги обновите и  насърчите растежа  и  цъфтежа им. Съвсем нормално е през първата година новото растение да не цъфти, а да образува само листа. При нашите климатични условия /зони 6-8/ е  препоръчително да  се отглежда  в саксии, за да може да бъде премествано на закрито за студените месеци. Ако е необходимо да бъде в  лехи  в градината, подходящо е да закопаем растенията в почвата със  саксиите  и преди застудяването да ги извадим и приберем. Идеи за разполагането на агапантуса в градината от  Pinterest:

На  тераса, веранда, по стълбища, във вътрешния двор или  по  протежение на слънчевата алея, саксиите с агапантус   от средата на лятото до есента създават една неповторима гледка. 

Саксиите с агапантус  са подходящи както  за съвременния изчистен архитектурен стил, така и за   градини с рустикални  елементи. Те  подсилват средиземноморския акцент в пейзажа и създават едно типично за лятно настроение на лекота и екзотика. Освен  сред пейзажа на градината, агапантусът  изглежда добре и нетрадиционно и в букетите.

  

Заслужава си да имаме това елегантно цвете в градината си.