Ахилеята - очарователна в поляните и в градината

Срещаме я навсякъде по поляните, в градината и винаги ни  очарова с непретенциозността си  и привлекателния си вид. Съвсем условно в дивата природа я наричаме равнец, а в декоративната градина  Ахилея, като Achillea millefolium е най-разпространения  вид. Към него принадлежи белия равнец, който срещаме честопо поляните, както и много от подобрените сортове в  градините. Ендемичен за Балканите е Achillea clypeolata - жълтия равнец. Много по-рядко срещан, предимно в България и Румъния, на  места с надморска височина до 1300 м. Това растение е привлекателно не само за нас, но  прекрасното и чадърче  привлича неустоимо пеперуди пчели и други насекоми. Освен сладкия мирис и прашец привличащ опрашители, това растение е  широко използвана билка. Сведенията за лечебните му свойства са  много, но най-популярните - кръвоспиращо, действа на  кръвообразуващата функция на  гръбначния мозък,  някои индиански племена за дъвкали цветовете при зъбобол, подобрява  апетита и функцията на стомашно-чревния тракт. Използват се цветове и стръкове. Дори името идва от собственото на героя от Троянската война, Ахил. Твърди се, че той носел равнец, за да лекува раните на войниците си. 

Много разпространено растение и това съвсем не е случайно. Неизброими са предимствата му. Растението е доста  непретенциозно, а същевременно устойчиво и жизнеспособно. Да се развива добре, са му необходими  слънце и добре дренирана почва. Спокойно понася засушаване. Подходящо е за тревни смеси за ливада с периодично косене, за цветни  лехи в комбинация с други многогодишни, за пеперудени градини. Подобрените  градински сортове са с очарователни цветове - жълто, оранжево, червено, розово, цикламено и карминено. Цвета се променя  по  време на цъфтежа и често в една туфа може да има няколко нюанса на основния цвят.

Размножава се от семена. Покълват за десетина-петнадесет  дни  при температура около 20º-22º С и повече светлина, но не слънце / не покривайте семената с  почва/.  Семената се засяват  февруари, март и готовия разсад се изнася навън да се климатизира през април. Цъфти още през първата година, макар и малко по-късно. От равнеца имате  цветове през цялото лято/ юни-септември/. След всеки период на цъфтеж трябва да се изрязват до основа, за да се стимулира следващия цъфтеж.  Кореновата система на  равнеца, както и поносимостта му към засушаване, правят растението подходящо за засаждане на места застрашени от ерозия. Особеността на кореновата система дава възможност за много лесно вегетативно размножаване на тези растения. Цветовете му са  красиви както свеж отрязан цвят, така и за сухи букети. През цялото лято е подходящ както в градинските букети и аранжировки, така и в букетите от полски цветя. 

 

Може да бъде прекрасен фон, както и акцент в букета.

Ахилеята  изглежда прекрасно в лехата с многогодишни цветя. Комбинира се добре с лавандула, клематис, декоративни треви, различни видове ехинацея, делфиниум, перовския, салвия.

 

 

Да подремнем на открито

През лятото, в горещ сънлив следобед често ме навестява отдавнашен детски спомен как  закачахме  полегналата  за следобедна дрямка наша баба. Любимо на нея и беше следобед да подремва на  едно походно легло с избелял,  цветен щампиран брезент, а на нас внуците пък ни беше забавно да се приближаваме тихомълком с някоя  "гъдкава" тревичка и да я докосваме по  босите крака и голи ръце. Тя не отваряше очи, а само  се плясваше по докоснатото място и продължаваше да си почива. Спокойствие и блаженство, което ни се отдава трудно сега. Градината  е същата. Дистанцирани и защитени сме от  околния свят с къде, къде по-солидна ограда от тогава. Зеленината от околните дървета е по-гъста и изолираща и рядко допуска шума от околния по-населен и по-забързан свят. Старото  сгъваемо брезентово легло отдавна е заменено с удобни дървени шезлонги с меки дюшечета, но време за следобедна дрямка  се намира много рядко. Ангажиментите на бабите ли са повече, по-трудолюбиви ли са станали, та все не им остава време ?  А и сегашните внучета все по-рядко остават да играят безгрижно и безцелно в двора, дори през лятото. Урок по тенис или по английски ще ги отклони от  "безмислените"  дворни игри. И все пак, въпреки песимистичните мисли, не в полза на нашето съвремие, време за сладка дрямка през лятото на открито може да бъде част от седмичния  ни режим за здраве и красота. Поне през уикенда можем да се насладим на час два, отпуснати на  удобен хамак или  шезлонг сред зеленина, чист въздух и  да подремнем под съпровода на монотонното жужене на пчелите. За целта трябва да си направим  удобно и уютно място. Идеи има много, някои от които са  твърде лесни и постижими, за други ще ни трябват повече усилия и  средства.

 

Следобедната дрямка на брега на морето, край езеро, язовир, река, съпроводена от  неподръжаемия шум на водата  е  възстановяваща  и безценна.

Плисък на вълни и дъх на водорасли. Има ли по-успокояващо преживяване край морския бряг? Колкото по-дълго го усещаме, толкова  повече прочиства умореното ни тяло и задръстено съзнание.

Приютени и защитени в  специално направена беседка или градински навес сред цветната градина бихме могли да се чувстваме  като  истински градински феи.

Eжедневието ни е  често нелогично бързо, безмислено уморително и неволно ни кара носталгично да се връщаме назад във времето, когато храните са били по-естествени, почивката по-истинска и връзката на човека с околния му свят по-хармонична. Загубили сме голяма част от тази хармония, но само от нас зависи с малки стъпки в правилната посока да си я възвърнем. Да предпочетем  сиянието на слънцето пред сиянието на телевизора и компютъра, да засадим първите  саксии с подправки,  да  хапнем  нещо просто, хей така на коляно в градината или на терасата, да дремнем под някое дърво, без да се страхуваме от комари и паячета. Живота на открито през топлите месеци, било в градината, било на къмпинг е истинско удоволствие за всичките ни сетива. Да си го създадем!

Как да се отървем от досадните оси на масата

Очарователни  вечери и  обеди в прохладата на  градината или  под тентата на терасата, но често приятното чувство от  храненето на открито, особено през втората половина на лятото и през есента, е нарушено от агресивните оси, които не ни дават мира обикаляйки трапезата.

Има ли начин да избегнем тази досада? Има няколко трика, с които ще държим  осите по-далече от масата и ще направим така, че да  не нарушават спокойствието, а и безопасността ни.

Макар че сме далече от зимните празници, когато палим тамян, за да прогоним зли сили от домовете си, и през лятото запаления тамян ще ни свърши много полезна работа да прогони осите далече от нас. Може  към него да се добавят стръкчета лавандула, розмарин, листенца рози.

 

На масата или в близост до нея запалваме тамян и сме сигурни, че нито една оса няма да наближи десерта ни. 

 Няколко букета  от босилек биха свършили  работата по същия добър начин / за тези, които считат, че аромата на тамяна е доста силен/.

Като репелент  действа още и  половинки лимони, лайм или грейфрут, набодени с карамфил. Освен че прогонват  осите, тези  цитруси в комбинация с карамфила са  красива декорация / както всъщност и букетите босилек/ за  лятната маса.

Още аромати прогонват осите  смяното кафе и счукания чесън. Ако е уместно в съчетание с храните, могат да бъдат разположени на  трапезата в подходящи купички и макар да не изглеждат кой знае как  декоративно, вършат работа.

Освен да отблъскваме  осите с различни аромати и  така да ги държим далече от  храните на трапезата, можем да използваме и тактиката на привличане, но на друго място, по-далече от нас. Купа с узряло грозде, парче сладка диня или узрели сливи, разположени на относително отдалечено място от масата за хранене /4-5м./ ще бъдат притегателен център за осите и те  ще насочат интереса си натам, вместо към масата ни.

Радостта от лятото

Е дойде и лятото!  Толкова  прекрасно, слънчево, щедро, но за жалост  толкова кратко. Искаме в два три месеца да поберем всичко -  грижите за прекрасна градина, екскурзии и почивки. Едвам успяваме да  премислим и разделим  възможното от  невъзможното и екшанът започва. Разделяме, дори раздробяваме времето между  по-дълъг уикенд до някой  спокоен  залив по морето,  екскурзия  в рамките на седмица до  отдавна набелязана /най-често европейска/  дестинация,  прибягване за  няколко дни  до  брега на някой язовир или река, отделяме  естествено и някой и друг ден за мързеливо съзерцание от  шезлонга в градината на  жужащите пчели и пеперудите сякаш  захванати като декорация на будлеята.

Край морето, в планината, покрай бързаща планинска река или шляещи се по тихи калдръмени улички на непознато градче, в градината надвесени над разцъфнало цвете или  сочни и дъхави узрели домати, радостта от природата, от  новите неща, които преживяваме и впечатленията, които трупаме са несравними.

Добре уплътнено е времето  ни през лятото и ако успеем да го нагласим  смислено, умно, практично, току виж ни останало време за всичко - да се отдадем на съзерцание, да се порадваме на природата   и нейната благодат както и на  красотата и изобилието, което сме създали със собствения си труд, а  и да си починем добре. 

Сред  цялата тази динамика не забравяме да прекопаем  пипера, да култучим  доматите, да  оберем навреме зеления фасул, тиквичките и краставичките, преди да станали гиганти пълни със семки, да засадим броколи и кейл, да  премахнем прецъфтелите цветове, за да бъде градината ни  красива, а растенията   благоденстващи. 

Лятото  е прекрасно време, в което да осъществим желания и мечти. Нека направим и това лято незабравимо с много и прекрасни спомени.