вторник, 18 септември 2018 г.

В сезона на тиквите

Жълти, оранжеви, зелени, с петна и брадавици или искрящо блестяща кора, кръгла или продълговата, а понякога съвсем чудна по форма, оребрена, набраздена, тиквата е един впечатляващ с вид и вкус плод. От ботаническа гледна точка това  е наистина плод.  Можем да се радваме на огромно разнообразие /над 800 сорта/ тикви. Настъпващият есенен сезон  с присъщото си  богатство и щедрост най-добре се олицетворява с тиквата. Тя е символ на есента и есенните празници, участва както в кухнята, така и в декорацията.  Cucurbita Maxima, Cucurbita Pepo, Cucurbita moschata  и в много по-малка степен Curcubita argyrosperma  това  са  видовете, чиито различни сортове садим в градините си  и имат  икономическо  значение. Нищо не оживява есенните пазари, въпреки голямото им изобилие, така както тиквите.




На фермерския пазар в Жабница / Словения /
С удоволствие, когато имаме достатъчно място ги садим в градините си. Повечето сортове разполагат увивните си стебла на няколко квадратни метра площ. Съществуват и по-скромни сортове, растящи като храст, за които са достатъчни и по-малки площи. За сортовете с по-малки плодове са подходящи и огради или специално поставени конструкции. Добре е да контролираме развитието и плододаването на тиквите чрез резитбата: 


1. След достигане на стеблото на 5 листа се прерязва след втори лист
2. На всяко  разклонение /2-3 бр. / се оставят по пет листа
3. След появата на плодовете / според сорта  се остават различен брой. При  мини тиквите 8-10, дребните  сортове 4- 5, при едрите 1-2/ се остават два листа след плода

Всички тикви обичат слънчеви и защитени от вятъра места. Освен слънцето обичат много и топлината, затова засяването им на открито не бива да бъде преди втората половина на април, дори след средата на  май за местата с по-голяма надморска височина. Често си правим разсад по-рано и го изнасяме за закаляване след 20 април. Дългите стебла на лозите на повечето сортове са като пъпна връв на плода, от която той се отделя понякога самостоятелно във фазата на пълна зрялост. За узряването на тиквите са нужни средно около 100 дни / за някои сортове 70-80 за други 130-160 дни/. След появата и наедряването на тиквите, особено ако е по-влажно трябва да се изолират плодовете от почвата, като им се подложи дебел слой слама или бетонна плочка. Тези, които са се провесили на оградата и са доста тежки, прикрепяме с мрежа. 


След прибирането на тиквите отлежаването им за още двадесетина дни преди консумацията ги прави по-сладки. А иначе според сорта и подходящото съхранение повечето сортове могат да се съхраняват до 4-6 месеца. Добре е след прибирането от градината да бъдат добре измити и подсушени. Подходящо място за съхранение е сухо и проветриво, не напълно тъмно и плодовете да са поставени на суха повърхност, отдалечени един от друг на няколко сантиметра с дръжката нагоре. Понякога някоя красива тиква остава в дневната като декорация през цялата есен и бива изядена чак за коледните празници. Без да са с особено големи изисквания към условията на отглеждане ни се отплащат през есента с красиви плодове. Да отбележим едни от най-популярните сортове от всеки вид:
Cucurbita Maxima  са вида с най-едрите сортове, тук влизат и така наречените японски тикви,  прекрасните кестенки, забавните тикви тюрбани както и други любопитни с вида си тикви
Учики Кури - красиви и вкусни, с ядлива кора. Тази тиква завладява градини и пазари заради прекрасните си качества - устойчива на суша, богата на каротини и фибри.

http://www.takii.com/wp-content/uploads/2016/04/Squash-Uchiki-Kuri-on-vine-600x600.jpg
Бяла тиква или кестенка - така се наричат у нас тиквите с  бяло-сива кора с леки пукнатини. Те могат да бъдат различни сортове - Пловдивска /български сорт/, Крупноплодная /руски сорт/, Crown Prince F1 / австралийски сорт/, Синя унгарска /унгарски сорт/. Всички те са със сиво-синкава-бяла кора, с оранжево плътно месо. Неправилно закръглени и леко  сплеснати. Подходящи са за печене и приготвяне на супи и други ястия. Всичките са от вида  Cucurbita Maxima. Това са едни от най-вкусните /сухи и сладки/ тикви.


Тиквата на тиквите от сорта Rouge vif d`Etampes  е красива, силно оребрена с гладка оранжево-червена кора може би  е прототип на тиквата от приказката Пепеляшка, която нейната кръстница  превръща в каляска.

https://harvesting-history.com/wp-content/uploads/2017/01/HH_Pumpkin_Rouge-Vif-DEtampes.jpg
Това са най-големите по обем и тегло тикви и винаги от този вид са тиквите рекордьори затова да сравним победителките с тази от нашата градина : 

Нашата градинска гордост без да е минала още през кантара, но  по преценка на око около 20-25 кг.

http://l-anecdote.com/wp-content/uploads/2014/10/la-plus-grosse-citrouille-du-monde-2014.jpg
Това е световна рекордьорка за 2014 г. с тегло 1054 кг

https://o2.ldh.be/image/thumb/59de26b7cd70be70bcee36a4.jpg
и за 2017 г. - тиквата с тегло 1011 кг., отгледана в Белгия
Тюрбан тиквите - екзотично красиви, но и ядливи. Вкусовите им качества не ги поставят сред първите, но доброто съчетание между ефектен външен вид и добър вкус ги правят желани за отглеждане в градината. Turk`s Turban е  стар френски сорт. Смело ги използваме в есенната декорация заедно с други ярки и забавни по вид тикви.




От вида Cucurbita Pepo  са така наречените  свински тикви /добра храна за прасенцата/ както и сортовете на така наречените хелуински тикви, подходящи  за резба, както и почти всички чисто декоративни мини тикви. Тези тикви не са от най-подходящите за храна защото са доста водни и не особено сладки. На повечето семките обаче са  много подходящи за консумация. 

Свинските тикви

Мини декоративни тиквички
На външен вид  са красиви, а  някои от тях  като хелуинските са с  тънка кора и са подходящи за резба.  Популярни сортове  Jack Sprat, Little Lantern


Само изрисувани / така издържат по-дълго време/  или изрязани и превърнати във фенери тези тикви  ни радват през есенните празници и особено децата. Независимо от разбирането и отношението към Хелуин не бива да лишаваме децата да се разходят с тиквен фенер в тъмните часове на есенния ден.



От този вид са и тиквите - спагети, чиято по-водниста светло жълта вътрешност се разпада на дълги /тип спагети/ нишки. Това е една от най-компактните тикви като цяло растение. За нея ви трябва малко място, тъй като расте като храст.
http://co.lnwfile.com/jsgyn9.jpg
Към  вида Cucurbita moschata - мускатните тикви спадат може би едни от най-популярните тикви, налични  на пазара.  Това са така наречените цигулки. Популярни сортове са Матилда, Бътерфлай, Хънтър, Ултра. Всичките са продълговати, крушовидни, но  различни по едрина плодове. Някои сортове са около 1 кг., но други могат да достигнат до 7-8 кг.


Към този вид спадат и красивите типични тикви от сорта Musquee de Provеnce. Това са освен красиви и много вкусни и ароматни тикви със силно оранжево месо. Формата им и красивите наситени цветове на кората ги прави едни от най-предпочитани за есенна декорация.





Поставени на тераса или веранда, пред входната врата или издълбани, за да приемат букет с есенни цветя / издълбаната вътрешност по правило отива  в тенджерата/ те  създават нашето прекрасно настроение през смаляващите се есенни дни.



понеделник, 10 септември 2018 г.

Изсъхнали клони в туята



В последните двайсетина години, различните видове туя са  едни от най-предпочитаните  вечно зелени растения за озеленяване. И това не  е случайно. Издръжливи, разнообразни по хабитус, адаптивна към различни почвени и климатични условия, с  широки възможности за  приложение в ланшафта.





Преградни стени и живи плетове, осигуряващи защита от ветрове и чужди погледи, акценти в пейзажа, ниските форми  в каменните градини и при оформянето на бордюри и къде ли още не. Прекрасна  гъста зеленина с различни отенъци на златисто /Rheingold/,  тревисто зелено/Smaragd/,   сребристо-пурпурно /Ericoides/. 

Thuja Ericoides
Thuja Smaragd

Thuja Rheingold
Тези прекрасни растения, макар и много адаптивни и жилави все пак могат да изпитват неблагополучия и да загиват. 


В гъстата зеленина на растенията може да се появят ръждиви  петна  от клони, които  видимо пожълтяват и изсъхват. Причините  за това явление могат да бъдат няколко. Ако растенията са подложени на осоляване през зимата би могло  през пролетта и лятото да се появят  такива изсъхнали клони. В този случай е достатъчно да се отстранят, за да  се възстанови  добрия вид на растението.  Друга причина за появата на тези  засъхнали клони на отделни места  в по-късното лято е  силно засушаване през летните месеци. Отново отстраняването на  изсъхналите клони и възстановяване на водния баланс на растенията е достатъчно за  възстановяването му. По неприятно е когато тези симптоми се появяват поради наличието на гъбични болести. След старателно отстраняване на изсъхналите клони се пръска със системен фунгицид. Може да се използва и комбинация от функицид и  инсектицид. Подходящи са  контактни фунгициди със  съдържание на мед - Шампион 50,  Купертин М, Бордомикс 20, Армитил С.  Най-опасното и  бързо развиващо се заболяване, чийто симптом  са сухи, но оцветени в по-сиво, петна по  листата и клоните на  туята е кореновото гниене - Phythophthora. В рамките на един сезон могат да бъдат поразени растенията. Обикновено са  поразени дървета засадени в жив плет или  предпазна стена. Източника е почвата и в съвсем началния стадии на заболяването е  обичайно изрязване на поразени клони  и пръскане с фунгицид. В по-напреднал стадии, поразените дървета се изкореняват и се изгарят. След това е наложително да се подмени и почвата, защото спорите са доста устойчиви. Доброто поддържане на  необходимата влага в почвата, навременното или дори превантивното  пръскане с фунгицид са гаранция за  добре развиващи се и здрави дървета туя.

вторник, 4 септември 2018 г.

Френско и цариградско грозде - чудесни храсти за градината

Ако имате дворно място, а в него  не сте засадили  френско грозде /Ribes /, касис или цариградско грозде /Ribes uva-crisps/, то това определено е пропуск.  Тези плодови храсти се отглеждат лесно, плодовете им са полезни и не на последно място храстите изглеждат добре във всеки сезон, особено през юни-юли, когато са покрити с  ярки  плодове и са прекрасна декорация за всяка една градина. 


Плодовете на  тези храстчета са  известни  с вкусовите си качества, с полезните си свойства за здравето ни. Макар и малко киселички и семчести те са много подходящи за свежа консумация и за приготвяне на  различни желета, сокове, компоти. За консервиране се берат в по-ранна степен на зрялост, а за директна консумация по-късно, когато плодовете почти сами се отронват  от дръжките. 

 

От трите вида червено френско грозде/Ribes rubrum/, бяло френско грозде /Ribes niveum/и касис/Ribes nigrum/ най-сладко е бялото френско грозде. Цариградското грозде /Ribes uva-crisps Ribes grossularia/ е по-различно на външен вид с по-едри  плодове с по-дълбок и захарен вкус и много от сортовете имат прекрасен аромат, които липсва при френското грозде и по-малко при касиса.


С всеки изминат ден се приближаваме до есента, а именно това е сезона, най-подходящ за засаждане на плодни храсти и дървета.  Много разсадници предлагат готови растения за засаждане от френско грозде, касис, цариградско грозде. Може да подберем няколко различни сорта и да ги засадим през октомври-ноември в градината. Ако сме харесали някой сорт, от градина на приятел или съсед и държим да го засадим в нашата градина, то можем да вземем  зрели резници от храста с дължина 15-20 см. и да подберем слънчево и тихо място. Отстраняват се листата. Пръчките се закопават в предварително изкопани траншеи предварително запълнени частично с пясък. Над нивото на почвата  оставан само по две пъпки. Над нивото на почвата се  разпръсква компост.

 

 

Почвата подходяща за отглеждането на тези храсти е неутрална или слабо кисела. Затова е добре да се направи предварително измерване за рН  на почвата с градинарски уред  за целта или с обикновена лакмусова хартия. Ако  резултата е под рН5,5, то задължително трябва да се премине през варуване на почвата.  За опитния градинар е достатъчно да види и  какви  бурени растат на мястото определено за засаждането на  храстите, за да определи с относителна точност каква е рН на почвата  на даденото място. Варуването се прави най-добре с гасена вар на прах. Най-добре е през есента. Количеството на варта е в  зависимост от киселинността на почвата. При рН 4-5 за 1 кв.м се разпръсква  около 500 гр. при по-ниска киселинност на почвата рН 5-5,5 на 1 кв. м. се разпръсква около 300 гр. вар. Следва прекопаване на дълбочина 15-20 см.  При наторяване  предимно с естествени торове, варуването се прави веднъж на десетина години, а при торене с изкуствени торове предимно на 7-8 години. Вметнахме тези подробности  за варуването на почвата защото  се налага да се прави относително често в градината, за да се задоволят изискванията на растенията от необходимия им характер на почвата. 
Вкоренените резници на  френското грозде могат да се използват като разсад още на следващата година. Засаждат се на постоянно място на 60-80 см отстояние. Подходящо е да се засадят в ред, който отделя цветната от зеленчуковата градина, или пред  оградата,саматаредичкахрастибимогладабъдениска ограда, обособяваща някой от кътовете в градината. Важното е да се подбере слънчево и тихо място. През първите години е особено важно поливането на растенията. Интензивно подаване на вода е необходимо по време на цъфтежа, зреенето на плодовете и след прибирането на плодовете. Тези периоди обикновено съвпадат с най-валежния период в годината, но това не бива да ни приспива и трябва при всеки дефицит на влага да поливаме растенията. Важен момент в  отглеждането на растенията както за вида им, така и за плододаването е резитбата на растенията. Още от първата година след  засаждането се започва с резитба, която в началото се изразява  в намаляването на дължината на  клоните. като принципа е по-силните клони се режат на  2-3 пъпки, а по-слабите на 1-2 пъпки. В следващите години се оставят по 3-4 основни клонки, които са симетрично разположени около основата на растението. Слабите и клонки по-стари от 5 години се премахват до основа. Всъщност трябва да се придържаме към правилото във всеки храст  да има добро съотношение  между клонки от 1, 2,3 и 4 години, за да  има едно балансирано плододаване. За тази цел  се налага всяка година да се подрязват храстчетата. Ако се случи така, че да се занемари резитбата на растенията, то се налага една драстична резитба, при която се прореждат стеблата в основата на храста, както и всички по-стари стебла се срязват до основата, като се оставят само две до три. Обновяването на храста става за следващите две-три години. 


През  първата година след засаждането не се налага торене, ако почвата е предварително добре обработена. Поливането е по-същественото за младите растения. За следващите години е потребно двуразово торене - в ранната пролет с азотни торове /амониева селитра/, а през есента с фосфорни /суперфосфат/ и калиеви /калиев сулфат/. При възможност е добре да се тори  и с оборска тор отново през късната зима и късната есен при прекопаване на растенията. Ако се тори и с минерални и с оборска тор, то  количеството трябва да се намали на половина на предписаните разходни норми.
Цариградското грозде се различава от френското грозде по разположението на стеблата, както и по вида на цветовете, които растат на къси стебла, а не на гроздове. 


За вкусовите качества вече стана дума. Резитбата при цариградското грозде има своята специфика, която цели да отвори повече въздух в короната на храста, така че да позволява по-лесен достъп на светлина до стеблата и възможност за беритба, предвид бодливите стебла. След петата година старите петгодишни стебла се отстраняват до основата, тъй като те вече са с доста ограничено плододаване. Цариградското грозде  се засажда в предварително добре обработена и наторена почва. Стеблата се намаляват на 4-5 пъпки и корените се подрязват, сухите се отстраняват. С последния сняг се разпръсва  азотен тор в намалено от предписаното количество. Интензивния растеж би отслабило растението. По времена цъфтежа е добре да се натори с калиево-фосфорни торове. В късната есен за подготовка на зимата се тори отново с калиево-фосфорни торове за подготовка  за зимата. 



Размножаването му става по-лесно с отводи. Имат добра устойчивост на ниски зимни температури. Храстите имат дълъг живот  - 20 години, а понякога и повече. Плодовете са богати на витамини С, А, Р, както и на много минерали  - манган, калий, желязо, цинк. Съдържа също ябълчна киселина, пектин.
Отскоро е популярен хибрида на цариградско грозде и касис - Йостабери /Ribes x nidigrolaria/.  

© Daniel Jolivet/CC BY 2.0/Flickr)
Растението е с по-малко и с по-мощни  стебла.  Храстът е по-висок и с по-изправен растеж от този на цариградското грозде. Височината на храст е 1,50-1,80 м. Плододаването е на едно и двугодишни стебла. Цветовете се появяват през втората половина на април и са събрани в малки гроздчета от две - три дръжчици Плодовете са по-дребни от тези на цариградското грозде и им липсва специфичния аромат на касиса. 
Възможностите за избор са добри и нищо не ни  пречи да  засадим един кът в градината с тези прекрасни ягодоплодни  храсти.