Чайот-"екзотичният" зеленчук, от който не изхвърляш нищо

Наричан голяма круша, краставица, тиква,  за нашите ширини  "екзотичен", чайотът / Sechium edule/  си е зеленчук от  семейството на  Тиквите /Cucurbitaces/. В различните  места, където се отглежда по-масово се нарича  кристофин, мирлитон  на Карибите и във Франция,  пипинола  на Хавай, по подобен начин го назовават и в Италия, а  названието "чайот" идва от името му в родината му Мексико, където е известно като  чайотли. Този зеленчук се използва от древността от ацтеките и в днешни дни  се отглежда  почти навсякъде в тропическите и субтропически области,  особено в Коста Рика, Гватемала, Мексико, Индия, където е многогодишно растение. На щандовете за зеленчуци в САЩ и Европа, макар и не чак толкова често може да бъде намерен. В зони 5-7 се отглежда като едногодишно растение. Както всички останали тикви и това растение е бързо растяща лоза, но в сравнение с другите си роднини всяка част от чайотът може да бъде използвана. Младите връхчета на стеблата за салати, стеблата в края на вегетацията се използват за плетене на кошници и пана, заради  голямата си издръжливост, плодовете в различна степен на зрелост се използват в салати,  за  мариноване, за пържене, печене, подземните части на растението са грудки, които имат вкус на картофи и са богати на скорбяла. Зелените му плодове са богати на калий  и витамин С. Чай от  листата чайот се използва при хипертония, съдови заболявания. Макар и в популярни, а не научни издания, но има сведения, че задържа процесите на старческа деменция.
В България съвсем любителски се отглежда в някои райони  на Бургаска и Пловдивска област. Растението се размножава от семена /по-трудно/ или от  плод, който  се поставя във влажна почва под леко наклонен, на една трета от него в почвата в саксия  през зимата / януари, февруари/.

Покълването  се случва при топлина 22°-26°C,  влажна почва в рамките до двадесетина дни. Вече поникнали филизите на чайота, саксията се  поставя на перваз на слънчев прозорец. В умерения климат, ако не се отглеждат във висока оранжерия растенията се изнасят навън и се засаждат на постоянното място след преминаване на опасността от слани и температурата на почвата е около 15 градуса Целзий. Когато търсите място за засаждането то трябва да е  близо до ограда или пергола и да има достатъчно слънце. Устойчиви подпори са необходими, защото лозата   се развива бързо и силно, а и самите тиквички не са от най-леките. Развиват се бързо и се разклоняват, но е препоръчително да се режат и отстраняват, насочват, тъй като расте мощно, а това губи сила на растението в огромна листна маса за сметка на  родовитостта. Премахват се връхчетата на стеблата и самите те са вкусни в салата. През лятото е необходимо да се прекопава почвата поне два пъти, и поливането да е ежеседмично, а в  летните горещини и по-често. Почвата, в която ще се отглежда този вид тиквичка трябва да бъде много богата и поради интензивния растеж на растението през юли е добре да се извърши  наторяване с оборска тор или минерални торове с високо съдържание на азот. През август  се появяват цветовете, а в средата на септември, октомври и много  плодове. Те могат да бъдат  събирани в различна степен на зрелост.  В по-късната есен, когато падне слана листата се развалят, но тиквичките, прибрани имат много добра издръжливост. На сухо, проветриво и прохладно /6°-10°C/ място могат да се съхраняват два, три месеца. В субтропичните области, където температурите не падат под минус 6 градуса Целзий, през зимата надземните части  загиват, но грудките в земята продължават  жизнеността на растението и през пролетта отново тръгват  новите стебла. При очакване на по-хладни зими е добре да се мулчира почвата над  грудките.  Полезните качества на този вид тикви, както и всестранното му използване /листа, стебла, филизи, тикви, грудковите корени/, лесното му отглеждане и добра плодовитост, може би за в бъдеще  ще  спомогнат разпространението му.

Като допълнение ще споменем още два вида  не особено  известни в умерените ширини, тикви 

момордиката, горчив пъпеш /Momordica carantia/- известна от научни статии с хипогликимичният си ефект   и   луфата  /Luffa Aegyptica/ - консумира се като зеленчук в първата фаза на зреене в страните от Далечния Изток, а при пълното узряване се използва за хигиенна гъба.

Momordica carantia

Luffa Aegyptica

Снимките са   от www. cnseeds.org