четвъртък, 28 януари 2016 г.

Градинските пътеки

За общия вид на градината голяма заслуга имат пътеките. Те могат да бъдат от входа на градината към  дома, около дома, преходи от един кът към друг, а понякога и чисто декоративни сред каменна градина  или покрай и над водна площ. Те допълват атмосферата и стила на градината и трябва да бъдат в унисон с нея. Градинските пътечки и алеи могат да бъдат разнообразни по ширина, структура, изработка. Могат да бъдат изработени от професионалист или от ентусиаст от подръчни материали - дървени слайдове, каменни плочи или от по-скъпи материали - гранит,  плочи от екзотична дървесина, трошен камък или просто мулчиращи кори. Най-баналното решение е  пътеките  да бъдат изпълнени  като тротоари от базалтови плочи или покрити с асфалт или изцяло бетонни. Такива са обикновени алеите водещи към гараж или места, които трябва да  отговарят на по-високи експлоатационни изисквания. Наистина тези решения, особено когато са добре изпълнени са трайни и  изключително износоустойчиви, но  декоративните им  стойност не е особено висока. 





Традиционни   като материали за по-отдавна правените  пътеки са и тухлите и тези, които  са  достатъчно дълготрайни са от добре изпечен материал с високо качество. Пътеките и алеите изработени от  гранитни  блокчета  са подходящи за по-обширни площи, а  също  те са едни от най-издръжливите настилки и  имат  красив вид, когато са изработени майсторски, но за съжаление все по-рядко се намират  майстори, които да  изработват добре  тази трайна и красива настилка. За сметка на това все повече се отдава приоритет на   естествените,  следящи  профила на терена, артистично подредени пътеки от  каменни плочи. 



Решенията тук са много разнообразни, както от гледна точка на  вида на  допълващия материал, така и от начина на изработка.  Интервалите между плочите може да са  попълнени от трошен дребен камък или чакъл, да бъдат запълнени с мулчиращи кори, или просто засадени с тревна смеска или някакви почвопокривни растения. Тези пътеки се нуждаят в по-голямата си част от допълнителна поддръжка, косене подрязване. Достатъчно са красиви и с висока декоративна стойност, така че малкото прекарано време за поддържането им си заслужава. 



За дворове в стил рустик , подходящите  градинските  пътеки са изработените от речни камъни. Те са живописни, а в голяма степен могат да бъдат изработени от подръчни материали, не е необходима  допълнителна техника за обработка на камъка.  Все по-често в градината навлизат  разнообразни дървени  покриващи плоскости и дъски. 



Пътеките изработени от дърво са красиви, естествено стоят сред  ливадата, покрай водните площи, и каменни градини. Полагането им не  е трудно, но изискват последваща  добра поддръжка. Качеството на  дървото, може да ви помогне, но няма да отмени редовното  поддържане на този вид пътека или  площадка. Един друг вариант на  дървената пътека е малката пътечка изработена от дървени слайдове.  Тя е подходяща за подход към детския кът,  като преход към малка  водна площ . Тези пътеки не са подходящи за много натоварени места, както и за места с лош дренаж. Друга  идея за изпълнение на  малка пътечка  - преход от един към друг кът в градината е  пътечката от бетонни плочи, но не банални, а изработени  от сръчни  любители на градинския уют и красота. Технологията е  проста,  необходимите материали са достъпни, остава само желание и време. Творчество  може да проявите и  при направата на пътека  от дребни  овални камъни, както  и съчетаването им с керамични елементи. За изцяло натуралните градини  подходящо решение за направата на градинска пътека е от  борови  кори с подходящ бордюр.   За предотвратяването на прорастването на плевелите, почвата се застила с  един два слоя вестници, полиетилен или мулчиращо платно, под  посипката от кори. 



Идеите са много, образци изобщо не липсват и винаги може да подберете нещо според стила на градината, според  трудността на изпълнение или цената на материалите. Дано идеите, които сме предложили да ви вдъхновят  и използвате тези студени, снежни дни да обмислите и проектирате, а през ранната пролет и изпълните някоя  от тях.

сряда, 27 януари 2016 г.

Добра компания за розите

Класическата леха рози, така предпочитана  за всяка една градина,   може  да изглежда малко скучна и монотонна, ако  е изцяло и само от розови храсти.  Един допълнителен аргумент да не оставяте лехата само от розови насъждения,  а да я разнообразите  с  други многогодишни цъфтящи или листно декоративни растения  е,  че по този начин розите ще бъдат по-малко податливи на болести и вредители.  Правилно подбраните по  размер и цвят  растения в лехата  ще  я направят  едно място в градината, привличащо  погледа  от красотата на благоденстващи, добре развиващи се, здрави растения. 



Бордюрните рози със своята по-малка височина / до 40-55 см./,  обикновено  оформят  пространството около пътеките и в ниската част на лехата. Те се съчетават в лехата добре с нискостеблен астер,  красиво стоят сребристите листа на  салвията /градински чай/ (Salvia sinaloensis) и сенецио,  добро съчетание и  с  туфите на  на по-ниски сортове делфиниум (Delphinium chinensis), евонимус . При засаждането  се предвижда отстояние 20-30 см. Подходящи са и едногодишни цъфтящи  като петуния,  лобелия. Тези лехи са подходящи както за градския тип градина, за неформалната селска и вилна градина, класическата градина.


Храстовидните рози  в средно висока леха се съчетават  прекрасно  с   лилиум,  непета, по-високостеблен сорт салвия (Salvia x sylvestris), лиатрис. Специално обръщаме внимание на съчетанието между средно високите храстовидни рози флорибунда в розовата или оранжевата гама цветове с лавандула( Lavandula Angustifolia). Това са пленителни лехи с прекрасен аромат, подходящ за местата около пейки или друго място за седене и почивка, разположени в близост до алеи  и тераси. Това съчетание е прекрасно и характерно не само за средиземноморския тип градина, но и за всяка друга.  Очарователни са комбинациите на   средно високите храстовидни рози с въздушни, фини като структура растения като гипсофила (Gypsophila paniculata),  алхемила (Alchemilla Mollis). Яркоцветните червени или жълти , оранжеви сортове рози, както и тези от розовата гама са много подходящи в съчетание с цъфтящи в студени / сини/ цветове - кампанула (Campanula persicifolia blue), ехинопс (Echinops), перовския (Perovskia Atripilicifolia), вероника ( Veronica langifolia), салвия (Salvia Silvestris blue).  Когато ги засаждате, предвиждайте  около 80 см. разстояние. Леха  с контрастиращи по цвят  рози с други  многогодишни цъфтящи би била украса за всяка градина. Повечето от тези растения са привлекателни и за пеперуди и пчели, така че вашата градина би била желана и посещавана  не само  от вас и близките ви , но и от приятели на градината.


Катерливите сортове рози, според  мястото им в градината /перголи, арки, стени, огради/  може  да бъде съпътствано  от различни по височина растения. Традиционна  е комбинацията на катереща роза с  клематиси. Тази комбинация  добре стои, както  на перголи и арки, така и като се редуват по протежение на   оградата.



В тези зимни дни е много подходящо да   се обмислим промени в градината, да помечтаем и планираме засаждането на нови многогодишни растения,  защото само след месец стъпка по стъпка ще   изградим нови лехи или кътове, с нови  розови храсти и други предпочитани от нас растения,  за да бъде  градината  прекрасна, изпълнена с  цвят и аромат.






Грижи за розите

Няма  почти  градина, в която да  няма по някои корен роза, та дори и в най-занемарените.  Розите са предпочитани растения, защото  освен прекрасните цветове, които ни радват почти през цялото лято, в сравнение с много други многогодишни растения  за тях и малкото положени грижи дават добър резултат. Това съвсем не иска да каже, че розите ще се развиват добре и ще изглеждат прекрасно дълго време/години/ без да полагате  дори основните  грижи. Ако спазвате обаче основни  правила за отглеждането им, то ще се радвате на прекрасния им  и обилен цъфтеж  дълго време.



Правилно подбраното място за засаждане на розовите храсти. Розите обичат слънце. Това трябва да имате предвид, когато избирате място, то трябва да е огрявано от слънцето поне 6-8 часа. На  катерещите рози още със засаждането  осигурете подпора, независимо че  растението може да има нужда от нея  чак година по-късно. Ако засаждате повече  рози, то спазвайте отстояние една от друга/ имайки предвид  размерите, които достига растението/, което ще им позволи да се развиват   свободно,  да получават достатъчно слънце и  да има  достатъчно място за въздушната циркулация.





Засаждане на нови растения  може да става от голи корени или от  растения, отгледани  в контейнер. За голите корени  възможните сезони са втората половина на есента  и края на зимата и началото на пролетта. Нашата препоръка е  да се предпочита  есента за засаждане на голи корени, защото  почвата е с по-висока температура, есените все по-често са продължителни и с достатъчно високи температури, през зимните месеци и ранната пролет  достига достатъчно влага и това позволява на кореновата система да се адаптира и  вкореняването протича достатъчно  постепенно и сигурно и с настъпването на пролетта  растенията се развиват буйно и  дават щедро цветове.   Единствения недостатък е , че трябва да подсигурите по-надеждна защита на растенията за зимата, но това трябва да направите за всички млади розови насаждения през първите две , три години след засаждането. Пролетното засаждане на голи корени рози  е свързано с известен риск от  по-ниски температури на почвата, рязко затопляне  на въздуха,  прекомерни валежи, което понякога забавя развитието и цъфтежа на розите,  младите растения са по-малко жизнеспособни и често се нападат от вредители, което също забавя развитието им.  Контейнерно отгледани рози може да се садят  през цялата топла част на годината.  Засаждайте ги  с цялата почва от саксиите, за да   намалите стреса от пресаждането.   Добре е  почвата да е отцедлива, ако е по-глинеста непременно добавете  компост, пясък, органична тор.  След засаждането  дали от голи корени или от контейнерно отгледани рози, добре уплътнете почвата и непременно полейте обилно.  Розите  засадени през лятото /от контейнер/ и пролетно засадените има голяма опасност от засушаване особено в първите седмици след засаждането, внимавайте и подавайте вода редовно, докато  се прихванат на новото място и започнат да растат буйно. На   всеки  млад корен е добре да  подавате поне по 2-4 литра вода при поливане. Ако почвата, в която засаждате не е достатъчно богата на хранителни вещества, то  добавете  компост или добре угнил оборски тор или кубче изкуствена тор с бавно освобождаване, така ще осигурите на растението  веществата, от които ще се нуждае при първоначалното си развитие.
Резитбата е  един от основните  фактори  за  добрия външен вид на растението, както и за желания  цъфтеж.  Различните видове рози се подрязват  с известна специфика, според вида, но съществуват основни правила при резитбата принципно:
·     Реже се винаги с добре наострени инструменти. Използвайте ножици, които са с две остри остриета  с добро качество, ножицити с едно  тъпо рамо не са подходящи за резитба, защото смачкват стебло. Среза  става над  половин сантиметър над пъпка и с наклон 45°, който е обратен на  наклона на пъпката.                                                                                                              
                                                                    
      Това се прави с цел да се запечатва среза, да се оттича лесно водата и да не се дава възможност за загниване и  среза да става място за проникване на болести. Реже се винаги до здрава дървесина. Ще я познаете по това, че е с бяла плътна вътрешности  свежа зелена отвън.  Слаби и болни клони винаги се премахват. Те не дават възможност  от тях да се развият нови разклонения.  Клоните се подрязват, така че  центърът да стои винаги един вид празен и да няма преплитащи се клони. Това способства за добрата въздушна циркулация и достигането на слънчевите лъчи до всички части на растението.   Задължително се премахват леторастите, израстващи  под присадката.  Това са необлагородени шипки, които ако оставите ще извлекат жизнеността на растението. Премахването на прецъфтелите цветове е задължително. Преустановете  подрязване   в края на септември, началото на октомври, за да не  стимулирате нов растеж, които би измръзнал при първите есенни  застудявания.




Поливането е също от особена важност за развитието на розите, особенно за по-младите растения.   Докато се вкоренят и през първите две три години след  засаждането  розите са доста чувствителни към засушаването. Подавайте  вода редовно и в необходимото количество, така че да достига до  всяка част на кореновата система на растението . Особено важно е поливането  и на розите, които са засадени в контейнери, тъй като там почвата е  в ограничено количество и  влагата относително бързо се изчерпва. При контейнерното отглеждане е добре  да  добавяте към почвата перлит, вермикулит-съставки които подобряват влагозапасеността на почвата. Поливането е добре да става в  ранните сутрешни  часове или привечер, за да може водата да се усвои по-пълноценно. Когато поливате вечерно време, особено в по-хладни вечери, не мокрете  листата на розите, за да не се получават  тъмни петна по листата им. При млади 2-3 годишни растения количеството  еднократно подадена вода  да е около 3-5 л. на корен. Подавайте водата  на почвата, обхващаща периметър  с размера   на короната на растението .


Подхранването  на растенията, особено ако почвата в градината  не е от най-богатите е задължително. То се прави с торове  в началото на пролетта  и през  юли със специализирани  торове за рози или с универсални торове.  Подаването на тор след юли, най-късно първата  седмица на август  е излишно и дори  би могло да бъде вредно при започване на ранни есенни студове.

 

Добре и правилно  гледаните  растения обикновено са устойчиви на често срещаните при розовите растения болести - черно петно, брашнеста мана,  листни въшки, а за борбата с тях  по-подробно следва по-късно.

понеделник, 25 януари 2016 г.

Поканете пролетта у дома

В тези най-студени зимни дни, затрупани под снега с мечти за пролетта се осмелявам да премина  няколко / една, две/ седмици напред. Да все още ще е зима, но  вижда му се края на студа и зимата. След като са минали 8-10 седмици на латентност, клоните на дърветата при по-високите температури и достатъчна влажност постепенно излизат от това състояние. Пъпките постепенно  се оформят, наедряват и  след няколко  седмици на положителни температури, топъл южен вятър  те са  готови  да се   избухнат   с цялата си жизненост и блясък и ни залеят с прекрасните  си цветове и аромати. Този  период  на  свежо и сладко  ухание носещо се във въздуха, на  монотонно пчелно жужене, на аромата на влажната пръст и новопоявяващата се зеленина всяка пролет ни съживява.  Радостта от това състояние можем  да пренесем малко напред във времето, още през февруари.  Това е времето на резитба на  широколистните храсти. Тя се извършва в дни, когато температурата на въздуха е над нулата. И след като сме свършили добра работа с  градинарската ножица, може да подберем подходящи клони – от върба, дрян, форзиция, сливи, праскови, ханомелес, магнолия. 






Клоните е добре при внасянето у дома да накиснем в кофа с вода с температура  около 40°-45°С за 10 мин.  След което с остър нож да се  направи срез на клонката и вертикално до 2 см.  с цел по - добро усвояване на водата от стеблата. След това  ги потопете във ваза с вода със стайна температура или студена, но не голямо количество. Всички те  внесени у дома ще се превърнат в най-притегателното място за погледа в стаята. Какво по-прекрасно от това да наблюдавате  ден по ден как се развиват цветните пъпки. Клоните могат да се съчетаят с  ранните  пролетни цветя- нарциси, зюмбюли, лалета, е засега купени от магазина.  Така ще получим  красива пролетна аранжировка или букет , които ще ни радват  в продължение поне 7-8 дни. 

                                 

        

        
Нека да е пролет!







Растителните конфети-лесни и полезни

Това е отглеждането на поници /стебло, котиледони и първи същински листа/ от семена  на зеленчуци и  ядливи цветя до фаза първи същински лист / както се отглежда кресона/ и се използват за салати, сандвичи. В тази фаза  стеблата и котиледоните са богати на  аминокиселини, без да имат недостатъците  на протеините с животински произход. В тази фаза след започване на самостоятелното хранене на растението чрез фотосинтеза метаболитните процеси са усилени  и тези кълнове, освен че  подобряват вкуса са и много полезни. 



Най-добре е да се използват семена листни зеленчуци / рукола, салати, спанак/, зеле, карфиол, салатно цвекло, тикви, подправки и билки / босилек, риган/, ядливи цветя/латинка, тегетес/. Отглеждането е лесно и напълно възможно при домашни условия. Необходимо е  плосък, плитък съд, субстрат за засяване, светъл, южен перваз на прозорец, евентуално  луминесцентна лампа. Последователно стъпките са:
* Дъното на съда се покрива с 3-4 см. почвен субстрат /темпериран/
* Семената се засяват с ръка, при този начин на отглеждане може и по-гъсто отколкото при получаване на разсад
* Покриват се с фин пласт почва и леко се уплътнява
* Пулверизира се с темперирана престояла поне 24 часа вода
* Съда се покрива с  прозрачен похлупак или прозрачно  полиетиленово фолио
* Поставя се  на перваз на южен прозорец






Температурата на въздуха е добре да е около 24°С , а на почвата 22°С, пулверизирането се повтаря всеки ден, за да се поддържа необходимата влажност на въздуха и почвата. В рамките на 10 дни / в зависимост от вида на растенията на използваните семена/ семената покълват. Тогава  похлупака се отстранява и ако се налага / продължителността и интензитета на осветеността не е достатъчно/ се използва  допълнителна луминесцентна лампа, която да удължава светлата част на 14 часа в денонощието.  След  поникването въздушната температура е добре да бъде около 20°С. После в рамките на две седмици  поника  достига  височина до 5-7 см.  и при започване на образуване на първият същински лист стеблата се отрязван до нивото  на почвата.




Може да заложите  няколко съда, посяти  с различни семена. След  подрязването стръковете се измиват и се подсушават  с хартия или в  центрофуга за салата. 


Използват се свежи. Могат да се съхранят в хладилник до няколко дни. 


Лесно е, непременно опитайте!



Бамбукът-прекрасeн азиатски гост

Все по-често  в   наскоро  направените  градини  виждаме един гост,  екзотичен и прекрасен – бамбука.   В повечето  случаи  той  е  фокусна точка  сред голяма зелена ливада  или  е добре подравнена висока  ограда от към   ветровитата страна на  двора. Бамбука, особено някои  от видовете / Fargesia ,  Phyllostachys,   Sasamorpha / са напълно подходящи за  умерено-континенталния климат.  



Съвсем  успешно прекарват зимата, издържат и се запазват  без  особени  поражения  дори при кратковременни  застудявания  до - 18°С, - 20°С.  Ако зимата  е много тежка с продължителни периоди на  отрицателни температури под  -10°С е вероятно  на  някои видове надземните части да  измръзнат,  но корените  ще останат запазени и през пролетта  ще се радвате на  много и зашеметяващо   бързо развиващи се нови  насаждения.  Всъщност голямата   особеност на бамбуковите насаждения е необичайно бързия им растеж. От пролетта / април-юни/ до  есента / септември-октомври/ те нарастват с метри  и  достигат пълната си височина само за един сезон, според вида и климатичните особености  и не само това, всяка следваща година  излизат все нови и повече на брой  стебла / поради особеността на кореновата им система - pachymorph   или   leptomorph /. 



При бамбука трябва да се грижите еднакво както за подхранването, развитието  и здравето на растението, така и за резитбата и мерките за ограничаване на разпространението на  бамбуковата туфа. Бамбука  е  всъщност  трева, като го гледаш трудно   ще ти дойде на ум да го оприличиш на трева, но това е факт. Бамбука се  разделя на шест групи, всяка със свои особености във външен вид, растеж. За нас представляват интерес  преди всичко тези, които биха могли да се отглеждат в нашите климатични условия -  зимоустоичивите  от вида Fargesia , някои от  вида на високите дървесни Phyllostachys, както и някои  от  групата ниските, почвопокривни видове.  Разсадниците у нас не предлагат  разнообразие, ограничени са   в рамките на  няколко  вида  Phyllostachys nigra, Pseudosasa  japonica, Fargesia  Rufa. 


Fargesia  Rufa

Pseudosasa  japonica

Phyllostachys nigra
Има общи правила при отглеждането , независимо какъв вид ще засадите.  Почвата, в която ще се развива  растението  да има неутрален характер,  добре дренирана, глинеста градинска почва с допълнение на  компост или органична, добре угнила тор. Мястото, където ще ситуирате растението е добре да е слънчево, но  в ранните следобедни часове да има сянка. Повечето видове, които ще растат успешно  при нашите условия / умерен климат, зони  5  до 8/ се нуждаят от няколко часа засенчване, особено в места с горещи лета. Всеки отделен  вид има свои специфични  изисквания към светлината. Почти всички от  вида Forgesia, които произхождат от Западен Китай и  са чувствителни към силното слънце и предпочитат  следобедна сянка,   представителите на вида  Thamnocalmus с произход Хималаите, предпочитат по сенчести места, типичният представител на  бамбука  с най-голяма височина и дебелина на  стеблата  12-14 см.  от вида Phyllostachys  са любители на светлината и повечето растения от този вид  понасят много добре слънчевите места, вида  Pseudosasa  japonica са относително лесни за отглеждане с по-скромни размери и  подходящи  за отглеждане в контейнери  предпочитат слънце или  слабо засенчване  в  часовете с най-силно   слънце. Младите насаждения се нуждаят от редовно  и обилно поливане. През лятото и във ветровити топли дни  е задължително ежедневното им  поливане. Прекаляването с вода, както и засушаването  се отразяват неблагоприятно. На  растение  с  коренова бала с обем  5л. е необходимо поне  2-3л. вода дневно. Когато растенията  са установени, след втората, третата година  чувствителността към засушаване намалява, но  редовното подаване на вода, съобразно  температурата и  вятъра си остава  условие за развитието на здрави и красиви растения.  За подхранването  на  растенията е най-добре да  използвате  органични торове  в началото на пролетта, но   е възможно да използвате и  комбинирани изкуствени торове с  по-високо съдържание на азот.  Бързият растеж на бамбука обуславя  необходимостта от  по-големи  количества  на азот. Макар и  студоустойчиви, растенията, особено когато са новозасадени трябва да бъдат предпазени от зимните студове.  По този повод  препоръчваме засаждането да става   през пролетта, за да може растението  да  се развие и  вкорени достатъчно добре през  активния сезон, но от зимните ветрове и ниските температури е добре да го защитите  с   по-сериозно  мулчиране.  Друг важен елемент от  отглеждането на бамбука е свързан с бързия му растеж, както във височина, така и бързото разпространение в ширина, израствайки всяка следваща година все повече  нови стебла и бързото разширяване на периметъра на разрастването на бамбуковата горичка. Необходимо е ограничаване на разпространяването, което най-често постигаме  с изрязване на  най-външните стебла до  нивото на почвата или с изкопаване на траншея и  прерязване на корените с  права лопата до  онзи диаметър, които бихте искали да се разпространява растението /важи за  видовете с много интензивен растеж Phyllostachys/ .  Когато засаждаме в редица няколко растения е добре да предвидим   интензивността  на разрастването в ширина.  Вида  Pseudosasa japonica е  относително най-разпространена в  нашите ширини  и тя е доста подходяща и за контейнерно отглеждане, както и за оформяне  на  жив плет.  Контейнерите е добре да са  достатъчно здрави, за предпочитане  от дърво за да бъдат корените предпазени от прегряване. Контейнерно отглежданите растения се нуждаят от повече грижи  при поливане, предпазване от прегряване и зимните застудявания.




Бамбука е вечно зелено растение, но  през пролетта   или есента  някои от листата пожълтяват и  падат на земята, те са прекрасен мулч, а на тяхно място  израства нова свежа зеленина. Относително лесна за отглеждане  с изключително атрактивна визия, тази гигантска трева си заслужава  нашето внимание и грижа.  Вечно зелено, бързорастящо  красиво и полезно  какво повече може да искаме от  едно растение. Прекрасно за акцент в двора, както и за предпазна стена от ветровете,  зелена преграда,  красив топиар, нисък бордюр или  висока зелена  горичка , според вида на  бамбука може да направите  много в  градината. 

петък, 15 януари 2016 г.

Английската сол в градината


Идеята за  информацията за полезните качества на един толкова популярен, но полезен продукт се породи, когато  стана дума за една страна на приложението му в предходна публикация. Когато стане  дума за  англиската сол  или Епсомова сол / по името на градчето  с минерален извор,  от който е добита първоначално/ винаги първо ни идва наум нейните полезни качества за здравето на човека. Тя се ползва като очистително, за интоксикация, като ексфолиант и вещество  регулиращо свръхсекрецията на себума. По–малко са тези, които знаят  колко полезна е солта за  растенията в градината. Английската сол е  един от полезните сулфати, използвани в градинарството, железен сулфат-зелен камък, меден сулфат-син камък, магнезиев сулфат-английса сол. Солта /MgSO4 /  има неутрално рН -6,5-7 и е добре да бъде прибавян в бедни и  силно кисели почви.  

  
Прибавена в почвата  тя подобрява адсорбцията на хранителни вещества и по този начин  подобрява  развитието на новите разсади, бързото нарастване на растенията   и  спомага за доброто развитие на мощна коренова система.   Магнезиевата сол  се разтваря напълно във водата и  е подходяща както за почвено , така и за листно приложение. Листно се третират растения с  накъдрени и бледи листа. При хлороза е достатъчно е да  разтворите 3-4 супени лъжици английска сол в 4л. вода и да пръскате  листата  един два пъти за една седмица, за да се справите с този проблем. Магнезиевият сулфат  спомага фотосинтезата и  от там  растенията  подобряват външния вид  засилва се зеленият цвят на листната маса, тургура на листата.  За  усилване на производството на  хлорофил  се насипва    солта около   корена на  растението. Култури като домати, сладка царевица, чушки се нуждаят от големи количества магнезий. Овощни дървета като ябълки , круши  се нуждаят също от значително количество магнезий. Наличието на магнезии повишава и нивата на  захари в плодовете и зеленчуците, а от там на вкусовите им качества. Третираните  по време на съзряването с разтвор на магнезиев сулфат домати и чушки по един, два  път в месеца са  с по- силен цвят и по-високо съдържание на захари, а от там и по-вкусни. Пропорцията за разтвора е 2 супени лъжици в 4 литра вода.  

                                                     
                                           

При снижаването стойностите на магнезия в почвата на помощ идва английската сол при обилно цъфтящите  азалеи, рододендрони, гардени и богенвилеи.  Прилага се при засаждането на рози от голи корени или пресаждането на контейнерни рози, като се слага по една супена лъжица в дупката и отгоре се покрива с малко почва и пясък. Спомага за по-доброто адаптиране и разрастване на кореновата система.  



Английската сол се посипва около присадката на розите, за по-наситен и по добре развит и едър цвят. При засаждане на разсада на доматите в  основата на  дупката в почвата добавете една  супена лъжица от магнезиевата сол. Подпомага вкореняването.

Когато засявате нов зелен терен или подсявате определени места, разхвърлянето  на магнезиева сол подобрява кълняемостта на семената, спомага за по-интензивното нарастване на корените.


Магнезиева сол или изкуствени торове, съдържащи магнезии се използват при овощните дървета. Това подобрява  листната маса, вида  и вкуса на плодовете, подобрява устойчивостта на заболявания на овошките. Разпръсва се  върху почвата в периметъра на корените като 3 супени лъжици за 1 кв. метър.  


Английската сол действа и като  предпазно средство от охлюви и голи охлюви, така че наръсете със солта околовръст  на растенията,  които са предпочитани от тях и разчитайте на отблъскващото действие на солта, при това без да е вредна за останалите обитатели на градината.  

Използването на  английската сол в градината е ефикасно, евтино  и  природосъобразно.