Отглеждане на рододендрони и азалеи

След като отминат коледните празници все по-често се улавям, че мислите ми летят към пролетта.  И това е основателно, особено през мека и приятна зима като тази.  Поникнали  са  новозасадените семена на доматите ,  пикирани са  пеларгониумите,   появяват  се  първите оцветени  пъпки на  игликите, надигат се белите главички на кокичето.   В цветарските магазини  цъфналите  азалеи  омагьосват с обилния си цъфтеж,  наедрелите  вретена на зюмбюлите  разнасят  прекрасен аромат,  дребноцветните нарциси са разцъфнали  в бяло и жълто.  Всичко  ни настройва за времето, в което ще се радваме на цветовете на   дърветата,   цветята, храстите.  В пролетната градина  особено място заемат  различните видове рододендрони.  Техният  пищен цвят   оживява   алпинеуми, алеи,  закътани от ветровете места под клоните на  голямо дърво.  Ако  поне веднъж с успех сте отгледали  стайна азалеи , и на следващата пролет тя  е разцъфнала с привлекателните си  цветове,  то неминуемо ще ви се  прииска  да  засадите поне  едно растение от този вид и в градината, след него ще има желание за друго,  в друг цвят и така докато се превърнете в рододендрономаниаци, каквито впрочем има много.  За да се приобщим към тази група  е необходимо да знаем   по-подробно за условията на отглеждане на тези наистина много красиви и доста ефектни храсти.

Азалеите, които се продават в цветарските магазини,  от декември до юни / за различните видове / са стайни при нашите климатични условия.  Те са от видове, които не биха понесли  отрицателни температури.  Техните листенца са дребни, зелени или сребристо-зелени с цветове – бяло, розово, прасковено, бледо лилаво, червено, пурпурно, двуцветни, просто цветни или кичести.  Имат по пет силно издължени тичинки. Обикновено стайните азалеи влизат в дома ни в периода на цъфтеж. За да бъде този период по-продължителен трябва да оставим саксията на  светло и по-прохладно място / зимна градина, веранда, остъклен балкон/. Растението обича както почвена така и въздушна влажност, но в периода на цъфтеж не е подходящо да ги пулверизираме, защото това ще  развали цветовете. Умерено се полива  почвата, без да бъде оставена да пресъхва. Поливането е добре да става с темперирана вода.  След прецъфтяването е важно да пензирате/ прищипвате с пръсти връхчето, веднага след прецъфтелия цвят/  краищата на всички цветоносни стебла и да започнете да оросявате растението поне веднъж седмично. Пензирането прави растението по-разклонено и е залог за повече цветове през следващия сезон. Подберете място светло, но където е по-прохладно.  След май може да изнесете саксията навън на сенчесто място/шарена сянка/ или да я оставите на перваза на северен или североизточен прозорец. Особено в големите горещини не бива да се забравя да се полее и пулверизира. Подхранването  е добре да бъде направено веднага след прецъфтяването на всички цветове   с  органична  тор или изкуствена   със съдържание  N10-P8-K6. При внасянето на саксията вътре, отново през есента се опитайте  да намалите стреса на растението от преместването в помещение с по-сух въздух и по-висока температура, като  осигурите на растението достатъчно прохладно място, но с   много светлина. Редовно поливане и осигуряване на  достатъчно въздушна влажност,  ниски температури 15°-16°С и достатъчно светлина /без пряко слънце/  ще гарантират   през декември започването на обилен цъфтеж. Прехвърлянето на  растението в друго по-голяма саксия  става през 2-3 години, като е особено важно да се съобразите с едно от основните изисквания на азалеите, за да се развиват добре – кисела почва. В много магазини и градински центрове се продава пакетирана почва за азалеи /рододендрони/, ако ли не към обикновен почвен субстрат  се добавя иглолистна  листовка  / събрана от собствената ви градина, ако имате  иглолистни  или някъде в планината в иглолистна гора/, торфен мъх.  Успешното отглеждане на това растение като стайно е достатъчно трудно и  може би  ще ви даде куража и самочувствието да  засадите  и един  от студоустойчивите  видове рододендрони, така че  ако имате подходящо място непременно  го направете. Не само че няма да съжалявате, напротив  привлекателният му вид ще ви накара да си направите цял кът на  рододендроните в градината, като ги подберете да разцъфват последователно от началото на април до средата на юни.  Какво е подходящото място  в градината  - на завет на слънчево място или  леко сенчесто, ако през лятото става много  горещо. Когато  закупувате  растение от градински център или  магазин, проверете какво място предпочита частично слънце, слънчево, полусянка. Различните видове имат и относително различни изисквания към светлината. Трябва да се съобразите и с конкретните особености на климата в региона-горещи лета, студени зими и да  се опитате поне частично да намалите негативните последици от това върху младите растения. Рода Рододендрони  имат много и доволно  обемни, трудни и непостоянни класификации. Най-общо се класифицират в четири групи: 

Едролистни рододендрони - при тях  стеблата са издължени  с по-голяма дебелина,  листата са големи,  до 10-15 см.   в дължина, цветовете са събрани на върха  на стеблото в  шишарка при разцъфтяване в голяма сфера до 10-12 цвята в едно съцветие

Дребнолистни  рододендрони-  имат по  фина структура на стеблата и по-дребни листа с  власинки от долната страна на листа в  различни нюанси на кафяво, много разнообразна група, в нея се включват и  тропическите епифитни рододендрони и голяма група са дребните, компактни, бавнорастящи    растения с  дребни фуниевидни цветове, цъфтящи в синьо-лилаво, жълто, червено през май

Вечнозелени азалеи- те остават с листата си и в периода на покой, много различни хибриди има на основата на растения с произход Азия, едни от тях са студоустойчиви до - 25°С, а други се отглеждат при нашата климатична зона само като стайни. За външно отглеждане са подходящи до зона 8

Листопадни азалеи- или широколистни азалеи , техните листа променят цвета си през есента и в голяма част опадват, през пролетта стеблата остават голи, цъфтежът на почти всички  е малко по-късен  през май, сред тях има много  разновидности, които са с аромат различен по интензитет.

Рододендроните и азалеите  са  от един и същи род,  но  ги разделят  според   по-различните им листа и броя на тичинките в цвета/ при азалиите тичинките са 5, а при рододендроните над 10. 

Всички те обаче са капризни към почвените условия  и определено изискват кисела почва /рН 4,5-5,5/.  Но такава ли е тя, там където искате да ги засадите?  Ако не знаете какъв  е рН на почвата съвсем приблизително може да определите по това каква е водата в района. Ако водата в района ви е твърда / остава много отлагания/ то  най-вероятно почвата е   с алкален характер и  ако водата е мека, то най-вероятно  почвата е с кисел характер и е подходяща за отглеждането на различни видове рододендрони.  

Прецизно може да определите киселинността на почвата с уред, които измерва рН на почвата. Тези уреди се продават в  хипермаркетите  с големи секции за градината или може да бъдат поръчани от  он-лайн магазин.  Най-подходящо рН за развитието на рододендроните е  4,5 – 5,5 . Когато  почвата е с неутрален  или алкален характер, това съвсем не значи, че трябва да се лишите от красотата на тези растения. Да  промените характера на почвата на големи пространства е  почти недостижимо, особено от  алкален  в кисел характер, но може да направите следното. Изкопавате  дупка за растението поне с два пъти по-големи размери от необходимото и запълвате с торфена почва или специализирана за растения, предпочитащи кисела почва. След това садите и във времето редовно мулчирате с компост,  иглолистна листовка,  борови кори, угнили дъбови листа, за  поддържане киселинния характер на почвата  около корените на растението.  Веднъж засадено на подходящото място при подходящи почвени условия,  трябва да полагате грижи за  редовното подаване на влага към растението и  подхранване. Влагата в достатъчно количество, без преовлажняване е  много важна за рододендроните и азалеите, особено когато растенията са скоро насадени или  все още  млади. До  3 та  година трябва да се обгрижват по-старателно при поливане, оросяване и подготовката за зимния сезон.  Добре би било, ако в градината имате капково напояване, но дори и без него  при постоянство бихте се справили успешно.  В горещите летни дни  е добре, освен да поливате и поддържате почвата да не  пресъхва, да оросявате и листата поне по два пъти на денонощие, но когато  слънцето не огрява растенията. За да се задържи  почвата по-дълго  влажна, а и да не се прегрява  е задължително мулчирането. За предпочитане е с  борови  кори с различна едрина,   като  дебелината на мулчиращия слой е добре да бъде поне 3-4 см. Мулчирането  предпазва околното пространство от плевели, предпазва плитките корени на растението от прегряване през лятото и от прекомерно охлаждане през зимата, а при разлагането му внася допълнително  хранителни вещества в почвата.  Подхранването  на  растенията е добре да става  два пъти  в годината преди и след цъфтежа. Първото подхранване  е добре да бъде през февруари/март  с  торове  NPK-10/12/18.   След прецъфтяването и   отстраняването на прецъфтелите цветове, скъсяването на  цветоносните клонки, както и премахване на изсъхнали и увредени клони  е добре да се натори повторно , но не по късно от последната  десетдневка на юни. По-късното торене ще предизвика  растеж в  началото на есента и новите леторасти ще са все още много млади и не закалени, което при студове през късната есен и зимата може да предизвикат замръзването им. Разпръсването на торовете  да става над мулча и в зони по-отдалечени от  корените на растението. Корените на рододендроните са плитки и голямо количество изкуствена тор разпръсната непосредствено на почвата в близост до корените може да има обратен ефект.  

 

Вместо двуразовото  наторяване може да използвате и бавноразградим тор – Osmocote. Въздействието му, съобразно  указанията на опаковката са до 3, 6, 9 месеца. Използването му ви освобождава от  внимание за дозирането  и времето за торене. На опаковката е изписано  какво количество се прилага и  за каква площ. Спазвайте нормата и  растенията ви ще бъдат добре подхранени.  Прекомерното подхранване обикновено има повече негативен резултат - прекалено издължени  слаби стебла. Често се случва рододендроните да иман  леко жълто-зелен цвят на листата или жълти ивици  между жилките на листото, това е симптом за хлороза. Получава се когато  растението не усвоява добре азота от почвата, а за това причина е липсата на магнезии.  Добавянето на  английска сол / магнезиев сулфат/, две супени лъжици на 4 л. вода при поливането  и оросяването поне един път в ранната пролет  ще предотврати това жълтеене и листата ще възвърнат  силния си зелен цвят, ако е необходима процедурата се повтаря след двадесетина дни. Същите симптоми се получават и при липса на желязо в почвата / по-високо рН на почвата /. Тогава се прилага железен сулфат - разтвор за пулверизиране на листата. За поддържане добрата форма на тези храсти , за насърчаване на цъфтежа  е необходимо редовно отстраняване на прецъфтелите цветове и резитба.  Пензирането на върховете на  азалеите, особено  вечно зелените е необходимо, макар и доста трудоемко. Ако се налага резитба, то тя се прави веднага след цъфтежа, защото  направено по-късно през лятото или есента тя ще лиши растението от цъфтеж през следващата пролет,  а  израслите  след  резитбата стебла ще бъдат достатъчно млади с голяма опасност от  измръзване през есента и зимата. Мнозина градинари препоръчват, ако се налага  резитба, тя да се направи през март и да се намалят поне  една трета от стеблата, което ще  намали броя на  цветовете, но ще подобри качеството на останалите и  общия вид на растението. Стеблата на едролистните рододендрони  се скъсяват, като се реже  точно над междувъзлие / над спяща пъпка/ . Резитбата при дребнолистните рододендрони  и азалеите не изисква подобно  ограничение.  Ако се налага преместването на рододендрон, в търсене на по-добри условия / повече слънце, или повече сянка, завет,  по-подходяща почва/ това може да се осъществи  и не е толкова трудно предвид   особеностите на  кореновата система /развива се в повърхностните слоеве на почвата/, но трябва да  се спазва правилото това да се случва в периода на покой на растението /през есента/. Макар и не от най-непретенциозните рододендроните и азалеите  заслужават всяка една от грижите, които полагаме за тях. Добре отгледаните растения ни възнаграждават  с обилни  ярки облаци  от цветове. Следващите снимки са от сортове, предлагани от  най-големия в Германия  Rhododendron Park Hobby Linswege /Северна Германия/

"Nicoletta",   цъфтеж май-юни, височина  до 50 см.

"Rosa Perl", цъфтеж май, височина до 100 см.  

"Blue Tit Magor", цъфтеж април-май, височина  80 см.

"Ginny Gee", цъфтеж  април, височина 30 см.

"Coccinea Speciosa", цъфтеж май-юни, височина  до  150 см.