Eдин от най-евтините и същевременно достатъчно успешен начин да размножим цветя или храсти е вегетативно, чрез резници. За да го правим успешно е необходима да знаем някои основни правила.
Достатъчно е да разполагаме само с остър нож или ножица / задължително да бъдат добре почистени остриетата и обеззаразени със спирт или дезинфектор/, добра почва за стартиране на растения, саксии с отвор за изтичане на излишната вода /пластмасови или глинени/ или съд с вода / подходящо за фуксия, колеус/, ако ще ги вкореняваме във вода, вкоренител.
Относно почвата е важно да се използва подходяща почва, за да се получат добри резултати. Тя трябва да бъде със средна едрина на структурата, добра порьозност, с добра аерация и воден капацитет / ние най-често използваме почвата МКСО и МКСЗ на Биоцвет ООД/.
Може и сами да си приготвим почвен микс от торф, пясък и сфагов мъх в пропорция 2:2:1 или микс от равни количества торф и перлит или торф и вермикулит. Що се отнася до вкоренителя може да се използва прахообразен, гел.
Това съвсем не е задължителен елемент от процеса на вкореняването, но той се използва защото предпазва от гниене и повишава енергията на кореновия растеж, особено при резници от зряла дървесина, които по-трудно формират корени. Ако имате достатъчно време и растението, което ще вкоренявате съвсем не е от трудните за вкореняване, то купуването на вкоренител е излишно. След като имаме всичко необходимо следва взимането на резник от растенията, които бихме искали да размножим. Кога и как се случва това, за да се развият добре корени и получим здраво и устойчиво ново растение?
Зелени резници, са тези, взети в периода май-юни. Тези резници се взимат от стебла, израсли в настоящия сезон, лесни за срязване, меки и гъвкави. Добре е резниците да се нарязват сутрин, когато растенията са свежи и най-добре овлажнени. Със зелени резници могат да се размножат някои тревисти многогодишни като астера, флокс паникулата, хризантема, увивни и храсти, лоницера, будлея, хидрангея, люляк / доста трудно, като резници се взимат най-добре в периода на цъфтеж/, различни видове евонимус, лигуструм. Дължината на резника обикновено е около 10 см. Не се подбират разклонения с цвят или ако се налага се отстранява. Като долната част се прави срез веднага 1-2 мм. под пъпка или възел, а за някои растения като хризантема, астер, флокс е добре да се среже съвсем близо до основата на майчино стебло и част от него / резник с пета/. Това са местата с най-големи възможности за образуване на корени. Долните листа се премахват като се оставят само листата на най-горно оставената пъпка. При по-големите по размер листа могат да се намалят. Трябва да има при по-големите междувъзлия поне две, а при по-късите междувъзлия може да има три-четири. Долния край на резника се третира с вкоренител, като преди това се потапя във вода. Добре е от вкоренителя да се отдели от търговската опаковка определено количество в отделен съд, за да не се внесе евентуална зараза в цялата опаковка. Излишната част от вкоренител се изтупва / прахообразен вид/ или отстранява / гелообразен вид/ от резника, след което се вкарва в почвата в предварително пробита дупка в саксията с почвен субстрат. Поставят се в мини оранжерия или с помощта на ограничители над саксията се поставя найлонова торба или по-голяма по размер прозрачна пластмасова бутилка, за да се създаде освен достатъчна почвена и въздушна влажност.
Необходимо е много светлина, но не и слънце. Пулверизира се както почвата, така и останалите листа. Ежедневното проветряване също е необходимо. Парниковата атмосфера се поддържа до 8-9 седмици. Корените се появяват, за различните растения за различно време, но този период е напълно достатъчен за повечето растения. Необходимо е през периода на вкореняване, изгнили или повредени листа или резници да се отстраняват. След вкореняването видимо започва развитието на нови листа и растението може да бъде засадено в отделна саксийка или на постоянно място. Ако след отрязването на резниците те веднага не се засадят в почвата, могат да се съхранят в найлонова торба с овлажнени или завити в намокрена хартия краища на хладно място до засаждането им/ до 12 часа/. При някои растения като сукулентите, пеларгониумите има специфични особености за вкореняването на резници.
Резник от полу-зряла дървесина се взима през лятото до началото на есента. Резникът се взима от летораст, които обаче е достигнал по-висока степен на зрелост и твърдост на стеблото, но още не е съвсем вдървен.
Когато вземем цялата дължина на летораста в средата на лятото - най-горната му част е съвсем мека и се огъва когато го наклоним в една посока, по-надолу стеблото при накланяне със същата сила се пречупва. Това е частта от стеблото, която е в необходима степен на зрелост.
Взима се резник от стебло, което е нараствало през изминалия активен сезон. Дължината на резника трябва да бъде около 20 см., като се премахва най-горната мека част и се отрязва косо над пъпка, а в долната част под пъпка или разклонение среза е равен. Често в резника се включва и част от майчиното стебло. Различните срезове в долната и горната част се правят, за да ви помогнат да знаете когато полагате резниците в почвата коя е долната страна и коя да остане над нивото на почвата. Резниците се полагат в почвата, като само едно или две пъпки остават над почвата другата част остава в почвата в неотопляеми оранжерии или под полиетилен. При зрялата дървесина развитието на корени е по-бавно. Вкоренените растения могат да се засадят на постоянно място през есента. Така могат да се размножават френско грозде, къпини, киви. Това са основните стъпки при размножаването на растенията чрез резници, чието познаване ни дава свободата да размножаваме с много малко разходи любимите си растения, да запазваме редки видове, да обогатим градината с нови сортове.
Достатъчно е да разполагаме само с остър нож или ножица / задължително да бъдат добре почистени остриетата и обеззаразени със спирт или дезинфектор/, добра почва за стартиране на растения, саксии с отвор за изтичане на излишната вода /пластмасови или глинени/ или съд с вода / подходящо за фуксия, колеус/, ако ще ги вкореняваме във вода, вкоренител.
Може и сами да си приготвим почвен микс от торф, пясък и сфагов мъх в пропорция 2:2:1 или микс от равни количества торф и перлит или торф и вермикулит. Що се отнася до вкоренителя може да се използва прахообразен, гел.
Зелени резници, са тези, взети в периода май-юни. Тези резници се взимат от стебла, израсли в настоящия сезон, лесни за срязване, меки и гъвкави. Добре е резниците да се нарязват сутрин, когато растенията са свежи и най-добре овлажнени. Със зелени резници могат да се размножат някои тревисти многогодишни като астера, флокс паникулата, хризантема, увивни и храсти, лоницера, будлея, хидрангея, люляк / доста трудно, като резници се взимат най-добре в периода на цъфтеж/, различни видове евонимус, лигуструм. Дължината на резника обикновено е около 10 см. Не се подбират разклонения с цвят или ако се налага се отстранява. Като долната част се прави срез веднага 1-2 мм. под пъпка или възел, а за някои растения като хризантема, астер, флокс е добре да се среже съвсем близо до основата на майчино стебло и част от него / резник с пета/. Това са местата с най-големи възможности за образуване на корени. Долните листа се премахват като се оставят само листата на най-горно оставената пъпка. При по-големите по размер листа могат да се намалят. Трябва да има при по-големите междувъзлия поне две, а при по-късите междувъзлия може да има три-четири. Долния край на резника се третира с вкоренител, като преди това се потапя във вода. Добре е от вкоренителя да се отдели от търговската опаковка определено количество в отделен съд, за да не се внесе евентуална зараза в цялата опаковка. Излишната част от вкоренител се изтупва / прахообразен вид/ или отстранява / гелообразен вид/ от резника, след което се вкарва в почвата в предварително пробита дупка в саксията с почвен субстрат. Поставят се в мини оранжерия или с помощта на ограничители над саксията се поставя найлонова торба или по-голяма по размер прозрачна пластмасова бутилка, за да се създаде освен достатъчна почвена и въздушна влажност.
Когато вземем цялата дължина на летораста в средата на лятото - най-горната му част е съвсем мека и се огъва когато го наклоним в една посока, по-надолу стеблото при накланяне със същата сила се пречупва. Това е частта от стеблото, която е в необходима степен на зрелост.
Взимането на резник от полу-зряла дървесина почти не се се различва от процедурата при зелени резници. Добре е да се прави в ранните часове на деня или в във време, когато растенията са достатъчно свежи и слънцето не е много силно. При някои видове като рододендрон, магнолия се практикува допълнително "нараняване" в долната част на резника, което представлява смъкване на около 1-2 от една страна на най-горния слой на стеблото с нож и след това потапяне във вкоренител. Някои зимоустоичиви видове могат да се засадят директно на постоянно място в почвата, но е необходимо в този случай да се предвиди добро обогатяване на почвата с повече органична материя и да се предвиди за зимата ниско полиетиленово покритие. Предвид настъпващия студен сезон редовно трябва да се отстраняват загнили резници. Това подсказва, че винаги трябва да залагаме повече резници, отколкото растения са ни необходими. С полу-зрели резници се размножават почти всички вечно зелени храсти и дървета, лавандулата, розмарина и др..
Резник от зряла дървесина се взима през късна есен, след листопада и късна зима, когато растенията са в покой, липсват листа и все още не са започнали процесите на наедряване и развитие на пъпките.
Взима се резник от стебло, което е нараствало през изминалия активен сезон. Дължината на резника трябва да бъде около 20 см., като се премахва най-горната мека част и се отрязва косо над пъпка, а в долната част под пъпка или разклонение среза е равен. Често в резника се включва и част от майчиното стебло. Различните срезове в долната и горната част се правят, за да ви помогнат да знаете когато полагате резниците в почвата коя е долната страна и коя да остане над нивото на почвата. Резниците се полагат в почвата, като само едно или две пъпки остават над почвата другата част остава в почвата в неотопляеми оранжерии или под полиетилен. При зрялата дървесина развитието на корени е по-бавно. Вкоренените растения могат да се засадят на постоянно място през есента. Така могат да се размножават френско грозде, къпини, киви. Това са основните стъпки при размножаването на растенията чрез резници, чието познаване ни дава свободата да размножаваме с много малко разходи любимите си растения, да запазваме редки видове, да обогатим градината с нови сортове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар