Поливане на стайните растения

За колко време  едно саксийно растение, оставено без вода ще загине? - често си задаваме този въпрос.  За колко време ще загине саксийното растение, което поливам всеки ден? - не си задаваме този въпрос почти никога. Обаче и в двата случая  домашните ни растения няма да се чувстват добре и няма да е далеч времето, когато ще загинат. Липсата на вода, както и излишеството и са  основание за лошото развитие  и дори загиването на едно растение. Липсата на достатъчно вода  не позволява на най-ниските слоеве на почвата в саксията да се овлажняват и изсъхват. Корените стават все по-плитки и бързо изсушават и по-горните слоеве на почвата. Липсата на достатъчно влага намалява и спира провеждането на хранителни вещества от почвата през корените до листата и пъпките на растенията. Те влошават външния си вид  и  при продължителен период на безводие загиват. Ако пък водата е в излишък, изтласква въздуха от почвата  и  нарушената аерация и отводняване създават условия за появата на гъбички  и бактерии, които убиват растението. Има един много прост начин да се установи  влажността на почвата, като  използваме показалеца  на ръката си   като  сонда за установяване на влажността на дълбочина около  1,5-2 см в почвата.  Ако на тази дълбочина почвата  е суха, то поливаме, ако ли все още е леко влажна, отлагаме за следващите дни.

Нуждата от вода на  стайните растения  зависи от много фактори, но  най-основни са

•  вида и спецификата на самото растение, 
•  помещението, в което то  е поставено, 
•  големината на съда,  в който е засадено, 
•  вида на почвата
•  сезона

Листно декоративните стайни растения най-често отглеждаме заради красивата  листна маса, те се поливат редовно и по-обилно през  пролетта и лятото и се намалява количеството на водата през  есента и съвсем се ограничава през зимата. Когато въздухът в помещението е сух се нуждаят и от въздушна влажност, затова трябва да  се пулверизират листата. Растенията с по-големи листа имат нужда от повече влага, както почвена, така и въздушна.

Повечето от цъфтящите  стайни цветя се нуждаят от постоянно леко влажна почва, но трябва да е добре дренирана саксията, за да не задържа дълго вода. Растения като сукулентите имат достатъчно водни запаси в различни части на растението и се нуждаят по-рядко от вода, особено през зимния сезон. Те се поливат, когато установите, че 2/3 от  почвата в саксията е  суха. Много от епифитните растения като  различните Бромелиеви, които често се отглеждат  като стайни имат специфичен начин на поливане.  Листата им образуват  чашка, която  в природата се пълни с  вода, когато падне дъжд, а у дома с лейка  подаваме вода.

Почвата на тези растения се полива много рядко, едва когато е твърде пресъхнала. Верен показател за това, доколко е правилен режима на поливане на едно  стайно растение е неговия вид. Ако листата пожълтяват или имат сухи, покафенели връхчета, това е  сигурен  признак за погрешен режим на поливане.

Лошото е, че признаците на преполиването и засушаването са почти еднакви, но  щом имате симптоми, то веднага се уверете чрез проверка на почвата. При много влажна почва /което е по-честата причина за лошото състояние на растенията / причината може да е много вода или лош дренаж на саксията. Незабавната реакция за отстраняване на проблема ще спаси растението.  Освен честотата и количеството на водата за поливане, обръщаме внимание и на вида и състоянието на водата, както и начина на поливане. Много често сме небрежни и поливаме с вода директно от чешмата.  Растенията се влияят от  температурата на водата, с която поливаме както и от нейната варовитост. Препоръчително е водата да остане  в лейката в помещение, където отглеждаме цветята за поне 10 часа, за да се темперира и  да се утаи хлора. С много варовита вода не е препоръчително да се поливат  стайните растения, особено тези, които не понасят варовик както азалеята.  В този случай водата се преварява и се оставя да стане със стайна температура. Най-добрия вариант за поливане на стайните растения е използването на дъждовна вода, още повече, че за стайните растения тя няма да е необходима в големи количества и може да я съберете в най елементарен по-дълбок съд, няма да е необходима  система за събиране на дъждовна вода. Не е добре да се използва и много престояла вода. Много често задаван въпрос, освен колко често е и как да поливам растението - отгоре или в чинийката?  Най-често се полива отгоре с лейка с тънък и дълъг чучур. Така  добре се контролира количеството и мястото на подаване на водата.

Практично  приспособление, което  дава възможност да се използва
обикновена пластмасова бутилка

Количеството вода, която се отделя в подложната чинийка не бива да престоява повече от половин час. След това време се отцежда.  Поливането отдолу, чрез сипване на вода в подложната чинийка се  прави за растения, чийто листа не бива да се мокрят. Такива са   растенията с мъхести листа, като някои видове бегонии, сенполията. Водата се сипва в чинийката и след 30 минути, останалата в подложната чинийка вода се отстранява. Често саксийните растения се  поливат и чрез потапяне,  това се практикува за по-малки по обем саксии. Водата е в съд  по-обемен и дълбок и  саксията се потапя   малко над нивото на почвата в него. Задържа се  докато спрат да излизат мехурчета, след което се оставя да се отцеди. За растения, чиито листа не обичат да бъдат мокрени нивото на водата трябва да е под нивото на почвата. Саксията престоява  във водата около 30 минути. Много внимателни при поливането трябва да бъдем при растения, които  директно сме засадили в кашпа. Необходим е много добър дренаж с керамзит или керамични парчета и дребни камъчета с височина поне 5-7 см и много премерено поливане както по количество, така и по честота. За растенията, които предпочитат постоянно влажна почва се практикува да се поставя мъх на повърхността на почвата  или   керамзит или друг подходящ  мулч. За по-влаголюбивите растения се практикува вместването на  керамичната/ неглазирана / саксия в друга по-голяма саксия или кашпа и разстоянието между тях да се запълни с мъх или друг влагозадържащ  материал, както и саксията да бъде разположена на по-широка подложка запълнена с керамзит, които е постоянно влажен, но да се внимава да не достига директно вода до основата на саксията, за да не се преовлажнява почвата, а само да има и достатъчна въздушна влажност. Освен влага от почвата стайните растения / не всичките /се нуждаят и от въздушна влажност. Тя се осигурява чрез пулверизиране, забърсване с влажна кърпа или престой за някои и друг час във влажната, изпълнена с пари,  атмосфера на  банята. Ето някои от най-често отглежданите стайни растения, според техните изисквания към влагата:

Растения, които предпочитат по-малко  поливане:
Сукулентите
Бромелиевите
Скиндапсус
Аспидистра
Сенсевиера
Юка

Растения, които се нуждаят от умерено поливане:
Аглаонема
Фатсия
Шефлера
Спатифилум

Растения, които се нуждаят от повече влага:
Китайска роза
Сентполия
Дифенбахия
Селагинела
Кротон

Когато  по-дълго отсъствате от дома си  или имате склонност да занемарявате поливането  е подходящо да използвате саксии с  вграден резервоар. Това   дава възможност за  по-дълги периоди  да  сте спокойни, че растенията  разполагат с достатъчно влага и то подавана дозирано, толкова колкото е необходимо. Този начин на поливане предпазва растенията от преполиване, икономисва вода, и при продължителни отсъствия от дома не позволява на растенията да пресъхват. Наличието на индикатор подсеща кога трябва да се долее вода в резервоара. Контейнерите с вградена  система за  поливане са много подходящи както за дома, така и за офиси.

Друга възможност за  подаване на малки количества вода  за определен  период е използването на  различни видове овлажнители-керамични, пластмасови, стъклени  с различен обем и вид. Преди  промушването в почвата на накрайника при стъклените и пластмасовите е добре да се предвиди  марля или парче от  тънка попивателна кърпа, с които да се предпази отвора от запушване.

Така  в рамките  на   седмица, а и повече ще е подсигурено добро овлажняване на стайните растения.