Изтърколи се и тази година. В последния и ден искам да направя кратка фото разходка в градината през пролетта, лятото и есента. А зимата? Зимата не ми е особено градинарска. Градината е замряла, стегната в очакване на по-добри времена, по-топли лъчи, по-дълги дни. В нашата зимната градина разнообразие внасят само птиците. Те правят два храста форзиция в огромни птичи гнезда с десетки птици. Лакомо се струпват на хранилките и разпилените трохи и зрънца по пътеката и вкупом отлитат и при най-малкото движение наоколо. Радваме се на снега, по който са оставили дири стотици птичи крачета.
И в този последен ден на 2017, се наслаждавам на прекрасен слънчев ден, приятна горска разходка и приятни минути със снимките от отминаващата година. Колко успокоително и релаксиращо е сред суетнята, предшестваща посрещането на Новата Година да си отделиш цял един следобед да се наслаждаваш на природата на живо и чрез снимките. Годината, която отминава бе добра, плодородна, цъфтяща, но за нас не се открояваше с нещо особено забележително. Да благодарим за изминалата година с всичките ѝ успехи и изпитания. След дебелия сняг, затрупал ни за дълго през зимата, пролетта беше толкова дългоочаквана и вдъхновяваща.
Синевата на небето се отразяваше в поляната и скалната градина. Първите събудили се цветя ни изпълваха с радост и вдъхновение за нови подвизи в градината. Не минаваше ден, в който да не се очароваме от някое малко или по-голямо разцъфнало пролетно цвете. Захаросаните зюмбюли с цвят на фондан за момичешка торта изпълваха градината с аромат и очите ни с радост.
Най-голямото ми пролетно удовлетворение обаче беше тригодишната Bertzella. Тази година този междусекторен божур разцъфна с цели 21 цвята, което беше прекрасна гледка, макар и не толкова продължителна, колкото ми се искаше.
В края на май и началото на юни всичко е потънало в цвят. Обичам особено това време от годината.
Това е времето, в което розите завладяват пейзажа и изпълват въздуха с прекрасния си аромат.
Царицата на цветята никога не ни е разочаровала, особено в началото на сезона. И тази година се радвахме на техните цветове и аромат, въпреки че те имат много силна конкуренция с лилиуми, лавандула, клематиси, агапантуси.
С напредването на лятото вниманието ни бе все по-често ангажирано в зеленчуковата градина, макар че както почти всяка година ни зарадва и френското грозде и касисът.
Годината беше добра, само дето със сортовете домати нещо не уцелихме вкуса, но количеството беше доволно. За пореден път се убеждаваме, че при подправките, листните и различните видове зеле са нашите постижения. Иначе задоволихме експериментаторската си страст при зеления фасул, доматите и краставичките. Експериментите учат, но не винаги удовлетворяват. Есента си направихме изводите, но решително си казахме :"Живот и здраве продължаваме да експериментираме с нови и по-непознати сортове зеленчуци."
Есента настъпва с прекрасни цветове и много плодове. Настъпва едно ленно време, в което всичко тръгва на по-бавни обороти. Градината все още ни мами с толкова много работа и красота.
Плодовете на арония, шипки, партеноцисусът и малусът оставихме на птиците, та да имат с какво да се подкрепят в студените дни на късната есен и зимата.
И макар да беше продължителна и топла есента съвсем скоро приключи и вече сме в зимата. Сезонът, в който и да не сме на открито толкова продължително време, съвсем не бездействаме. Предстоят ни толкова много неща.
В спокойствието на зимния ден на чаша чай мечтаем за времето, когато зимата ще извърви своя път и отново ще бъдем навън сред възраждащият се живот на градината. Пожелаваме следващата година да е здрава и богата, да можем да се трудим и радваме на всичко около нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар