неделя, 15 юли 2018 г.

Да подремнем на открито


През лятото, в горещ сънлив следобед често ме навестява отдавнашен детски спомен как  закачахме  полегналата  за следобедна дрямка наша баба. Любимо на нея и беше следобед да подремва на  едно походно легло с избелял,  цветен щампиран брезент, а на нас внуците пък ни беше забавно да се приближаваме тихомълком с някоя  "гъдкава" тревичка и да я докосваме по  босите крака и голи ръце. Тя не отваряше очи, а само  се плясваше по докоснатото място и продължаваше да си почива. Спокойствие и блаженство, което ни се отдава трудно сега. Градината  е същата. Дистанцирани и защитени сме от  околния свят с къде, къде по-солидна ограда от тогава. Зеленината от околните дървета е по-гъста и изолираща и рядко допуска шума от околния по-населен и по-забързан свят. Старото  сгъваемо брезентово легло отдавна е заменено с удобни дървени шезлонги с меки дюшечета, но време за следобедна дрямка  се намира много рядко. Ангажиментите на бабите ли са повече, по-трудолюбиви ли са станали, та все не им остава време ?  А и сегашните внучета все по-рядко остават да играят безгрижно и безцелно в двора, дори през лятото. Урок по тенис или по английски ще ги отклони от  "безмислените"  дворни игри. И все пак, въпреки песимистичните мисли, не в полза на нашето съвремие, време за сладка дрямка през лятото на открито може да бъде част от седмичния  ни режим за здраве и красота. Поне през уикенда можем да се насладим на час два, отпуснати на  удобен хамак или  шезлонг сред зеленина, чист въздух и  да подремнем под съпровода на монотонното жужене на пчелите. За целта трябва да си направим  удобно и уютно място. Идеи има много, някои от които са  твърде лесни и постижими, за други ще ни трябват повече усилия и  средства.

 



Следобедната дрямка на брега на морето, край езеро, язовир, река, съпроводена от  неподръжаемия шум на водата  е  възстановяваща  и безценна.


Плисък на вълни и дъх на водорасли. Има ли по-успокояващо преживяване край морския бряг? Колкото по-дълго го усещаме, толкова  повече прочиства умореното ни тяло и задръстено съзнание.


Приютени и защитени в  специално направена беседка или градински навес сред цветната градина бихме могли да се чувстваме  като  истински градински феи.



Eжедневието ни е  често нелогично бързо, безмислено уморително и неволно ни кара носталгично да се връщаме назад във времето, когато храните са били по-естествени, почивката по-истинска и връзката на човека с околния му свят по-хармонична. Загубили сме голяма част от тази хармония, но само от нас зависи с малки стъпки в правилната посока да си я възвърнем. Да предпочетем  сиянието на слънцето пред сиянието на телевизора и компютъра, да засадим първите  саксии с подправки,  да  хапнем  нещо просто, хей така на коляно в градината или на терасата, да дремнем под някое дърво, без да се страхуваме от комари и паячета. Живота на открито през топлите месеци, било в градината, било на къмпинг е истинско удоволствие за всичките ни сетива. Да си го създадем!




Няма коментари:

Публикуване на коментар