вторник, 8 март 2016 г.

Ядливите цветя

Цветята радват погледа ни, правят привлекателно всяко пространство, привличат ни с  ярките си цветове, но  колко от нас си ги  представят и като  притегателна точка в една сервирана чиния. Става дума за онези цветя, които  освен че са привлекателни с красотата си са  приятни на вкус, а  и полезни.




Трицветната теменужка / Viola tricolor/, дребно и красиво  пролетно цвете сред  дивата природа е в основата на всички прекрасни култивирани сортове виола, които  ни пленяват в късна есен и ранна пролет с  изобилието от красиви муцунки, надвиснали от сандъчета и саксии  във всякакви цветове, щедро цъфтящи  в алеи, сред лалета и зюмбюли. Та същите тези прекрасни виоли, освен  че са красиви, имат и приятно свеж зелен вкус с последваща сладникавост и често  не само декорират ястия /  салати и сладкиши / във фюжън кулинарния стил. 





Друго популярно цвете, което  смело се използва в кулинарията   е  Латинката /Tropaeolum/. Всяка част от латинката - стебло , листа, цвят и семена се използват. Маринованите семена често заместват  каперсите, листата и цветовете са  приятна пикантна  и свежа прибавка в листните салати.




Много стар познайник от градината - Невена /Calendula officinalis/  е красив и много полезен не само в цветните лехи. 



Венчелистчетата  са приятно допълнение към салати, супи, освен аромата им  и леко пикантния вкус, те се използват заради  цвета, които придават на ястията. Това растение е с дълга история като лечебно. Сродно, от един и същи  ботанически вид  е  Туртата /Tageyes  patula/, също  използвана в кулинарията и не само. Цветовете имат приятен, леко цитрусов аромат и вкус. За разлика от невена, стеблата му не влизат в употреба за храна, но цветовете се прибавят в салати и супи, получават се бои за хранителната промишленост, поради съдържанието на лутеин.

  

Тагетесът е изключително  полезно и в градината, като  спътник на други растения, подобрява растежа им  и ги предпазва от вредители,  корените му  изпускат вещества, които имат антиинсектицидно действие, убива нематоди в почвата, а освен това подобряват  структурата и. Растението има и лечебни качества. Като споменаваме и лечебните качества  се подсещаме и за лайката, равнеца,  лавандулата, мащерката,  които се използват освен за  разкрасяване  при презентиране  на  ястията  и за  лечебни чаеве. 


Популярна е практиката  на влагане във форми за лед и  замразяване на цветове или листенца от тези растения, а и много други като различните видове мента, анасон,  целина, копър и добавянето им в различни напитки. Атрактивно, приятно  и полезно.


Още едно популярно  растение, което свързваме с  овкусяването на напитки  и чай  е Пелина /Artemisium absinthium/. Неговият   горчиво-тръпчив  вкус и аромат са характерни за  френския  абсент, за българското вино - пелин.   Но в потвърждение на мисълта на Парацелс, че "всичко е лекарство, всичко е отрова, зависи от дозата" трябва да се каже, че растението  е отровно. Отвара от пелина повишава апетита, но и отблъсква молци, бълхи и други насекоми, в устойчивото градинарство замества пестицидите.

  
Пелина е сроден с естрагона, без който не може да мине нито една  успешна рибена супа. Поречът  /Borage/ е    растение,  чиито листа и цветове се  добавят към  коктейли с джин, безалкохолни коктейли, сладкиши.  Свежия, сочен  вкус  на растението го е направил популярно като пълнеж за равиоли, съставка е на франкфуртския зелен сос, подправка  в маринати.


Сред  диворастящите  цветя има също такива, които се използват за храна или напитки.  Едно от тях е  Дивата целина /Angelica officinalis, Angelica archangelica/


Всички части на това растение - стръкове, семена, корени се използват  в кулинарията и като билка. То  се влага в ликьора "Шартрьоз", вермути. Стеблата се използват в сладкарството, а семената  се добавят в супи, кремове, заради приятния си мускусен аромат. Трябва да се прави разлика между дивата целина и други много прилични на него растения, но силно отровни и неядливи - бучиниш и див пащърнак.


Sanguisorba officinalis  e  растение, което може да наберете от  ливади, пасища и нейните листенца са с приятен  вкус, приличен много на кресона. Добавят се в салати. Известно е като билка  с коагулиращо и кръвоспиращо действие. 


И в края  ще стане дума за един плевел - Глухарчето /Taraxacum officinalis/, която ни радва в ранна пролет с ярките си цветове сред сочната зеленина по поляните  и  ни дразни често в градинската ни морава или сред лехите с цветя.  През пролетта  го виждаме и в чинията под формата на гарнитура от задушени листа или прибавка към листни салати. Има пикантен вкус наподобяващ този на горчицата и рукола.  Корените се използват за чай или печени и смлени за заместител на кафето. Популярно е не само от романа на Рей Бредбъри, виното от глухарчета,  което е  ферментирал сок от листата на глухарчето и цитрусови плодове.


Да се възползваме от даровете, с които природата щедро ни е дарила. Така ще получим повече естетическа наслада и здраве.


Няма коментари:

Публикуване на коментар