Ако имате дворно място, а в него не сте засадили френско грозде /Ribes /, касис или цариградско грозде /Ribes uva-crisps/, то това определено е пропуск. Тези плодови храсти се отглеждат лесно, плодовете им са полезни и не на последно място храстите изглеждат добре във всеки сезон, особено през юни-юли, когато са покрити с ярки плодове и са прекрасна декорация за всяка една градина.
Плодовете на тези храстчета са известни с вкусовите си качества, с полезните си свойства за здравето ни. Макар и малко киселички и семчести те са много подходящи за свежа консумация и за приготвяне на различни желета, сокове, компоти. За консервиране се берат в по-ранна степен на зрялост, а за директна консумация по-късно, когато плодовете почти сами се отронват от дръжките.
От трите вида червено френско грозде/Ribes rubrum/, бяло френско грозде /Ribes niveum/и касис/Ribes nigrum/ най-сладко е бялото френско грозде. Цариградското грозде /Ribes uva-crisps Ribes grossularia/ е по-различно на външен вид с по-едри плодове с по-дълбок и захарен вкус и много от сортовете имат прекрасен аромат, които липсва при френското грозде и по-малко при касиса.
С всеки изминат ден се приближаваме до есента, а именно това е сезона, най-подходящ за засаждане на плодни храсти и дървета. Много разсадници предлагат готови растения за засаждане от френско грозде, касис, цариградско грозде. Може да подберем няколко различни сорта и да ги засадим през октомври-ноември в градината. Ако сме харесали някой сорт, от градина на приятел или съсед и държим да го засадим в нашата градина, то можем да вземем зрели резници от храста с дължина 15-20 см. и да подберем слънчево и тихо място. Отстраняват се листата. Пръчките се закопават в предварително изкопани траншеи предварително запълнени частично с пясък. Над нивото на почвата оставан само по две пъпки. Над нивото на почвата се разпръсква компост.
Почвата подходяща за отглеждането на тези храсти е неутрална или слабо кисела. Затова е добре да се направи предварително измерване за рН на почвата с градинарски уред за целта или с обикновена лакмусова хартия. Ако резултата е под рН5,5, то задължително трябва да се премине през варуване на почвата. За опитния градинар е достатъчно да види и какви бурени растат на мястото определено за засаждането на храстите, за да определи с относителна точност каква е рН на почвата на даденото място. Варуването се прави най-добре с гасена вар на прах. Най-добре е през есента. Количеството на варта е в зависимост от киселинността на почвата. При рН 4-5 за 1 кв.м се разпръсква около 500 гр. при по-ниска киселинност на почвата рН 5-5,5 на 1 кв. м. се разпръсква около 300 гр. вар. Следва прекопаване на дълбочина 15-20 см. При наторяване предимно с естествени торове, варуването се прави веднъж на десетина години, а при торене с изкуствени торове предимно на 7-8 години. Вметнахме тези подробности за варуването на почвата защото се налага да се прави относително често в градината, за да се задоволят изискванията на растенията от необходимия им характер на почвата.
Вкоренените резници на френското грозде могат да се използват като разсад още на следващата година. Засаждат се на постоянно място на 60-80 см отстояние. Подходящо е да се засадят в ред, който отделя цветната от зеленчуковата градина, или пред оградата,саматаредичкахрастибимогладабъдениска ограда, обособяваща някой от кътовете в градината. Важното е да се подбере слънчево и тихо място. През първите години е особено важно поливането на растенията. Интензивно подаване на вода е необходимо по време на цъфтежа, зреенето на плодовете и след прибирането на плодовете. Тези периоди обикновено съвпадат с най-валежния период в годината, но това не бива да ни приспива и трябва при всеки дефицит на влага да поливаме растенията. Важен момент в отглеждането на растенията както за вида им, така и за плододаването е резитбата на растенията. Още от първата година след засаждането се започва с резитба, която в началото се изразява в намаляването на дължината на клоните. като принципа е по-силните клони се режат на 2-3 пъпки, а по-слабите на 1-2 пъпки. В следващите години се оставят по 3-4 основни клонки, които са симетрично разположени около основата на растението. Слабите и клонки по-стари от 5 години се премахват до основа. Всъщност трябва да се придържаме към правилото във всеки храст да има добро съотношение между клонки от 1, 2,3 и 4 години, за да има едно балансирано плододаване. За тази цел се налага всяка година да се подрязват храстчетата. Ако се случи така, че да се занемари резитбата на растенията, то се налага една драстична резитба, при която се прореждат стеблата в основата на храста, както и всички по-стари стебла се срязват до основата, като се оставят само две до три. Обновяването на храста става за следващите две-три години.
През първата година след засаждането не се налага торене, ако почвата е предварително добре обработена. Поливането е по-същественото за младите растения. За следващите години е потребно двуразово торене - в ранната пролет с азотни торове /амониева селитра/, а през есента с фосфорни /суперфосфат/ и калиеви /калиев сулфат/. При възможност е добре да се тори и с оборска тор отново през късната зима и късната есен при прекопаване на растенията. Ако се тори и с минерални и с оборска тор, то количеството трябва да се намали на половина на предписаните разходни норми.
Цариградското грозде се различава от френското грозде по разположението на стеблата, както и по вида на цветовете, които растат на къси стебла, а не на гроздове.
За вкусовите качества вече стана дума. Резитбата при цариградското грозде има своята специфика, която цели да отвори повече въздух в короната на храста, така че да позволява по-лесен достъп на светлина до стеблата и възможност за беритба, предвид бодливите стебла. След петата година старите петгодишни стебла се отстраняват до основата, тъй като те вече са с доста ограничено плододаване. Цариградското грозде се засажда в предварително добре обработена и наторена почва. Стеблата се намаляват на 4-5 пъпки и корените се подрязват, сухите се отстраняват. С последния сняг се разпръсва азотен тор в намалено от предписаното количество. Интензивния растеж би отслабило растението. По времена цъфтежа е добре да се натори с калиево-фосфорни торове. В късната есен за подготовка на зимата се тори отново с калиево-фосфорни торове за подготовка за зимата.
Размножаването му става по-лесно с отводи. Имат добра устойчивост на ниски зимни температури. Храстите имат дълъг живот - 20 години, а понякога и повече. Плодовете са богати на витамини С, А, Р, както и на много минерали - манган, калий, желязо, цинк. Съдържа също ябълчна киселина, пектин.
Отскоро е популярен хибрида на цариградско грозде и касис - Йостабери /Ribes x nidigrolaria/.
 |
| © Daniel Jolivet/CC BY 2.0/Flickr) |
Растението е с по-малко и с по-мощни стебла. Храстът е по-висок и с по-изправен растеж от този на цариградското грозде. Височината на храст е 1,50-1,80 м. Плододаването е на едно и двугодишни стебла. Цветовете се появяват през втората половина на април и са събрани в малки гроздчета от две - три дръжчици Плодовете са по-дребни от тези на цариградското грозде и им липсва специфичния аромат на касиса.
Възможностите за избор са добри и нищо не ни пречи да засадим един кът в градината с тези прекрасни ягодоплодни храсти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар