В сезона на тиквите

Жълти, оранжеви, зелени, с петна и брадавици или искрящо блестяща кора, кръгла или продълговата, а понякога съвсем чудна по форма, оребрена, набраздена, тиквата е един впечатляващ с вид и вкус плод. От ботаническа гледна точка това  е наистина плод.  Можем да се радваме на огромно разнообразие /над 800 сорта/ тикви. Настъпващият есенен сезон  с присъщото си  богатство и щедрост най-добре се олицетворява с тиквата. Тя е символ на есента и есенните празници, участва както в кухнята, така и в декорацията.  Cucurbita Maxima, Cucurbita Pepo, Cucurbita moschata  и в много по-малка степен Curcubita argyrosperma  това  са  видовете, чиито различни сортове садим в градините си  и имат  икономическо  значение. Нищо не оживява есенните пазари, въпреки голямото им изобилие, така както тиквите.

На фермерския пазар в Жабница / Словения /

С удоволствие, когато имаме достатъчно място ги садим в градините си. Повечето сортове разполагат увивните си стебла на няколко квадратни метра площ. Съществуват и по-скромни сортове, растящи като храст, за които са достатъчни и по-малки площи. За сортовете с по-малки плодове са подходящи и огради или специално поставени конструкции. Добре е да контролираме развитието и плододаването на тиквите чрез резитбата: 

1. След достигане на стеблото на 5 листа се прерязва след втори лист

2. На всяко  разклонение /2-3 бр. / се оставят по пет листа

3. След появата на плодовете / според сорта  се остават различен брой. При  мини тиквите 8-10, дребните  сортове 4- 5, при едрите 1-2/ се остават два листа след плода

Всички тикви обичат слънчеви и защитени от вятъра места. Освен слънцето обичат много и топлината, затова засяването им на открито не бива да бъде преди втората половина на април, дори след средата на  май за местата с по-голяма надморска височина. Често си правим разсад по-рано и го изнасяме за закаляване след 20 април. Дългите стебла на лозите на повечето сортове са като пъпна връв на плода, от която той се отделя понякога самостоятелно във фазата на пълна зрялост. За узряването на тиквите са нужни средно около 100 дни / за някои сортове 70-80 за други 130-160 дни/. След появата и наедряването на тиквите, особено ако е по-влажно трябва да се изолират плодовете от почвата, като им се подложи дебел слой слама или бетонна плочка. Тези, които са се провесили на оградата и са доста тежки, прикрепяме с мрежа. 

След прибирането на тиквите отлежаването им за още двадесетина дни преди консумацията ги прави по-сладки. А иначе според сорта и подходящото съхранение повечето сортове могат да се съхраняват до 4-6 месеца. Добре е след прибирането от градината да бъдат добре измити и подсушени. Подходящо място за съхранение е сухо и проветриво, не напълно тъмно и плодовете да са поставени на суха повърхност, отдалечени един от друг на няколко сантиметра с дръжката нагоре. Понякога някоя красива тиква остава в дневната като декорация през цялата есен и бива изядена чак за коледните празници. Без да са с особено големи изисквания към условията на отглеждане ни се отплащат през есента с красиви плодове. Да отбележим едни от най-популярните сортове от всеки вид:

Cucurbita Maxima  са вида с най-едрите сортове, тук влизат и така наречените японски тикви,  прекрасните кестенки, забавните тикви тюрбани както и други любопитни с вида си тикви
Учики Кури - красиви и вкусни, с ядлива кора. Тази тиква завладява градини и пазари заради прекрасните си качества - устойчива на суша, богата на каротини и фибри.

http://www.takii.com/wp-content/uploads/2016/04/Squash-Uchiki-Kuri-on-vine-600x600.jpg

Бяла тиква или кестенка - така се наричат у нас тиквите с  бяло-сива кора с леки пукнатини. Те могат да бъдат различни сортове - Пловдивска /български сорт/, Крупноплодная /руски сорт/, Crown Prince F1 / австралийски сорт/, Синя унгарска /унгарски сорт/. Всички те са със сиво-синкава-бяла кора, с оранжево плътно месо. Неправилно закръглени и леко  сплеснати. Подходящи са за печене и приготвяне на супи и други ястия. Всичките са от вида  Cucurbita Maxima. Това са едни от най-вкусните /сухи и сладки/ тикви.

Тиквата на тиквите от сорта Rouge vif d`Etampes  е красива, силно оребрена с гладка оранжево-червена кора може би  е прототип на тиквата от приказката Пепеляшка, която нейната кръстница  превръща в каляска.

https://harvesting-history.com/wp-content/uploads/2017/01/HH_Pumpkin_Rouge-Vif-DEtampes.jpg

Това са най-големите по обем и тегло тикви и винаги от този вид са тиквите рекордьори затова да сравним победителките с тази от нашата градина : 

Нашата градинска гордост без да е минала още през кантара, но  по преценка на око около 20-25 кг.

http://l-anecdote.com/wp-content/uploads/2014/10/la-plus-grosse-citrouille-du-monde-2014.jpg
Това е световна рекордьорка за 2014 г. с тегло 1054 кг

https://o2.ldh.be/image/thumb/59de26b7cd70be70bcee36a4.jpg
и за 2017 г. - тиквата с тегло 1011 кг., отгледана в Белгия

Тюрбан тиквите - екзотично красиви, но и ядливи. Вкусовите им качества не ги поставят сред първите, но доброто съчетание между ефектен външен вид и добър вкус ги правят желани за отглеждане в градината. Turk`s Turban е  стар френски сорт. Смело ги използваме в есенната декорация заедно с други ярки и забавни по вид тикви.

От вида Cucurbita Pepo  са така наречените  свински тикви /добра храна за прасенцата/ както и сортовете на така наречените хелуински тикви, подходящи  за резба, както и почти всички чисто декоративни мини тикви. Тези тикви не са от най-подходящите за храна защото са доста водни и не особено сладки. На повечето семките обаче са  много подходящи за консумация. 

Свинските тикви

Мини декоративни тиквички

На външен вид  са красиви, а  някои от тях  като хелуинските са с  тънка кора и са подходящи за резба.  Популярни сортове  Jack Sprat, Little Lantern

Само изрисувани / така издържат по-дълго време/  или изрязани и превърнати във фенери тези тикви  ни радват през есенните празници и особено децата. Независимо от разбирането и отношението към Хелуин не бива да лишаваме децата да се разходят с тиквен фенер в тъмните часове на есенния ден.

От този вид са и тиквите - спагети, чиято по-водниста светло жълта вътрешност се разпада на дълги /тип спагети/ нишки. Това е една от най-компактните тикви като цяло растение. За нея ви трябва малко място, тъй като расте като храст.

http://co.lnwfile.com/jsgyn9.jpg

Към  вида Cucurbita moschata - мускатните тикви спадат може би едни от най-популярните тикви, налични  на пазара.  Това са така наречените цигулки. Популярни сортове са Матилда, Бътерфлай, Хънтър, Ултра. Всичките са продълговати, крушовидни, но  различни по едрина плодове. Някои сортове са около 1 кг., но други могат да достигнат до 7-8 кг.

Към този вид спадат и красивите типични тикви от сорта Musquee de Provеnce. Това са освен красиви и много вкусни и ароматни тикви със силно оранжево месо. Формата им и красивите наситени цветове на кората ги прави едни от най-предпочитани за есенна декорация.

Поставени на тераса или веранда, пред входната врата или издълбани, за да приемат букет с есенни цветя / издълбаната вътрешност по правило отива  в тенджерата/ те  създават нашето прекрасно настроение през смаляващите се есенни дни.