Назад във времето сме споменавали за ползата от някои диворастящи в градината, които изкореняваме като бурени и се борим с тях, но те всъщност са източник на много полезни за нашето хранене вещества и ние бихме могли да се възползваме от тях. Едно такова непретенциозно и бързо растящо растение, което често срещаме сред зеленчуковите лехи е тученицата. Тя е едновременно бурен, който расте бързо и дръзко сред лехите / предпочита рохкави, добре обработени почви, както богати, така и по-бедни/, но съдържанието на изключително ценни вещества в това растение го превръщат в супер храна по съвременните стандарти, а още от древността са познати полезните му качества не само като храна, но и с "магически сили".
Portulaca oleracea това е ботаническото му име и веднага разбираме, че ще прилича на друг един вид портулака - калдръмчето / Portulaca grandiflora/.
За разлика от него, цветовете на тученицата са малки и само жълти, но след прецъфтяването се образуват подобни семенни кутийки и в тях се съдържат множество дребни семенца. Те се разнасят от вятър и птици и бързо се разпространяват на големи площи.
В изоставена от късната пролет саксия са се засели и от два вида портулака - калдръмче и тученица
Освен това стеблата са пълзящи и наоколо се образуват нови растения. Външния вид подсказва завидната издръжливост на това растение. Има сочни стебла и листа с восъчен налеп, които задържат голямо количество вода. Затова растението издържа на дълги периоди на засушаване. Това, от което се нуждае е много слънце. От юни до късна есен последователно цъфти и дава семенца.
В едно растение може да има както цветове, така и узрели семена. Добре е да се берат най-младите клончета. Вкусът им е леко пикантен, киселичък, освежаващ. Прибавени в салата дават приятен акцент на по-остър вкус както руколата, но са по-хрупкави и сочни. Някои ги прибавят и в супи. Съдържанието на много витамини / А, С, В₁, В₂, В₃/ минерали / желязо, калий, магнезий/ и ненаситени мастни киселини / ά-линоленова киселина/ прави тученицата антиоксидант, диуретик, предотвратява риска от сърдечно-съдови заболявания. Единственото противопоказание за честата употреба на тученицата или употреба в големи количества е наличието на бъбречно-каменна болест, поради склонността да образува оксалати. Ето защо, дали расте въпреки волята ни в градината или сме я засадили от семена, закупени от магазин, трябва да я въведем в хранителните си навици заради безценните ѝ качества.
 |
| ©http://www.thegardenofeating.org |
Наред с традиционните храни и особено рафинираните, чиито жертви ставаме все по-често е добре да се възползваме от такива, които са около нас, и за които рядко си даваме сметка, а могат само да ни бъдат от полза. В съвременната балканска кухня, гърци и турци използват тученицата в салати и сосове в комбинация с кисело мляко и сирене и други зеленчуци. В тези страни тученица се продава на пазара.
Във всички страни на Средиземноморието тученицата има различни имена пуласела, барселана, тлъста трева, автракя и се използва при приготвянето на салати, сосове, супи, паста. Наготово поднесена от природата полезна храна - трябва само да се възползваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар