Есента буквално ни връхлетя. След топлото сухо лято, с преминаването на границата между лятото и есента, времето се промени рязко. Заваля и то продължителен напоителен дъжд. Застудя. Градината се промени. Доскоро жизнените, ярки цветове изгубиха своя блясък. Натежаха мокрите стебла на моравата астра и се наклониха чак до земята.
Прецъфтелите цветове на хидрангеята, макар загубили ярките си цветове в розово са по своему красиви.
Градината губи блясъка си, но отново впечатлява с друга, мистична, носталгична красота.
Доскоро потъналите в цвят туфи на ехинацеята сега са потъмнели и се открояват на фона на все още зелените листа на околните храсти.
Гергините са все пак цветя на късното лято и есента и макар и подгизнали от дъжда само чакат слънчевите лъчи, за да надигнат глави и се усмихнат в разкошни цветове.
Градината се изпълва с плодове. Превили са се клоните на круши, ябълки. Плодове натежават и по клонките на храсти и лиани. След тъмните плодове на декоративните лози очаквам появата и на ярко червена багра по листата им.
Цветята в градината с нетърпение очакват облаците да отминат и слънцето да огрее, за да изпълнят градината с топлите си багри и да ни омаят със спокойствието на есента.
Няма коментари:
Публикуване на коментар