В самия край на двора, на слънчево, но затънтено място с голямо закъснение хвърлих семена на декоративен слънчоглед. Нямах очаквания защото семената бяха в края на срока на годност. Не за първи път се изненадвам от устойчивостта на растения, за които не се полага особена грижа. В края на септември разцъфнаха няколко ниски слънчогледчета, на всичко отгоре и различни на вид. С още няколко клончета закъснели къпини, подали се през оградата от двора на съседите и стръкчета от сенецио/ друго ефектно и изключително непретенциозно растение/ и многогодишни астри, подредени в керамично сабо се получи весела композиция, която краси градинската маса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар