Цветята са прекрасни. Прекарваме часове наред да ги изберем, да ги засадим, да се грижим за тях, за да са здрави и да ни радват с прекрасните си цветове. Често четем дали прекарват зимата навън или трябва да се прибират, колко високи ще станат, кога цъфтят, но и други техни качества, за които не се замисляме често имат значение. Токсичността на растенията, които засаждаме в градината или растат на дивата поляна, край дома ни.Тези техни свойства трябва да ни интересуват, особено ако имаме домашни любимци и любопитни малки деца. Някои от прекрасните растения, които отглеждаме могат да причинят много неприятности, а в краен случай и нещо непоправимо, ако не познаваме качествата на растенията. Това разбира се изобщо не е повод да се страхуваме и да тръгнем да изкореняваме обичани и дълго отглеждани растения, единственото е знаейки, тези опасни техни свойства да бъдем внимателни. Древните са познавали много добре опасните растения и в някои цивилизации-Римската, Гръцката тези познания са изигравали съществен принос към развитие на политически интриги, разрешаване на спорове по безспорен начин. И ако някога от тези растения са се опитвали да извлекат лична полза, сега трябва да ги познаваме, за да не си навредим на себе си и на другите около нас. Всички знаем за беладоната, бучиниша, татула, дигиталиса, но има още много други растения, които в по-голяма или в по-малка степен съдържат опасни за здравето и живота на човека или на домашните животни / котки, кучета, кокошки/ вещества.
Красивите хортензии, които отглеждаме в градините съдържат във всички части на растението една от най-силните отрови в света-цианида. Количеството на тази отрова в цветовете и листата е малка и за да има фатален изход от отравянето с тях трябва да е погълнато голямо количество. Не ги изкоренявайте, продължете да ги отглеждате с радост само внимавайте, ако имате в градина малки деца, които обичат да слагат всичко в уста и да опитват на вкус непознати неща.
Едно друго растение, което ни радва през цялото лято с прекрасни цветове е олеандъра. Този храст е използван широко в зацветяване на паркове и градини по цялото Средиземноморие, но внимавайте само един лист може да бъде фатален за куче и да предизвика големи неприятности при малките деца. За възрастните малко по-големи дози могат също да бъдат фатални. Токсични са и газовете, отделяни при изгаряне на клони от растението.
Азалии и рододендрони са също потенциална опасност от отравяне. Погълнати листа и цветове могат да причинят задух, повръщане, а в големи количества и смърт.
Едни вечнозелени храсти Пиерис / Pieris japonicum/, както и Калмията и Лавровишнята също са токсични поради наличието на гликозиди, които влияят върху централната нервна система и особено са опасни за животните, но в по-големи количества и за хората.
 |
| Пиерис https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d7/Pieris_japonica_10.jpg |
 |
| Лавровишня |
 |
| Калмия |
Дигиталисът е едно от най-често срещаните цветя в английските градини, макар че листата, корените, цветовете са силно токсични. Само няколко цвята могат да предизвикат смърт при деца и много неприятни последици при възрастни. И както в известната мъдрост на Парацелс - "Всичко е лекарство, всичко е отрова, зависи от дозата", от това растение се получават препарати за сърдечна недостатъчност и други нарушения на сърдечния ритъм.
Момината сълза е друга красива отровителка, както и лечителка. Особено са токсични листата, и привлекателните оранжеви плодчета, които образува след прецъфтяването. Премахването на прецъфтелите цветове ще ни спаси от образуването на тези плодчета. Дори водата, в която сме държали букет от момини сълзи е токсична, като може да предизвика повръщане, стомашни спазми, нарушения на сърдечния ритъм. Особено опасно това растение може да е за малките деца.
Брукманзията както и друга нейна родственица Датура са едни екзотични и особено ефектни гостенки от Южна Америка. Тези растения съдържат скополамин и атропин и са халюциногени. Немарливостта при отстраняване на листа и цветове, без ръкавици или без да се измият добре ръцете , ако докосваме уста, храна, очи, може да има много неприятни последствия.
 |
| Брукманзия |
 |
| Датура |
Вистерията е много разпространено растение, за което не е известно, че е токсично за домашните животни и то неговите семена, скрити в ефектни шушулки.
Рицин е растение, което често се засява в задната част на декоративната леха или като солитер във вилните и селските дворове. Токсично е цялото растение, но особено токсични са семената / приличат на шарен боб/ за домашните животни.
Силно отровни са и няколко растения, които трябва да познаваме и могат да бъдат разпространени в ливадите, които са в близост до градината или растат в ливадата в пределите на дворното ни място. Такива са самакитката /Aconium/, / бучиниш /Conium/, татул /Datura/, беладона /Atropa belladonna/.
 |
| Бучиниш https://keyserver.lucidcentral.org/weeds/data/media/Images/conium_maculatum/coniummaculatum6tj.jpg |
Бучинишът е едно от най-отровните растения в природата в умерените ширини. Отровата изпълва кухите стебла и е особено силна. Ако се налага да бъде изкоренявано е задължително ползването на ръкавици. На външен вид прилича много на дивият морков, но има неприятна миризма. С отвара от бучиниш е изпълнена смъртната присъда над Сократ.
 |
| Самакитка https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/originals/ac/4d/b6/ac4db6435d8cfa91728b83d14b6cfc12.jpg |
Акониума или самакитката както е по-популярно е от силно отровните растения. Има няколко хибрида за декоративната леха, но ако искаме да се наслаждаваме на цветовете му трябва да бъдем особено внимателни, защото невниманието може да ни отведе най-малко в болница.
 |
| Татул |
Татулът е растение, което ни е познато както от природата, така и от художествената лителатура. За пагубната му слава на отровител се знае достатъчно. Културният вид за засаждане в градината е по-горе споменатата детура. Можем да се радваме на едрите изправени нагоре цветове /за разлика от тромпетите на брукманзията, които са наведени надолу/ в бяло, бяло/синьо, ако сме достатъчно внимателни.
 |
| Беладона |
Беладоната - отровителката, за която се носят легенди и е обвита в голяма мистичност. Силната токсичност на растението идва от три алкалоида-атропин, скополамин и хиоциамин. Красивите цветове, черните сферични плодчета, които приличат на други ядливи плодове в съчетание със силно токсичните свойства са наистина опасни и коварни. Нейните токсични свойства са известни още от древността и с нейното действие на халюциноген до количества, които биха убили са били използвани в историята не един и два пъти. Atropa belladonna е една от съставките на така наречената през 17в. "Вода на Тофана". Разпространявана като козметично средство и продавано само на жени тази вода вместо като козметика се е използвала за превръщането им скоропостижно във вдовици. Жените, макар и слаби физически се оказват доста хладнокръвни и "водатана Тофана" свършва своята работа вместо съдбата. За тогавашното равнище на развитие на медицината, нещастните мъже са били починали от коремен тиф, каквито са били обичайните клинични признаци на болеста. Благодарение на тази течност се счита, от света са си заминали херцогът на Анжу, папа Климент XІV, както и вероятно на нея се дължи болестта на Моцарт. Авторството на тази "вода на Тофана" е на известен в Средновековието род от Палермо - Тофана и то най-вече на жените във фамилията- Джулия Тофана, Теофания ди Адамо, и Джеронима Спера. Последните две са осъдени и приключват живота си на ешафода в началото на 18в., а Джулия Тофана е съдена от Инквизицията и екзекутирана /1659г/ на площада на цветята /Campo de`Fiori в Рим, по зла ирония на него са се изпълнявали публични екзекуции и там е екзекутиран и Джордано Бруно/. Всички токсични растения трябва да бъдат много добре познавани и да се работи с ръкавици, а най-същественото е да научим децата да не посягат към непознати цветя и плодове и да им обясним колко опасни биха могли да бъдат те. Като споменаваме за разясняването на опасностите от някои растения е любопитно да споменем за една необичайна градина в рамките на големите градини Ануик / Alnwick garden/ в Североизточна Англия на около 50 км от Нюкасъл и на около 140 южно, по крайбрежието от Единбург. В близост е едноименният замък, който е филмова знаменитост, защото е бил снимачна площадка на филми като Хари Потър /училището за магии/, Елизабет, Принцът на крадците. Тази градина отваря врати, като част от обновена стара средновековна градина през 2005г. - Растения, които могат да убият.
Идеята за тази необичайна градина от отровни растения е на Джейн Пърси - съпруга на наследник на градините. Тя е автор на идеята да да бъдат засадени лечебни растения, но от тази посока я отклонява отново истината, че границата между полезността и отровата е точната доза и интереса и се насочва към токсичните растения. Подбрани са около 100 токсични растителни вида. В градината със специално разрешение са засадени и растения, от които се извличат наркотични вещества. Там се провеждат и срещи с деца и подрастващи, на които без излишна дидактичност се разказват случаи на злоупотреба с тези вещества и мъчителните последни изживявания на потърпевшите. Градината на отровните растения е със строг ред при посещението и са взети всички предпазни мерки. Там на живо посетителите се запознават с отровните растения и възможните поражения, които те могат да нанесат при неправилна употреба или небрежност. Голямата част от водачите в нея са специално обучени доброволци. Интересът към градината нараства с всяка изминала година. В нашите географски ширини съществуват още не малко растения, които съдържат токсични за човека или домашните животни вещества. Познаването на качествата, свойствата и особеностите на растенията като хабитус, фармакология, грижи, е важно, за да знаем всичко за нашите любимци и им се наслаждаваме безопасно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар