В тези пролетни дни вероятно погледът и дъхът ви е спирал пред лилавия водопад от ароматните гроздове на някоя глициния надвесени от оградата или тапицирали фасадата на някоя сграда. Гледката в дните на цъфтеж наистина е впечатляваща. Това може би е най-ефектното увивно растение, особено през пролетта.
Най-често сме запленени от едрите бледо лилави гроздове с прекрасен фин аромат, но някои видове от тези лози цъфтят и с бели цветове.
Обилният цъфтеж прави това растение да изглежда винаги доста внушително и впечатляващо. Да го отглеждаме в градината съвсем не е трудно. Най-често го купуваме от разсадник и го засаждаме на слънчево място, като му осигуряваме стабилна подпора за следващите години на растеж, но това растение може да бъде захванато от семена или вдървени резници през лятото. Растението расте доста бързо, но за цветовете му ще се наложи да почакате някоя и друга година. Има случаи, когато цъфтежът на глицинята настъпва късно /след повече от 3-5 години след засаждането/ или проявява капризи, но винаги има определена причина за това.
Когато растението е захванато от семена или резници цъфтежът идва по-късно в годините понякога до 6-9 години след засяването/. За растенията размножени от семена трябва да проявим наистина доста търпение, за да дочакаме цветове, но за мнозина това е приятно и осмислено занимание, което позволява без разходи да създадем нови растения. Понякога и по други причини растението капризничи и не ни дарява с цъфтежа си. Високото съдаржание на азот в почвата е една от причините. Добавянето на фосфорни торове решава този проблем. Липсата на достатъчно слънце също може да бъде основание за оскъден или липса на цъфтеж. Цветовете се появяват на стеблата, които са от предходното лято, така че и доброто подрязване е от значение за наличието и богатството на цъфтежа. Когато става дума за резитба на глицинията е мястото да споменем за оформянето на растението. То може да бъде пуснато да расте по пергола или ограда, но може да бъде и оформено чрез правилна резитба като дръвче.
През първите години се насърчава растежа във височина, при което се отстраняват всички стебла израстващи по ствола до желаната височина. Подходящо е ствола да бъде укрепен с подходяща подпора. Короната на дръвчето се постига с резитба в края на зимата /началото на март/, когато се виждат вече започващите да нарастват пъпки и бъдещите цветове и около месец до два след прецъфтяването на цветовете. Впрочем резитба на вистерията може да правите почти по всяко време. Растежът и е много бурен, агресивен и ограничаването, поддържането на определени форми и размери налага резитбата да става дори по-често от два пъти годишно / в края на зимата и след прецъфтяването/. Извън първоначалните грижи по засаждането и резитбата растението не се нуждае от нищо кой знае какво. Лесно за отглеждане, с известни усилия за контролиране на растежа и прекрасни вълни от цветове през пролетта. Наистина си заслужава. С тази мощна, ефектна лоза може да постигнем толкова красиви кътчета в градината.
Снимките са от Pinterest
Няма коментари:
Публикуване на коментар