Поливане на стайните растения

За колко време  едно саксийно растение, оставено без вода ще загине? - често си задаваме този въпрос.  За колко време ще загине саксийното растение, което поливам всеки ден? - не си задаваме този въпрос почти никога. Обаче и в двата случая  домашните ни растения няма да се чувстват добре и няма да е далеч времето, когато ще загинат. Липсата на вода, както и излишеството и са  основание за лошото развитие  и дори загиването на едно растение. Липсата на достатъчно вода  не позволява на най-ниските слоеве на почвата в саксията да се овлажняват и изсъхват. Корените стават все по-плитки и бързо изсушават и по-горните слоеве на почвата. Липсата на достатъчно влага намалява и спира провеждането на хранителни вещества от почвата през корените до листата и пъпките на растенията. Те влошават външния си вид  и  при продължителен период на безводие загиват. Ако пък водата е в излишък, изтласква въздуха от почвата  и  нарушената аерация и отводняване създават условия за появата на гъбички  и бактерии, които убиват растението. Има един много прост начин да се установи  влажността на почвата, като  използваме показалеца  на ръката си   като  сонда за установяване на влажността на дълбочина около  1,5-2 см в почвата.  Ако на тази дълбочина почвата  е суха, то поливаме, ако ли все още е леко влажна, отлагаме за следващите дни.

Нуждата от вода на  стайните растения  зависи от много фактори, но  най-основни са

•  вида и спецификата на самото растение, 
•  помещението, в което то  е поставено, 
•  големината на съда,  в който е засадено, 
•  вида на почвата
•  сезона

Листно декоративните стайни растения най-често отглеждаме заради красивата  листна маса, те се поливат редовно и по-обилно през  пролетта и лятото и се намалява количеството на водата през  есента и съвсем се ограничава през зимата. Когато въздухът в помещението е сух се нуждаят и от въздушна влажност, затова трябва да  се пулверизират листата. Растенията с по-големи листа имат нужда от повече влага, както почвена, така и въздушна.

Повечето от цъфтящите  стайни цветя се нуждаят от постоянно леко влажна почва, но трябва да е добре дренирана саксията, за да не задържа дълго вода. Растения като сукулентите имат достатъчно водни запаси в различни части на растението и се нуждаят по-рядко от вода, особено през зимния сезон. Те се поливат, когато установите, че 2/3 от  почвата в саксията е  суха. Много от епифитните растения като  различните Бромелиеви, които често се отглеждат  като стайни имат специфичен начин на поливане.  Листата им образуват  чашка, която  в природата се пълни с  вода, когато падне дъжд, а у дома с лейка  подаваме вода.

Почвата на тези растения се полива много рядко, едва когато е твърде пресъхнала. Верен показател за това, доколко е правилен режима на поливане на едно  стайно растение е неговия вид. Ако листата пожълтяват или имат сухи, покафенели връхчета, това е  сигурен  признак за погрешен режим на поливане.

Лошото е, че признаците на преполиването и засушаването са почти еднакви, но  щом имате симптоми, то веднага се уверете чрез проверка на почвата. При много влажна почва /което е по-честата причина за лошото състояние на растенията / причината може да е много вода или лош дренаж на саксията. Незабавната реакция за отстраняване на проблема ще спаси растението.  Освен честотата и количеството на водата за поливане, обръщаме внимание и на вида и състоянието на водата, както и начина на поливане. Много често сме небрежни и поливаме с вода директно от чешмата.  Растенията се влияят от  температурата на водата, с която поливаме както и от нейната варовитост. Препоръчително е водата да остане  в лейката в помещение, където отглеждаме цветята за поне 10 часа, за да се темперира и  да се утаи хлора. С много варовита вода не е препоръчително да се поливат  стайните растения, особено тези, които не понасят варовик както азалеята.  В този случай водата се преварява и се оставя да стане със стайна температура. Най-добрия вариант за поливане на стайните растения е използването на дъждовна вода, още повече, че за стайните растения тя няма да е необходима в големи количества и може да я съберете в най елементарен по-дълбок съд, няма да е необходима  система за събиране на дъждовна вода. Не е добре да се използва и много престояла вода. Много често задаван въпрос, освен колко често е и как да поливам растението - отгоре или в чинийката?  Най-често се полива отгоре с лейка с тънък и дълъг чучур. Така  добре се контролира количеството и мястото на подаване на водата.

Практично  приспособление, което  дава възможност да се използва
обикновена пластмасова бутилка

Количеството вода, която се отделя в подложната чинийка не бива да престоява повече от половин час. След това време се отцежда.  Поливането отдолу, чрез сипване на вода в подложната чинийка се  прави за растения, чийто листа не бива да се мокрят. Такива са   растенията с мъхести листа, като някои видове бегонии, сенполията. Водата се сипва в чинийката и след 30 минути, останалата в подложната чинийка вода се отстранява. Често саксийните растения се  поливат и чрез потапяне,  това се практикува за по-малки по обем саксии. Водата е в съд  по-обемен и дълбок и  саксията се потапя   малко над нивото на почвата в него. Задържа се  докато спрат да излизат мехурчета, след което се оставя да се отцеди. За растения, чиито листа не обичат да бъдат мокрени нивото на водата трябва да е под нивото на почвата. Саксията престоява  във водата около 30 минути. Много внимателни при поливането трябва да бъдем при растения, които  директно сме засадили в кашпа. Необходим е много добър дренаж с керамзит или керамични парчета и дребни камъчета с височина поне 5-7 см и много премерено поливане както по количество, така и по честота. За растенията, които предпочитат постоянно влажна почва се практикува да се поставя мъх на повърхността на почвата  или   керамзит или друг подходящ  мулч. За по-влаголюбивите растения се практикува вместването на  керамичната/ неглазирана / саксия в друга по-голяма саксия или кашпа и разстоянието между тях да се запълни с мъх или друг влагозадържащ  материал, както и саксията да бъде разположена на по-широка подложка запълнена с керамзит, които е постоянно влажен, но да се внимава да не достига директно вода до основата на саксията, за да не се преовлажнява почвата, а само да има и достатъчна въздушна влажност. Освен влага от почвата стайните растения / не всичките /се нуждаят и от въздушна влажност. Тя се осигурява чрез пулверизиране, забърсване с влажна кърпа или престой за някои и друг час във влажната, изпълнена с пари,  атмосфера на  банята. Ето някои от най-често отглежданите стайни растения, според техните изисквания към влагата:

Растения, които предпочитат по-малко  поливане:
Сукулентите
Бромелиевите
Скиндапсус
Аспидистра
Сенсевиера
Юка

Растения, които се нуждаят от умерено поливане:
Аглаонема
Фатсия
Шефлера
Спатифилум

Растения, които се нуждаят от повече влага:
Китайска роза
Сентполия
Дифенбахия
Селагинела
Кротон

Когато  по-дълго отсъствате от дома си  или имате склонност да занемарявате поливането  е подходящо да използвате саксии с  вграден резервоар. Това   дава възможност за  по-дълги периоди  да  сте спокойни, че растенията  разполагат с достатъчно влага и то подавана дозирано, толкова колкото е необходимо. Този начин на поливане предпазва растенията от преполиване, икономисва вода, и при продължителни отсъствия от дома не позволява на растенията да пресъхват. Наличието на индикатор подсеща кога трябва да се долее вода в резервоара. Контейнерите с вградена  система за  поливане са много подходящи както за дома, така и за офиси.

Друга възможност за  подаване на малки количества вода  за определен  период е използването на  различни видове овлажнители-керамични, пластмасови, стъклени  с различен обем и вид. Преди  промушването в почвата на накрайника при стъклените и пластмасовите е добре да се предвиди  марля или парче от  тънка попивателна кърпа, с които да се предпази отвора от запушване.

Така  в рамките  на   седмица, а и повече ще е подсигурено добро овлажняване на стайните растения.

Al fresco* - радост от лятото

През хубавото топло време се наслаждаваме на  дълги приятни часове  сред природата. Протяжни закуски преминаващи в още по-протяжни  обеди. Маса, разположена под сянката на дърво или пъстра тента. Много цвят и светлина. Храненето на открито през топлата част от годината  е   най-предпочитано от малки  и  големи, а и всички други дейности, които го съпътстват. Барбекюто,  слънчевите бани,  игрите в басейна  и на поляната. Декорацията, както и подготовката на храната могат да бъдат дело на цялото семейство.  Красиви цветя в пищна композиция или няколко буркана с диви цветя от ливадата, пълни фруктиери с много и различни  плодове, а защо не и комбинация от цветя и плодове,  мидени черупки, спомен  от последния морски плаж или големите ветрилообразни черупки на  Сен Жак от  предходен обяд, красиви рапани.

Всичко, което ни създава  ваканционно настроение, чувство за  приятно прекарано време за почивка и свобода  е добре дошло. 

Тюркоазеният  цвят   е  запазен за морската тематика на масата. 

Съчетанието  на топлите тонове на лятото с  градинските цветя, дребни декоративни фигурки , свещи, фенери,  създава много настроение

Снимката е от Pinterest

Ако изберем средиземноморската тема, не може да минем без маслинови клони или стръкчета розмарин, теракотени купи, пълни с домати и босилек. 

Снимката е от Pinterest

Снимката е от Pinterest

С пластмасови съдове като на пикник или порцелан и стъкло, по-стилни или  съвсем непретенциозни и семпли, приборите и съдовете на масата, както и текстила, покривки, салфетки трябва да създават настроение, да са подчинени на темата, а и храната, която сме избрали. 

Снимката е от Pinterest

Настроението на  лятото, което  вече преваля, но  ни очаква  красива, богата и  дано топла есен, която ще ни позволи да  продължим да се  радваме на  хубавото време и хубава храна  на открито. 

Снимката е от Pinterest

_________________________________________________________________________________

*Al fresco  -   фразата  идва от италианския  и буквално означава  "на чист въздух". Тя е възприета за  хранене на открито

Под манастирската лоза / не по Елин Пелин /

Зад високи стени и дебели дървени врати  се крият оазиси на тишина и спокойствие, зеленина и много цветя. Тези оазиси сред  забързаното и замърляно  ежедневие  са манастирските дворове. Тежки, стари лозници носят  сянка в  летния зной. Лози и бръшлян катерят  стени и чардаци. Стари, вековни  чинари, мури, секвои красят, а и отдалеч показват пътя към   манастирските дворове. Покрай зелени  поляни, кантирани с обилно нацъфтели цветя се тъмнеят бухнали чемшири и стройни туи.  Пред всяко прозорче и под всеки свод на църковният нартекс или на чердаците  пред килиите и гостоприемниците са нацъфтели с цялата си прелест мушката и сакъзи. Малки лехи от  рудбекия, флокс и хелениум, циния и невени по слънчевите места и много здравец на сянката. Около каменната чешма, която не отсъства почти от никой манастирски двор, са  разлели цветове хортензиите, зад нея са приведените клони  на плодни дръвчета.   Дори в най-малките манастири, скромни   по размери  и възможности, цветните лехи  са подредени с много обич  и внимание.

Манастирската лоза  на манастира Св. Петър и Павел

Дивотински манастир  Св. Тройца

Обрадовски манастир  Св. Мина  

Горно Лозенски манастир   Св.Петър и Павел

Кремиковски  манастир  Св. Георги

Германски  манастир  Св. Иван Рилски

Различни видове иглолистни и  цъфтящи храсти  в манастирския двор на Кремиковския манастир Св. Георги

Входа и слънчевата  розова градина на Горно Лозенски  манастир Св. Петър и Павел 

Клисурски манастир  Св. Петка

Храмът на манастира  Св. Мина

 Новата църква в  Клисурския  манастир  Св. Петка

Чешма в Лозенския манастир Св. Димитър

Входната алея на Германския манастир Св. Иван Рилски

Входната алея в двора на Горно Лозенския манастир Св. Петър и Павел

Цветна лехичка в Германския манастир

Още няколко  снимки от  манастирските дворове на  манастири около София

Габиони-възможност за укрепване и декорация в градината

Поради недостатъчната популярност, може би трябва да се поясни какво е това. Самата дума идва от италиански и  означава кош, клетка. Когато пътуваме, покрай пътя се виждат   стени направени от камъни, стегнати и оформени в паралелепипед от метална мрежа - това са габионите.  Те се използват  освен покрай пътищата,  като укрепващи и поддържащи стени, при свлачища,  диги, укрепване на брегове.

В последните няколко години те се използват успешно и в градините. При наклонени терени, огради и с чисто декоративни цели. Вмъкването в градинския дизайн е напълно оправдано с оглед на съвременния им минималистичен, екологичен  вид и същевременно  възможността за използването им при различен стил градини. Те имат изчистени линии,  лесни за направа и ниска  стойност в сравнение с други техники  на изпълнение на тези елементи, трайност и ниска поддръжка, имат отличен дренажен капацитет.

Кошниците са изработени   от двойно усукана поцинкована метална мрежа,  изработена от пръти с дебелина 5-6 мм. Тези пръти са  поцинковани, а понякога с ПВЦ покритие. Тези кошове се запълват  най-често с камъни, чакъл, баластра  с едрина подходяща за растера на мрежата. Преценката е според натовареността  и климатичните условия, като винаги имаме предвид и изискването за дълготрайност на конструкцията. Има и много по-нестандартни решения за пълнеж на габионите, особено когато  функциите ще са чисто декоративни - отпадъчно стъкло, дърво, керамични  елементи.

За много  декоративни елементи  в  градината, а и не само декоративни, това е едно доста добро решение  от финансова и естетска гледна точка. Малко примери за възможностите за приложение на габионите в градината /Снимките са от Pinterest, :

 

        

Елементите изпълнени с тази техника, добре се комбинират с много други материали - дърво, бетон. Оцветяването на мрежата, както и разнообразните по материал и цвят пълнежи за габионите, дава възможност за голямо разнообразие и богати възможности за декорация. Макар и отдавна патентован, в ландшафтното устройство този способ  се използва сравнително отскоро и не така широко. Неговите предимства обаче  са безспорни  и ще го срещаме все по-често в  паркове, градини, а защо и да не се възползваме от тази техника в собствения си двор.