Денят на момината сълза

С  очарователно нежен вид, неподражаем  аромат,  срамежливо скрило  белите си камбанки сред   зелени листа, това цвете е любимо на мнозина. Непретенциозно, скрито под сенките на дървета и храсти, то се  разпространява бързо и прави цели полянки от  широки зелени, леко оребрени  листа,  в пазвите на които  са се скрили  нежно зелени  стебълца, по протежение  на които са се подредили нежно бели  камбанки. Момината сълза ( Convallaria  majalis)  е  цветето на  май, което изглежда  толкова скромно и същевременно  толкова очарователно.

То се е превърнало в символ на любовта  и  "възвърнатото щастие".  Един международен   празничен ден  като първи май /празник на труда/  е празник / с френски  вкус/ и на   прекрасната момина сълза. На първи май,   ароматните букетчета  могат да се срещнат закичени на много ревери, те се подаряват  на любими хора,  съпътстват почти всяка покупка, направена в този ден. 

Във Франция денят на момината сълза е истински празник  със стародавна история,  идваща още от 16в, когато на 1 май Шарл ІХ раздал на дамите от двора букетчета от момини сълзи и пожелал това да се повтаря всяка година на този ден. През  годините тази  традиция е  утвърждавана, за да бъде в наши дни  един прекрасен празник  на "Цветето на  щастието" / каквато е и четирилистната детелина/ не само във Франция, но и в околните и Белгия,  някои кантони на Швейцария, Андора. Та колко са растенията, на които  в научното наименование стои  месеца, в който цъфтят  - majalis. Момината сълза е непосредствено свързана с месец май. Съществува легенда, според която  друг скромен, но изящен и очарователен представител - Славеят тъгува за  момината сълза и се завръща в гората чак, когато тя започва да цъфти и разнася прелестния си аромат. Легенди и поверия много и всичките  свързват това нежно цвете със  смирение, невинност, тържество на щастието и любовта. С момината сълза в първия ден на май са свързани  народни обичаи в много европейски страни, а и не само европейски. В Германия младежите  поставят на прозорците на своята избраница букетче момини сълзи, във Франция тези букетчета се завързват за опашките на кравите,  в Англия деца разнасят  по къщите букетчета срещу дребни монети, които после даряват  в помощ на някой нуждаещ се. Момината сълза  в религията  е свързвана с  образа на Дева Мария. Тя е символ на скромност, невинност и чистота. Без да е специално   чествано или свързано с някаква народна традиция в България, момината сълза се възприема също като символ на невинност и  чистота. Прекрасно е  да украсим дома си с букетчета момини сълзи, прекрасно е да ги отглеждаме  и в градините, още повече, че за това не  е необходимо особено старание.

Дори в неподдържаните градини, където дървета са разперили  клони на голяма площ и са  я покрили  със сянката си, момините сълзи намират прекрасни  условия и  пълзящите им  корени правят  цели поляни. Това, от което се нуждае растението е  прохлада, ограничено слънце, глинеста, но незадържаща вода, почва.  Почти всички  части на растението са токсични  за човека. Дори  водата, в която са натопени отрязаните стръкове  може да предизвика  неприятни последици, ако бъде изпита. Това трябва да се има предвид,за да бъдат предпазени  най-вече децата от  червените плодове, които се образуват през късното лято / ако цветовете не бъдат обрани  по време на цъфтежа/.

Почти всяка градина има подходящо място за засаждане на   конвалария. Това става в ранната пролет /март/ или  през есента. Предварително се накисват за час във вода, разделят се и се засаждат на дълбочина около 2-2,5см.  Полива се обилно. Растението е много непретенциозно и бързо се разпространява, особено  след студена зима като изминалата. След по-топлите зими, когато температурите не падат достатъчно и периода  и състоянието на покой не е достатъчно, обикновено  развитието и цъфтежа са по-ограничени.   Освен директно в почвата,  могат да бъдат засадени  и в  съдове. След като оберем красивите цветове и направим от тях  прекрасни букети, продължава  да се подава  вода през лятото. В късното лято  листата са  пресъхнали, пожълтели  и могат да бъдат отстранени. През студеното време конваларията няма надземни части. През пролетта  стрелите на новите растения буйно се появяват в началото на  април.

Освен традиционните бели момини сълзи за любителите на по-редките видове има и  такива с нежно бледо розови цветове, има някои сортове с  кичести камбанки.

От  момината сълза се правят прекрасни булчински букети, красиви малки букетчета.

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com
/236x/a8/ad/60/a8ad607c7dd8b177071609f3f39e4f10.jpg

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com
/564x/d7/86/b4/d786b4fdea3ef187444c550cbcd79535.jpg

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com
/564x/9c/84/84/9c848416c3e131752f65da8c9d2c3dd9.jpg

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com
/236x/d9/0d/e7/d90de7bd4a05884a4afcbaa5bc432e0c.jpg

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com
/564x/c2/ef/ec/c2efecf51f469e0f68932675fa4da6b8.jpg

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com
/564x/e6/9e/7a/e69e7a482353c2cb06436bee39616042.jpg

В настъпващия май  потърсете сред цъфналите момини сълзи, онова стръкче, което  носи 13 бели камбанки, за да  бъде късмета  с вас  през цялата година. 

Водна площ в саксия

С всеки изминат ден  времето е все  по-дружелюбно, слънчево и топло.  Слънцето ни  припомня,  че само след  месец  ще търсим   място да се скрием от палещите му лъчи   и високите  температури ще ни подканят към  прохладата на   водата и  дебелата сянка.   В жаркото лято жадуваме за ромона на вода  и гледката на  спокойни води или  разпръскващи се водни капки на водоскоците.  Да имаме нещо   такова разхладително  и красиво в жарките летни дни  в градината или на терасата  изглежда  трудно постижимо, но всъщност има варианти, които  са лесно достъпни. Миниатюрни водни площи в  съдове    могат да бъдат  направени без  намесата на специалист  и с не  голям бюджет и много часове труд.  

Един   добре избран съд  с правилно подбрани  растения  би била  прекрасно украшение  за  градината или терасата, балкона или верандата, акцент, който носи спокойствието и прохладата и аромата на истинско  миниатюрно езеро.  Тук няма да си говорим за водните площи, колкото и малки по площ да са те, за  направата на които се налага да се копае,  формира околния терен,  да се прави  хидроизолация и така нататък.  Тук  ще  се опитаме да  ви убедим,  че всяко външно пространство - тераса, градина  може да има своя малък воден кът. Водна площ  в  съд /езерото в кофата, както казва  една малка умница/ с растения,  декорация, ако решите  дори с фонтан и рибки.  Направата на  такава малка  водна  площ  е по силите на всеки.  За да бъде достатъчно естетично, да се развиват добре  растенията,  да привлича  жадните  птици, изобщо да функционира като една съвършена мини екосистема,  трябва  да  знаем  някои основни неща.

Мястото на  контейнера – на слънчево и закътано  място, предпазено от ветрове  от  падащи листа и следобедното силно   слънце

Вида на контейнера – съдове с вместимост поне 20 л. вода. Необходима е  височина   от минимум  15-20 см. Материалът  е от значение преди  всичко от  възможностите за съчетание с околния ландшафт и условията. Възможни са дървени  съдове / най-рано използвани за мини водни градини/, бетонни  с минималистичен и  модернистичен изглед,  пластмасови – тривиални, керамични с двустранно покритие, за  да   са абсолютно водонепропускливи, метални, които добре подхождат на рустикален и натурален стил на градината.

Избор на растенията – Добрият подбор на растения е важен за това как  ще  изглежда  водната градинка в хармония с избрания съд и  вписването  в  цялостния изглед на градината  или терасата, както е важен и  за  пълноценното функциониране на  тази малка екосистема. Когато ги избираме за  водния кът трябва да имаме предвид разполагането  им  във  водната градина,  особеностите на развитие  и изискванията към околната среда, както и  естетическите им качества. За да изглежда   нашия малък воден басейн красиво,  да могат  в него да се оглеждат  облаците, да отразява слънчевите лъчи, да   пият вода  птиците, да  се появят и водните кончета, растенията трябва да заемат най-много до 60% от повърхността на съда, т.е   минимум една трета от повърхността трябва да бъде оставена свободна. Растенията, които се засаждат във водните градини, независимо от тяхната големина и стил се разделят на четири групи, според мястото им и начина на развитието  във водоема. Във всеки един  контейнер е добре да има  по не по едно растение от всяка една от групите.  В големи контейнери   може да се разположат и повече  екземпляри от вид.  Разположението  на  растенията едно спрямо друго също има своето значение  за добрия вид на водната площ и  не само.

1 Вкоренени плаващи – Товаса растения, чиито корени са в почватана дъното на  водоема, а листата и  цветовете са на повърхността. Те образуват плаващи листа и дават сянка, ограничават развитието на водораслите.  Добре  е да бъдат  поставяни във водната площ, засадени в  керамични или пластмасови саксии / с горен пласт  чакъл за по-голяма устойчивост  във водата/или на дъното на  контейнера или   подпрени  на каменна или друга основа. Такива са :

водната лилия  (Nymphaea ), лотос (Nelumbo ),  водна детелина (Marsilea mutica  ). Почти  задължително е  и  така предпочитано наличието  на водна лилия. За съдовете е препоръчително  да се изберат някои от  Nymphea  pygmaea, които са с по-малки размери  и им трябват  15-25 см. до  повърхността на водата. Може да се изберат   различни цветове - бяло, жълто, розово

Nymphaea

Nelumbo

Marsilea mutica

2 Свободно плаващи – корените им плават свободно във водата и  листа и цветове остават на повърхността. Покриват водната повърхност,  с което ограничават  достъпа  на слънце и  неконтролируемото  образуването на водорасли.  Такива са : Водна  маруля (Pistia stratiotes), Воден хиацинт ( Eichhornia crassipes) 

Pistia stratiotes

3 Потопени – това са  растения, които се поставят  в саксии на дъното на  контейнера  и са изцяло потопени във водата. Повечето от тези растения  са източник на кислород  / затова се наричат оксигенератори/ и са незаменими в  завършеността  и функционирането на водната градина, особено ако има във  водата рибки.  Спомагат за ограничаване разпространението  на  водораслите.  Разпространяват се бързо и затова от време на време  трябва да бъдат  прореждани. Едно от най-популярните  е  (Myriophyllum)  с всичките разновидности.

Myriophyllum variifolium

4 Крайбрежни – това са растения,  които  са характерни за плитките води. Техните саксии се разполагат  малко / до 4-5 см/ под  нивото на водата  на контейнера. С повечето от тях се постига височина на  водната група растения. Те хвърлят сянка на водната площ. Най-популярни са Папур(Typha)/ особено подходящ за контейнерите  е малката форма  Typha  minima, Чадъровидна палма (Cyperus), Блатна перуника (Iris), Зюмбюл (Pontederia cordata), но различно растение от Eichhornia crassipes. Относително  разнообразни  растения за водни площи може да се намерят  тук,  както и в   магазини  за аквадизайн.

Typha  minima

Iris  laevigata

Acorus  calamus

Cyperus

Pontederia cordata

Растенията, които изискват почва  трябва да бъдат засадени  в отделни  саксии в глинеста почва, която отгоре  е засипана с 1-2 см. дребни камъчета/ чакъл, който предварително е  добре почистен чрез промиване/. Могат да се използват кошници за водни растения, които са специално направени, така че да не се разпръсква почвата. 

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com
/564x/ea/5f/41/ea5f4166bb928e2e57860fd6cdb0b2ab.jpg

Саксиите  се  аранжират  по височина и  местоположение, като се поставят на устойчиви опори - павета, тухли могат да бъдат използвани като подложки, както и  специално направени решетки.

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com
/564x/4d/0e/3d/4d0e3dbe5c18a5de283c395b9fc58969.jpg

На обикновените саксии е добре да се подложат  текстилни подложки при дренажните отвори. Непосредствено след  поставянето  на растенията  в контейнера водата ще  е  много мътна, но само след седмица до две ще бъде  напълно   избистрена. Бистротата на водата  зависи от правилно подбраните растения  и редовното отстраняване  на повредените части  и листа на растенията /за контейнерната водна площ/.  Когато няма да се  отглеждат  рибки, водата може да е директно от чешмата. Ако  във водната площ  ще бъдат отглеждани  и рибки / което ще ви спаси от досадата на комарите  и някои други насекоми/, то чешмяната вода трябва да  постои   едно  до две денонощия,  за да се  елиминира  присъствието на хлора в нея.  Освен при първоначалното запълване  на контейнера с вода и впоследствие, когато се налага да се долива водата трябва да е престояла, за  да  излети хлора.  Някои от растенията  са  подходящи само за спокойни води. Такива са водните лилии и  повечето от крайбрежните  растения. Ако се предпочетат такива растения, това изключва  възможността  да се постави   в контейнера  фонтан. При желание и  подбор на подходящи растения, които се чувстват добре  в движеща се вода,  малката водна градинка може да бъде оборудвана с малък разпръскващ или бълбукащ  фонтан, което има  предимството, че  в тези водни площи не се  развъждат комари, а  и  приятния звук на  падаща вода  в летния пек. Като  допълнителен декоративен ефект може да се използва  и  осветление. С желание  и  вдъхновение  може да се  постигнат  много добри резултати, а  ето и някои от вече постигнатите / Pinterest/:

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/e4/b1/d8/e4b1d8c2036366b6d7ae1a076f73848c.jpg

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com
/564x/c1/ab/21/c1ab21cbf32fb80291f755b55c2a04cf.jpg

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/a6/eb/85/a6eb85b202c38e1e7d52afe50dd93769.jpg

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/e1/d6/61/e1d661f751743a229d47d9cbec0c06b1.jpg

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/e6/fd/bb/e6fdbbdec04dc27f361d63a8bca148ef.jpg

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/54/50/34/545034b0efa181a8f0975b92e86222ed.jpg

http://cdn-fastly.hometalk.com/media/wexpqe37f0cjm8iu9fwj500dc2943cfb5.jpg?size=1600x1000&nocrop=1

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/ed/a4/4e/eda44ec38032fb20751718f171bf3c00.jpg

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/e2/4d/e2/e24de2907233a839fdf88bb353bc0e51.jpg

Да отгледаш ягоди

За  тези, които са начинаещи в градинарството, за тези, които не могат да отделят много време за  работа в градината, отглеждането на ягоди е  особено подходящо,  защото не отнема време, не отнема място, не изисква кой знае какви  градинарски умения, а резултатът   е  прекрасни, сочни и ароматни плодове. 

Ягодите са  обичан плод,  но с увереност може да се твърди, че ако започнете да  ги отглеждате сами,  удоволствието от  това да получите прекрасни  плодове ще ги направят  истински фаворита. Още повече, че за  отглеждането им съвсем не са необходими големи площи. Ягоди могат да се отгледат  дори  в контейнер, в  специфичните керамични саксии,   във висяща кошница /особено подходящи за някои сортове/.   

 

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com
/564x/fa/6e/8b/fa6e8b201b53fa6088b62aac48b5bf23.jpg

В  юнския  ден  за минути да напълниш купа с тези прекрасни плодове  е истинско удоволствие, до което достигаш съвсем не трудно. Подбираме желания сорт, подходящ за условията и го засаждаме. Здрав разсад  от различни сортове може да се информирате   тук Най-добре е това да става през пролетните месеци април-май, но може и през есента - септември. Земята трябва да е добре обработена  и по възможност  да се обогати с оборска тор или компост. Ягодите не са особено претенциозни към почвата, но е добре тя да бъде  градинска-глинеста със  слабо кисел характер и добър дренаж. Обикновено се засаждат в редове  с разстояние между  корените 25-30 см.,а подходящото разстояние между редовете  е 60-70 см. Когато  се засаждат в редове, за да се предпази земята от  плевели,  често се прибягва до мулчиращо  фолио / плътно полиетиленово  платно/. 

 Засаждането на  нови растения като начало може да стане от  разсад , отгледан в саксии или от спящи  голи корени.  Короната на  растението трябва да остане на нивото на почвата. По-дълбокото  засаждане ще е причина за загниване на растението, а  издигане на короната на растението може да причини изсъхване. 

Ягодите  обичат слънцето, но добре виреят и  частично сенчести места, особено   сортовете на "дивите"  ягоди. Първата  година след  засаждането, колкото и да ни е трудно  е препоръчително да се отстраняват цветовете, за да се позволи на растението да  се вкорени добре и образуването на плодове да не вземе силата на растението. Това позволява да се очакват повече и по-качествени плодове  през следващата година. Подаването на достатъчно вода  към растенията  е важно условие, както по време на прихващането на новите растения, така и в периода на  завързването и зреенето на плодовете / при липса  на  валежи/, но за щастие  този  период  съвпада с времето на   редовно  падащи пролетни дъждове. По-опасен  е периода  след   беритбата, когато  настъпва лятно засушаване. Тогава се налага да бъдат поливани насажденията. Липсата на достатъчно влага  довежда до прегаряне на листата, влошава   устойчивостта на растенията.  След  прибирането и на последния плод, от растенията са избуяли  много ластуни. Те се отстраняват с ножичка, а не с дърпане, за да не се изкорени майчиното растение. Оставането им  ще сгъсти прекалено много насажденията и ще изтощи силата на  основното растение.  По протежение  на ластуните се образуват нови растения, които по изключение   можем да оставим, за да попълним празни места, като ги оставим  и леко уплътним към почвата, без да се засипва  върха на новото растение. Връзката с майчиното  растение не се прекъсва до  пълното вкореняване на  новото растение.  Освен това е полезно през  лятото, когато  са обрани плодовете да се отстранят голяма част от листата / така нареченото  косене на ягодите/. За малките площи, както и при засадените в повдигнати лехи  не  е  необходима или не може да се  използва косачка, а само ножица, като се внимава, изрязването да не е много ниско, за да не се засегне  самата корона на растението. Премахването  на листната маса  веднага след  беритбата  помагана   ягодите да дадат повече плодове на следващата година, да се предотвратят  възможностите за разпространяване на болести  и гниене,  предотвратява на  пренаселеността. Пъпките се залагат в края на лятото  и за късните сортове ягоди  това косене на ягодите се избягва. Като подготовка за зимата е добре да се мулчират  с компост, оборски тор, ако  в района пада достатъчно сняг, презимуването няма да е проблем. Макар и доста студоустойчиви, ягодите трудно преминават без  увреждания и загуби  при безснежни зими с ниски температури под  минус    20°C за по-дълъг период. Ягодите трябва да бъдат предпазвани  и по  друго време на годината - през пролетта, когато се появят първите плодове :

Подлагаме  слама  под плодовете оковръст на короната, за да не се допират до земята и изгниват. По това време се въздържаме от  поливане.

Предпазваме плодовете от  охлювите  по всички възможни начини

В интернет може да се поръчат подобни подложки,
съдържащи  медни нишки, които са  две в едно
предпазват от охлюви и от  плевели

Понякога се налага да предпазваме  зреещите  плодове  от птиците и други   любители на този плод, а те не са малко.

Защитните  мрежите  са  потребни,  за да  спечелим съревнованието
с другите любители на плода, а биха могли да се използват
с допълнение от защитно платно и от късни  пролетни застудявания

Най-приятното  в отглеждането на ягодите  е беритбата. Ягодите се берат когато са напълно узрели. Зреят последователно,  така че  почти всеки ден  ще имаме това приятно задължение.

Светъл Великден !

Всяка  пролет  живота възкръсва. Всяка пролет, след  чудеса,  тежки изпитания и съмнения   в Неговата мисия на земята, след кръстната Му смърт, Той  възкръсва. Вярата във  Възкресението  е тази, която ни прави добри, дава ни  сила и мъдрост. Чудото  на  Възкресението  се повтаря всяка  пролет. Животът побеждава  смъртта  и  това го прави  по-смислен и изпълнен с обич. Да посрещнем празника  с много цвят и радост. Да се обичаме и  да обичаме  всичко  около нас.