Къдраво листно зеле-красиво, полезно и вкусно

Кейл /Brassica oleracea var. acephala/ или /Brassica napus var. Pabularia/ - все по-често го срещаме в магазините, но не достатъчно често го засаждаме в градината. А  качествата  му са превъзходни във всяко едно отношение.

Отглежда се лесно. Вида му позволява да го засадим както в зеленчуковата, така и в  цветната леха.  Има два вида - т.н европейски /Brassica oleracea var.acephala/ и друг вид т.н руски или сибирски /Brassica napus var. Pabularia/, които е по-близък до рапицата, но само ботанически. Външния му вид е както на европейския кейл. Листата  на по-бързо развиващ се сибирския кейл, е с по-малки, по-малко къдрави с остри назъбени краища и по-крехки листа. От засаждането до беритбата на първите листа  са достатъчни само около 5-6 седмици. 

Сибирски кейл  

От този вид е известната хановерска салата  е с почти гладки листа с много кратък вегетационен период. Консумира се предимно в сурово състояние, в салати, но и  след кулинарна обработка. Засява се по-често в късната зима и се ползва за ранна пролетна салата.

Хановерска салата 

Тосканския кейл, наричан още  динозавърски  заради  силно набръчканите му листа, прилични на динозавърска кожа  е с по удължени силно набръчкани листа, които по-трудно се консумират сурови, но са неизменна част от риболитата  и имат по-дълъг срок на вегетация, около 120 дни. Външния му вид позволява да го засаждаме и в цветната леха.

Тоскански кейл - lacinato

За засаждането може да ползвате готов разсад или семена. По-често  се засяват семена, тъй като разсад от  този вид зеле  се намира по-рядко, а  със семена може да се снабдите относително лесно. Семената може да засеете както напролет, така и през лятото. Този вид зеле, както и останалите не е любител на високите летни температури и те пряко повлияват вкусовите му качества. Когато  се развива през есента и  в по-студено време, листата му са по-крехки и сладки, особено след първите слани.  Семената се засяват във влажна почва и леко се покриват с  нея. След  около седмица поникват. Почвата се поддържа леко влажна през цялото време. Когато това се случва през лятото е лесно защото  съдовете със засетите семена е достатъчно да се поставят на слънчево място и да се пръскат редовно, но през пролетта се засява в затворено помещение / у дома или в оранжерия/, където да е достатъчно светло, слънчево и топло - 20° - 22°C. Семената поникват и при много по-ниски температури, но срокът на поникване се удължава. В почвата се  засажда разсадът, когато  се развие и четвъртото същинско листо / височина около 5-7 см. / Почвата е добре да бъде обогатена с компост или оборска тор.  Когато садим през лятото, обикновено е през юли, след  салати, ранните моркови. Поддържането на почвата  с необходимата влага е задължително. След засаждането, при наличието на достатъчно слънце, богата почва и редовно поливане ще ви учуди  бързото развитие на растенията. Осигурете необходимото място за развитие на растението. На опаковката със семена  има  препоръчани разстояния за засаждане на разсада, според сорта.

Има растения джуджета за които са достатъчни около 30-40 кв. см., но има сортове за които е необходима три-четири пъти повече. Докато са млади растенията трябва да се предпазват от зелени зелеви листни  въшки и ларвите на някои молци, защото и те като нас обичат това зеле. С напредването на есента, вредителите рязко намаляват и опасността за нашето зеле да бъде нападнато от тях се свежда до минимум. При пролетно засаденото, в началната фаза на растеж все още не са се появили вредителите, така че можем да кажем, че е относително защитено. Съхранено през зимата, растението на втората година прави  семена. Цветовете му са характерните за всички кръстоцветни - жълти подобни на тези на рапицата.

Берем листата на това зеле последователно до късната есен, дори през зимата / при мека зима/. Необходимо е да запазим само листата на върха, за да може да продължи да се развива растението.

Използването на този вид зеле е за салати, задушено, влага се в супи и ястия, поднася се като гарнитура. Съществуват много и различни рецепти за приготовлението му. Има славата на много полезен зеленчук, поради високото съдържание на фибри, желязо, фолиева киселина, калий, витамин С. Напълно си заслужава дори да нямате зеленчукова градина  да посеете няколко семена  на тези растения от семейството на зелето. Единични растения могат спокойно да бъдат отглеждани контейнерно. Заслужава си да опитате прясно откъснатите му крехки листа. Подходящо за отглеждане и от тези, които са пристрастени към  здравословното хранене. То би изглеждало съвсем на място и сред цветята. Eдна негова разновидност е изцяло декоративна и намира все повече място в  есенната градина и контейнери.

houzz.com

https://i.pinimg.com/564x/73/b0/18/73b0181e30108fd0e39dacb8632d613f.jpg