Ако има цвят, който да омайва с аромат, да пленява с копринени цветове, да учудва с разнообразие на големина и цвят, то това са божурите. Те са били винаги изкушение за сетивата. Гледката на разцъфналите божури през пролетта е вълнуваща.
Те изглеждат прекрасно и в букети. Не случайно са предпочитани в сватбената цветна декорация. Разнообразието им, красотата, относителна непретенциозност и дълготрайност като растение ги прави предпочитани и незаменими за всяка градина. Божурите могат да бъдат дървовидни, междусекторни /itoh hybrid/, тревисти. Дървовидните божури остава с надземната си част през зимата. Те достигат до 2,50-3 м. Нарастват относително бавно. Резитба се налага рядко санитарна и формираща. Цъфтят малко по-рано от тревистите и междусекторните, но повечето сортове с много едри и ефектни цветове.
Capital Red |
Kronos |
Mother Teresa |
Един храст от дървовиден божур, отрупан в цветове наистина по време на цъфтежа може да бъде изключително атрактивна гледка. Mеждусекторните божури обединяват предимствата на дървесните и тревистите - имат здрави, добре облистени стебла, които се запазват в добър и свеж вид до късната есен и тогава се изрязват както и на тревистите божури. Цветовете са едри и много ефектни с багра и форма.
Bertzella |
Селекционирани са в Япония след дълги и хиляди опити на градинаря д-р Точи Ито през 1948 г. той получава седем хибрида, чийто цъфтеж недочаква. Завършва земния си път през 1956 г. Неговото семейство продължава да се грижи за растенията и първият цъфтеж е през 1964 г. Неговата вдовица продава, няколко години по-късно хибридите на американски биолог Луи Смирноу, който ги патентова под името на техния създател Itoh. Делото на японския селекционер е продължено в САЩ от известните Роджър Андерсън-създал едни от най-красивите жълти сортове божури, Дон Смит, Ирина Толомео. Създават се много и съвършени хибриди. Това прави тяхната цена много по-достъпна, а растенията възможни за разпространени на много места по света в градини и паркове. Тази група божури са мечта за всеки любител и градинар. Повечето от тях цъфтят през втората половина на май. Цветовете на туфа достигат до 40-50 на брой по време на един вегетационен период.
Julia Rose |
Keiko |
Тревистите божури са безспорно най-разпространените в градината, има много сортове с твърде разнообразни форми и багри на цвета. Най-ранните започват да цъфтят още в средата на април и почти до средата на юни има сортове, които ни впечатляват с цветове и аромат. Надземната част на тези божури се изрязва в края на лятото.
Разнообразието на форма и багра на цветовете е огромно. Повече за класификацията и отглеждането им може да прочетете тук. Удоволствието да се наслаждаваш на тези растения в собствената си градина е наистина неописуемо и то срещу малко усилия. Всеки един от тези видове божури може да намери своето най-подходящо място в градината. Божурите, освен на градината, придават особена романтичност и на цветните аранжировки и букетите.
В обикновена кошница за градинската маса или в сватбения букет, божурите изглеждат на мястото си. Изключително дружелюбни към другите пролетни цветя, те влизат в прекрасни комбинации с рози, ахилеум, клематис, трахелиум, аквилегия. За големите цветни аранжировки прекрасно си партнират с делфиниум и шибой, астилбе.
Сезонът на божурите е към своя край, но удоволствието от красивата гледка и прекрасния аромат ще запазим за дълго. През есента можем да обогатим градината с някой нов сорт. Присъствието им в градината ѝ придава богатство и аристократичност, а същевременно романтиката на винтиджа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар