Божурите

Сезонът на цъфтеж на тези прекрасни царствени растения  е около два месеца /април-юни/, но въздействието им е  много дълготрайно. Тези  аристократи на градината   са  толкова впечатляващи с цветовете, аромата, че остават прекрасни спомени, чак до следващия цъфтеж. Няма градина без  представител на някоя от групите  в  рода  Peonia. 

Когато цветовете натежават на стеблата се слагат  подпори

  

Тревистите божури - те са най-разпространените. 

Най-често  баграта на цветовете са бяло розово червено, по-редки са  тъмно пурпурните,  бледо лилави,  малко сортове  са в коралово и жълто.  На височина  те  варират от 40см.  до  80-90 см. ,  разцъфтяват от средата на май най-ранните, които са най-често  червени и бели  до най-късните, които разцъфват в края на юни.  Формата на цвета   се класифицира:

Прости цветове - един или два реда венчелистчета, в центъра тичинките обграждат плодника

Анемониевидни и така наречени японски -  венчелистчетата  обграждат  частично видоизменени  тичинки, прилични на  венчелистчета

Полукичести -  имат няколко реда венчелистчета, а при разцвета се забелязват   тичинки и плодник

Кичести - много редове  венчелистчета  и видоизменени тичинки. Цвета  е  едър и сферичен когато широките венчелистчета са  еднакво дълги с централните видоизменени или централните са по-дълги  и формата е   леко  удължена.

Прецъфтелите цветове се отстраняват веднага, а  през есента  листната маса се изрязва малко над  нивото на почвата. Те презимуват много успешно  дори в зона 3 при температури по-ниски от  - 30°С, в известен смисъл   студовете са  задължителни за развитието  на растението. Хладния въздух, хладната почва и много светлина  са перфектни условия за отглеждането на божурите. Божури не се отглеждат в климатична зона над 8. Засаждането им  става най-добре през есента - септември.  Почвата трябва да е богата и добре обработена  и отцедлива. След изкопаването е  необходимо добавянето на компост или  прегоряла оборска тор. Дълбочината на  дупка да е  не повече от 20-30см.,  на чието дъно се  полага един слой пясък а отгоре компост. Предпочитайте, ако може да избирате корена да е с поне три пъпки /очички/. Това е гаранцията за  бъдещето  добро развитие на растението. 

Засажда се корена с очичките нагоре и  най-много покрит с  5-6 см почва. Много често са достатъчни и само 2-2,5 см почвено покритие в местата с по-меки зими.  Околовръст в  диаметър 40-50 см от корена може  да се разпръсне минерална гранулирана тор 5:10:5, която е подходяща за  обогатяване на почвата след цъфтежа и при засаждане за  добро коренообразуване. Комбинираните торове, които се използват за обогатяване на почвата в началото на сезона и след цъфтежа, трябва да са с  приоритетно по-високо съдържание на калии. Азотните торове насърчават растежа на листната маса, но съществува реална опасност от оскъден цъфтеж. По-дълбокото засаждане на божурите също е причина за липсата на цветове дълги години след засаждането.  Божурите и без това са малко консервативни и им трябва  по-дълъг период на адаптация на новото място. След засаждане в първите една две години е нормално да няма цветове, важното е растението да се развива добре и да има богата и здрава листна маса. След като се  установи  ще започне да дава  все повече цветове и то в продължение на много години /50-70/.  През първата година  може да се запази  ново засадения корен чрез мулчиране с   борови, дъбови кори, слама, но  по принцип от това има нужда само при  млади  растения.  След като преминат 2-3 години и растенията са вече установени  зимното мулчиране не само, че не е необходимо, но и  не действа благоприятно на развитие на  цветните пъпки. През периода на вегетация, пролетта и топлото лято може да се мулчира с цел предпазване на почвата от прекомерно прегряване и бързо изпаряване на влагата от нея, но не в съвсем близко до стеблата, добре е те да бъдат открити. Тревистите божури   след   повече от 8-10 години и прекомерно разрастване биха могли да се  разсаждат, макар че божурите  са пример на растения, които не понасят добре  разсаждането и преместването. Разделянето на коренището се прави  в ранната есен, внимателно, така че да  останат  по няколко  пъпки / или поне една/ във всяка част. Божурите, освен от гол корен могат да бъдат засадени и от  контейнерно отгледани  в разсадници.  В този случай  може да се засаждат  и през пролетта  в почвата на постоянно място, като  внимателно се отстранява саксията и  растението се засажда в предварително изкопаната дупка с по-голям размер от обема на саксията  заедно с цялата почва от саксията, без да  се безпокоят корените. Ако  почвата в саксията е  по  рехава и ще бъде трудно да извадите   растението  с  компактна  коренова бала, която да положите в почвата, то по-добре е да продължите да отглеждате  растението в саксията до есента и тогава да го  засадите, както се засажда от гол корен, като  изрежете стеблата почти до основата. Трябва да се има предвид,  че божурът не е много подходящ за контейнерно отглеждане. За две три години може да се отглежда в саксия, но след това трябва да бъде  преместен в градината.

Дървовидните божури

за разлика от тревистите,  техните надземни части остават над почвата и през зимата, само изпадат листата им. Предпочитат шарената сянка, като се нуждаят от 4 часа пълно слънце. При избора на място трябва да се има предвид бъдещото разрастване на храста . Необходими са 100-120 см в ширина и поне 150 см. до 200 см. във височина. Растат относително бавно. Те за разлика от тревистите трябва да се засаждат по-дълбоко. В предварително изкопаната дупка трябва да се разположи корена добре и за се засипят с почва дори първите разклонения да попаднат под нивото на почвата. През първата година зазимяването чрез мулчиране е почти задължително. Тъй като цветните пъпките се залагат в края на лятото, ако решите, че растението ви има нужда от оформяне, то да се направи веднага след като премине цъфтежа. След преминалата зима отстраняваме само  изсъхнали или повредени стебла, като  това се прави в ранната пролет. Подхранването  на  дървовидните божури е добре се да направи в края на зимата или съвсем в ранната пролет като се добави компост  в периметъра очертан от  короната на храста или   се разпръсва изкуствена  комбинирана тор   в периферията на   този периметър.  Изкуствените торове, които  се използват за обогатяване на почвата трябва да бъдат с приоритет на съдържанието на калии и малък процент азот. След прецъфтяването е добре, но не е задължително да обогатите почвата, за да  се възстановят по-бързо растенията. Винаги предпочитайте органични торове  пред изкуствените за подхранване на божурите. При липса на валежи през лятото се поливат редовно, като  мокренето на  листата, особено при вечерното поливане не  е желателно. В сравнение с тревистите те цъфтят по-рано. Някои сортове започват да цъфтят още в средата на април, като най-късно цъфтящите приключват цъфтежа до края на май. По време на цъфтежа  тези храсти изглеждат възхитителни.

Дървовиден божур на повече от 30 години

Дървовиден божур на  4 години

Междусекторните божури / Итох  хибриди/ 

това  са хибриди между  другите два вида, тревистите и дървовидните. Затова те са обединили най-добрите качества и от двата вида.  Имат големи по размер и много цветове, стеблата са изправени здрави и с лекота издържат едрите тежки цветове. През есента стеблата се изрязват  до нивото на почвата.  Тези божури  са плод на дългогодишни опити  на  Toichi  Itoh     за получаването на жизнеспособен хибрид. След смъртта му  делото му е продължено, с разрешение на вдовицата му,  от  американски селекционери.  Днес има  няколко десетки регистрирани  вариетети  в жълто, розово, кайсиево,  червено с  полукичести цветове. Отглеждането им  е както на тревистите  божури.  Корените са с висока цена, но   безспорно си заслужава. Само след   година или две, когато  започне цъфтежа  разбирате, че си струва и цената и  усилията. С напредването на възрастта туфата на  междусекторните божури може да бъде  с около петдесет цвята. 

Bartzella  цвят през втората година от засаждането

А след няколко години може би  ще бъде така:

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/10/eb/d9/10ebd9bf2c0a5c88fa2c9a8184af4930.jpg

Всички божури обичат  умерено поливане.  Толерантни са към краткотрайни засушавания. През лятото при високи температури и липса на дъжд  се поливат редовно. Новозасадените и млади растения не трябва да се засушават, особено в първото лято след засаждането трябва да се поливат съвсем редовно и старателно, за да могат добре да достига водата до корените и да се даде възможност за  тяхното оптимално развитие.  Многото вода, както лошата проводимост на почвата може да причинят  някои гъбични  болести по божурите. Най-опасни от всички e сивото гниене - появата на тъмни, почти черни петна по листата, което може да е причина за загниване и загиване на растението. Пак свързано с поливането, макар и да не застрашава живота на растението е  брашнестата мана. Третирането с подходящ фунгицид, отстраняване на увредени листа и рязка промяна на поливането, както   и третиране с    нехимически, домашно приготвени препарати би помогнало да се справите с тези болести. Често по време на цъфтежа на  нарастващите пъпки на божура се забелязват мравки. Това не е тревожно. Захарния сок, които  се отделя привлича мравките, но те не вредят на растението,  само трябва да  оглеждаме  отрязаните цветове, които внасяме в дома си, а  божурът е едно от най-прекрасните цветя за отрязан цвят. Той с основание е   едно от най-популярните цветя в сватбените аранжировки. 

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/99/95/d7/9995d718e3c70193ff4977cb61175d7c.jpg

http://static.mwsrc.net/sites/mywedding.com/files/styles/width_600/public/blog/1409797081.jpg

Букетите с божури   могат да бъдат както романтични така рустикални, монументални и винаги изглеждат много жизнени, а същевременно  и изискани и стилни.

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/ad/f2/7b/adf27b63f53458c1d02a25a32fbc5363.jpg

Много са причините,  за да отглеждаме божурите в градината. Когато подбираме нов сорт за собствената си градина, трябва да имаме предвид  и тези представители на вида, които много харесваме:
Тревисти

Anemoniflora - много ранен цъфтеж, здрави изправени стебла, височина 40-50 см., 
компактна туфа, цветове  са анемоневидни с наситено розов цвят

Sorbet - стар сорт, цветове кичести в нежно розово и кремаво, късен цъфтеж

Vivid Rose - много едър цвят  в наситено светло розово, средно силен аромат, късен цъфтеж

Rubra Plena - peonia teunifolia различни по вид  листна маса  с фини фрагментирани листа,
 наподобяваща копър, цъфти много рано 

Garden Peace - ранно цъфтящ, с прости цветове и контрастиращи червени плодници
 и жълти тичинки, височина 110 см.

Дървовидни:

Katrin - едри виолетови цветове с по-тъмен център, много обилно  цъфтящ през май.
Храстът е с по-малки размери до 120 см

Междусекторни:

Bartzella - лимонено жълти с по-тъмен център едри, полукичести   цветове  със слаб аромат. 
Цъфти в  първата половина на юни

Lolipop - на кремаво-жълта основа пурпурни ивици и  петна,  полукичест цвят, цъфтеж през юни