Време за засаждане на шафрановия минзухар

Не бихме  могли да не  забележим   и се впечатлим от  будистки монах в  яркооранжевите му одежди, не оставаме равнодушни  при вида на   апетитна   паеля  и  фина чашка  със златисто-жълт  Шартрьоз.  Тези искрящи   нюанси на оранжево-жълтото дължим на едно  скромно  цвете, един вид есенно цъфтящ  минзухар – Crocus  sativus  и по-точно на получавания от неговия цвят – шафран. 

Сравнение между  различни видове минзухари. При Crocus vernus  с три тичинки,
 Crocus  ligusticus  плодник с едно близълце силно разклонено в края. 
В средата е шафрановия минзухар с шест бледолилави листенца, три тичинки и плодник 
с три ценни червени близълца 

 Няма да е много погрешно да кажем, че шафранът е  с  история,  съпътстваща историята на  човешката цивилизация.  Тази популярност той дължи на  изключителните си качества като  подправка, билка,  багрило.  За неговите  изключителни достойнства може да се  прочете не малко, за цената му още повече.  На   шафрановия минзухар, обаче може да се погледне и съвсем  прозаично и  рационално.  Какво по-хубаво от това да имате няколко луковици от това  съвсем не  трудно за отглеждане растение / щом е луковично, какво може да му е трудното/ в градината или  в  контейнер и  сами да добиете през  октомври, ноември  няколко от вълшебните  тъмно оранжево-червени  нишчици .  Сега / юли- август/ е времето да   купим   / препоръчвам холандски производител с много добри цени и качество/ и  засадим   тези луковици.  Когато  подбираме фракцията на  луковиците, с които  да се снабдим, трябва да се знае, че номерът отговаря на обиколката на луковицата в сантиметри. Предлагат се  от 5/6 до 10/11. Трябва да  имаме пред вид, че колкото е по-голяма (10/11) то  в следващите няколко години ще имате повече цветове и по–добра реколта. Мястото, на което ще се засаждат  трябва да е слънчево. Предимство е  ако е и проветриво, с добра въздушна циркулация.  Почвата да е  добре дренирана, в горещите летни месеци дори  се поддържа суха /тогава луковиците на шафрановия минзухар почиват/. Преди засаждането им трябва да се прекопае на   около 30 см. дълбочина и  добави  малко пясък или компост, ако почвата е по-глинеста. Това се прави през пролетта. Мястото се поддържа свободно от  плевели до  времето на посаждането. Засаждането  на луковиците се прави в дълбочина 10-15 см и на 10 см. разстояние една от друга.   При опасения  от  гризачи може да се направи предпазна кошница от рабецова мрежа или да се използват готови кошници за засаждане на луковици. 

 След засаждането не трябва  да се  полива.  Добре е да се плеви редовно, особено след като  растението вече е поникнало.   Ако   септември е много  сух, то  една поливка ще е  напълно достатъчна. Когато се засаждат  луковиците в контейнер,   може при  много високи температури и липса на дъжд, през септември   да се полее, но  съвсем оскъдно. Когато започне растежа  през октомври  може да се полива, но умерено.  От момента на засаждането  до цъфтежа на  минзухара минават  8-12 седмици. Първата година естествено  цъфтежът е в  горната  част на периода – 10-12  седмици. С всяка следваща година  цъфтежът ще е  по-обилен  и малко по-ранен / след 8-9  седмици/. На  три-четири  години  е добре през  май  луковиците да се изваждат и сортират.  Луковичките се размножават и  цветовете през годините стават все повече / от 10 луковици средна фракция 8/9 на първата година ще се получат 10 цвята, а след две, три години цветовете ще бъдат 30 с по три близълца - много паеля/, след което започват и да си пречат.  Затова на такъв период е добре да се  разсаждат и прореждат. Отново ги засаждаме  втората половина на юли или  началото на август. В умерения  климат  този минзухар съвсем удачно презимува.  Без никакви проблеми  може да се развива успешно при температури   -15°С + 38°С. При очакване на по-студена  зима или в райони, където  минималните температури падат под - 20°С  за по-дълги периоди,  може да се  мулчира със слама, кори. 

През  октомври, когато цветовете са разцъфнали, освен трите тичинки  се виждат тези така  скъпоценни  три близълца  в  червено /поз. 6 на фиг. по-горе/. Цъфтежът продължава около две три седмици.  Готови са за прибиране, когато станат по-дълги и излязат извън  дължината на цвета.  Сутрин, когато  времето е сухо  с ръка внимателно или с пинцета  се  отделят близълцата  от цвета. Ако  цветовете ви станат много, то може да  се откъснат целите цветове и после на удобно място, на маса  от тях  внимателно да  се вземат   само близълцата.  Следва  тези   тънки оранжеви  близълца да се изсушат. Това се прави във фурна при 50° С  като   се   разпрострират върху сладкарска хартия. Времето, за което трябва да останат във  фурната при леко открехната врата е  около 15-20 мин.  Трябва да станат крехки, чупливи.  Цвета на изсушените  вече нишки може да варира  от по-светло до по-тъмно както по дължината им , така  и да има известна разлика  в цвета между различните изсушени нишки.

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/d0/d2/c7/d0d2c7bdce992a2e6d497d79464c970f.jpg

Все още не са готови за употреба. Трябва да се затворят   херметически в  стъклен буркан и да се постави на тъмно. Така узрява и се активира аромата му в продължение на месец. Вече може да се използва за  подправка, за  да боядисате яйца за Великден в жълто, за сладкиши. Отглеждането  на шафрановия минзухар за  собствена консумация, а и за есенен цвят в градината е истинско удоволствие, но добиването  му в големи количества, изисква много и прецизен ръчен труд.  Шафранът е най-скъпата подправка  не случайно. Един грам  шафран се добива от 4-5 грама пресни, не изсушени  плодници, добити от около 400 бр. цветове.

Снимката е от BBC News  Баща и дъщеря прибират  шафранов минзухар през ноември на поле в
индийския щат  Джаму и Кашмир

Най-много от ценната подправка се произвежда в Иран, Пакистан, Испания

Снимката на  Allireza  Firouzi  е от  Fliskr   На полето за минзухари
 в североизточен Иран