Сурва, весела година !

Обичаят, с който започва годината-сурвакането. Наричането  за  здраве, плодородие, късмет и благоденствие това  е смисъла на този обичай, разпространен във всички краища на  България. Здравата дрянова пръчка  играе по гърбовете на  млади и стари  с най-добрите пожелания, в отговор и за благодарност сурвакаря получава  парички, лакомства.  Обичай съществуващ от древността  и  практикуван  и днес.  В  този обичай най-съществен елемент  е самата сурвачка.  

Тя се прави от  разклонен и пълен с пъпки  дрянов клон. Дрянът  е символ на здравина / дървесината на дървото е много плътна/,  плодовитост / още от  края на есента и през цялата зима дървото е обсипано  с пъпки/,  животворност / първото  растение, което ни радва с цъфтежа си  през пролетта, дори преди да настъпи астрономическата пролет/, мъдрост / обилните плодове съзряват късно през есента,събрали  слънцето на цялото лято/.  Двата най-дълги странични клони се  превиват и се завързват на  буква  Ф. Така по протежение на височината на клона се правят 1,2 или 3  прегъвания. Добре е клончето, което сте избрали да е с много пъпки и симетрично разклонение.  

За украсата на  сурвачката  в традиционен стил е необходимо да имате  пуканки, вълнени конци, непредена вълна, сушени плодове ,  някакви бобови – боб,  фъстъци в шушулка,  сухи чушки,  ябълки, пробита паричка.  

Всяко едно от  тези неща  символизират  плодородие, здраве, материално благополучие, успехи.   Може да  използвате и по-нетрадиционните  - видове паста, която може да се нанизва,  хартиени украси,  кравайчета, мъниста и дървени фигурки. Украсяването на сурвачката обикновено  е  приятно занимание за децата.  В новогодишната нощ или на 1 януари сутринта те са и сурвакарите.  С  удари по гърба на близките те изричат благопожелания, които са научили преди това. Най-популярни сред тях са:

Сурва Весела Година!

Да сте живи да сте здрави, всяко зло да ви забрави!

Пълни шепи и хамбари, бели агнета в кошари!

Руйно вино по мазите, мед и восък по пчелите!

А на малките дечица - в джобовете по парица,

да растат и таз година като ябълки в градина!

Да живеят като братя всички хора по земята!

Сурва весела година , догодина до амина!

Сурва, весела година!

Да сте живи, да сте здрави!

Всеки работа да има!

Всяко зло да ви забрави!

Пълни шепи и хамбари,

бели агнета в кошари!

Нека всички земни дари

да се трупат на камари!

Весела Година,

Златен клас на нива,

Зелен грозд на лозе,

Жълт мамул на леса,

Червена ябълка в градина,

Пълна къща с коприна,

Живо-здраво догодина,

Догодина до амина!

В миналото  сурвакарите  са  били   млади мъже, които  още в новогодишната нощ  са обикаляли къщите на населеното място  и  са наричали  домакините  за здраве и берекет. Селско е било предимно   населението  у нас  и благословията  е  била за плодородие на  земята, богата   реколта  и  плодене на домашните животни.   Събрани на групи сурвакарите са  участвали в празненствата на семействата и  за  благословията са били възнаграждавани със сухи плодове,  краваи, орехи. Обикаляли са къщите на близки и познати, никой не е трябвало да бъде забравен или пренебрегнат от сурвакарите.   

Децата изработват сурвачки в училище  и особено красиви са тези, които правят децата от клубовете  по приложно изкуство. Артистични,  пъстри и  весели с добро познаване на фолклора, те са като  произведения на изкуството.  Тези сурвачки участват в конкурси или в благотворителни базари.

 Този обичай датира от предхристиянски  времена и произхода на думата сурва се свързва с тракийското наименование на слънцето  "сур", което  е свидетелство, че може би обичая е пренесен от траките. Обичаят  се е запазил до днес и макар все по-малка част от населението да е свързан със земята и  селският начин на живот, благословиите  са    с  особена  сила  за личното  здраве  и  благоденствие на семействата.  Удоволствието на децата  от  направата на сурвачката и после от сурвакането   е  само по себе си достатъчно да  продължава обичая, но като добавим   и непрестанната, а може би и все по-наложителна  необходимост от  добри   пожелания за бъдещето и  благословия  за  здраве и  успехи,  за закрила и противодействие на злото, то  е съвсем ясно защо въпреки  променения начин на живот  този обичай се е запазил почти непроменен  и до  днес.