Делене на коренища

С времето  многогодишните растения нарастват до степен, когато външния вид се променя  и отчасти загубва естетическите си качества. Тогава е необходимо  растението да се разсади, с което го обновяваме и  при желание размножаваме. Това е един от начините за вегетативно размножаване на растенията.  

За разделяне на коренището на растение трябва да се  подбере правилното време,  в което  растението  по-лесно да преодолее  стреса и  бързо да се възстанови и започне да се развива.   За растенията, които цъфтят  или продължават да цъфтят и през есента,  е по-добре разсаждането да се направи през пролетта, още в началото когато  са се появяват новите стебла. Това улеснява  изкопаването и разделянето на кореновата туфа. Подходящо е да се направи пролетно разделяне на корените на ахилея, астри, хризантеми, рудбекия,  седум. 

Предпочитайте да направите разделянето в  облачен ден, дори когато се предвиждат превалявания. Това помага на растенията да преодолеят по-лесно стреса от разделяне и пресаждане. Обикновено ново пресадените растения леко се забавят  във времето за цъфтеж. Пролетно цъфтящите /хамерокалис, карамфил, маргарити, кампанула/ е добре да се разделя коренището им през есента или в края на лятото /ириси/. 

Подходящо време е от средата на септември до средата или края на октомври / според   прогнозите за времето и предстоящи застудявания/, за да остане достатъчно време за вкореняване и  приспособяване  на новото растение /четири-пет седмици до  времето на замръзване на почвата/. След есенното разделяне е добре да мулчирате растението, за да бъде предпазено от евентуални много ниски температури. При есенното разделяне на коренище е добре първо да пристъпите към изрязване на надземните части и след това да изкопавате  растението от земята. Така се улеснява изкопаването и  разделянето, което трябва да  стане на по-малки части / на две или повече/. По-малките части се приспособяват по-лесно, насърчава се интензивното нарастване  на корените и последващото добро развитие на растенията. Оставянето на  голяма част от туфата прави напълно вероятно още на следващата година да се наложи ново делене на коренището, за да изглежда растението добре. При разделянето на коренището е задължително да се отстранят  заболели  и не добре развити части. Вида на кореновата система  определя и начина по който ще осъществим разделянето:

1. Коренова система, която образуват отводи /хоста/ при изваждането се отделя  малко растение, което расте до майчиното с добре развита коренова система

2. Коренова система, която е с пълзящи въздушни корени / сукулени почвопокривни /, които при допир с почвата образуват ново растение,  може да  се прерязва между стеблата и да се извади чим, от който да  се  получат  повече  от едно  растение

3. Коренова система с пълзящи подземни корени /анемоне японика/,  отделянето  с почва на всяко едно отдалечено от главното растение е възможно и пресаждането му на друго място. То е оформено самостоятелно растение.

4. Коренова система от осев тип / ориенталски мак/, се отделя част от корена чрез прерязване, ако има достатъчно разклонение и поне едно стебло

5. Коренова  система с вдървени подземни корени / салвия /, отделят  се, като се  прави разрез на стебло и корена  от майчиното растение. Отделеното растение  е с развит корен , на който се изрязват  час от дългите и по-стари корени, за да се стимулира растежа на нови   и се пресажда на ново място

• На ръка отделяме отделни растения с прилежащите им корени от общата туфа-при флокс субулата,  карамфил, гилардия, аюга
• С лопата или вила  разделяме кореновата бала и туфата на отделни  по-малки дялове-агапантус,  флокс паникулата,  гаура,  хамерокалис, ахилея, хоста
• Разрязване на дървесината   от стебло и кореновата система  при  растения с мощна коренова ситема астилбе, някои декоративни треви, еремурус, божури, полигонатум
• Разрязване с нож на дебелите корени или грудки - бегония тубероза, далия,  брадати ириси, кана

При големите,  дебели корени, мястото на разреза е добре да се третира със слаб разтвор на калиев перманганат /KMnO₄/, прах от дървени въглища или в краен случай някакъв фунгицид. Повечето многогодишни растения, за да имат добър и обилен цъфтеж,  добър вид ,  се налага да се разделят на всеки 2-4 години. По-малко са растенията, които не се нуждаят от разделяне на коренището с цел обновяване или ограничаване - божури, дицентра,  делфиниум. Тях може да разделяте и пресаждате при необходимост да размножите растението,  Не подлежат на разделяне всички увивни и храстите. Преди да пристъпите към разделянето на коренището е добре ден-два предварително да полеете обилно около растението. При разделянето сечивата, които използваме /нож, вила, права лопата/ да са почистени и обеззаразени със спирт. Ако част от  разделеното коренище ще се засажда на ново място, то трябва там почвата да е подготвена, добре обработена, за да може да се засади непосредствено след разделянето. Обилното поливане след това е задължително. Ако растение се оставя на досегашното място на засаждане е задължително да се обогати почвата с компост или   органична тор. През пролетта добавянето на бавноразградима тор е много желателно.