Все повече се радваме на разнообразието на листни зеленчуци и не само в преходните сезони, но през цялата година. Един от тях е манголдът /Beta vulgaris/.
Това всъщност е листно цвекло, което не прави глави, а се отглежда заради вкусовите качества на листата. Популярно е като листно цвекло, къдраво швейцарско /swisse chard/ или летен спанак, според вида си - листен или дръжковиден. Листния е с по-нежно основно стебло и по-слабо къдрави листа, а дръжковидния е с дебело основно стебло с различни цветове - бяло, жълто,червено, пурпурно. Вкусовите му качества са безспорни, а е богато на витамини - А, С, Е, фолиева киселина, фибри.
Могат да се намерят много рецепти за приготвянето му, но и всички начини за приготвяне на спанак са приложими и за манголда. Младите му листа са приятни да се консумират и сурови в салати. От манголда се прави известния в Швейцария capuns /ястие като сърми, чиято плънка е вид тесто на паста, завито в листа манголд/ като те дори наричат листата му капунс.
Това всъщност е листно цвекло, което не прави глави, а се отглежда заради вкусовите качества на листата. Популярно е като листно цвекло, къдраво швейцарско /swisse chard/ или летен спанак, според вида си - листен или дръжковиден. Листния е с по-нежно основно стебло и по-слабо къдрави листа, а дръжковидния е с дебело основно стебло с различни цветове - бяло, жълто,червено, пурпурно. Вкусовите му качества са безспорни, а е богато на витамини - А, С, Е, фолиева киселина, фибри.
https://www.graubuenden.ch/sites/default/files/styles/grf_gallery_large/public/gallery/kulinarik-graubuenden-zutaten-capuns_0.jpg?itok=4DRjSJ4K |
Освен, че е вкусен и полезен, този зеленчук е много лесен за отглеждане. Може да се засява директно в почвата след средата на април /за предпочитане/, но може да се направи и разсад. При използването на разсад, адаптацията на новото място е не винаги успешна или изисква по-продължително време. Директната сеитба най-често е през пролетта / от април до юни/, но е напълно възможно да се засее и през втората половина на лятото и да се берат пресни листа в късната есен и през пролетта. Семената поникват в рамките на седмица. Растението е двугодишно и след зимата се образува цветоносно стебло и дава семена. Манголдът понася добре и топлото и студеното време, като листния е по-толерантен към високите летни температури, а дръжковидния понася по-добре хладното време. Като цяло и двата вида презимуват съвсем успешно в умерения пояс. Манголдът расте на слънчеви места, но съвсем добре се чувства и когато е на шарена сянка. Листата са готови за беритба когато станат около 5-6 см. Това обикновено е около 55 - 60 дни след засяването. Постепенно се обират най-външните листа, което може да става до късна есен. Редовното поливане е гаранция за правилно развитие и добър вкус на манголда. Много често листния манголд засяваме през пролетта в редове гъсто и не го прореждаме, а при достигане на необходимата големина на листата го берем като спанак. Предимствата на това растение са не едно и две, но лесното му отглеждане, добрата реколта от малка площ и превъзходните му вкусови качества, определено налагат да отделим малко кътче за манголда в зеленчуковата градина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар