Живата ограда

Висок каменен дувар скриващ от погледа на съседи и минувачи градината и живота в нея, бяла спретната дървена ограда, над която закачливо надзъртат вретената на делфиниума и ружата или се излива цветен водопад от рози, а може би добре подрязаната и оформена туя или подравнени лъскави листа на лавровишнята. 

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/35/9e/40/359e408647a22b4dda654970120cee4a.jpg

 Минавали сме покрай какви ли не огради и според мястото, където е всяка една от тях има своето очарование. За живата ограда ни е думата сега, която прави естествена преграда между вътрешното и външното пространство или рамкира, подчертава и отделя обособени кътове, която запазва градината от силните ветрове, която прави двора ни по-уединено място, на чийто фон се развива декоративната градина. Най-често този тип ограда се изгражда от жив плет от еднородни или различни по вид и подходящи за целта растения. Предимствата на този вид ограда е, че във времето тя може да бъде доизграждана, удължавана, в определени сектори променяна и разнообразявана, при правилно подбрани видове ще бъде  едно украшение за градината, както и пространството извън нея. Има видове, които растат много бързо и при редовно и правилно подрязване живия плет ще достигне добра височина и гъстота само след година-две. Този вид  ограда е препятствие за шума и мръсния въздух. Ако сме пропуснали по-късната есен да засадим растения, от които искаме да оформим жив плет,  само след месец / от края на февруари до края на март при липса на сняг и незамръзнала почва/ ще имаме отново добра възможност. Подготовката на почвата е важна преди да се засадят растенията. Забиват се колчета в крайните точки на реда и се опъва канап, преди да се изкопае траншеята / ако ще се сади в права линия, а не в някаква друга по-специална/. Може да се засаждат линейно или шахматно. Дълбочината е такава, че да бъдат разположени най-добре и свободно корените или цялята коренова бала на растенията / могат да бъдат засадени от гол корен от чим или отгледани в контейнер/. В зависимост от това в какъв вид се купува растението на гол корен или с почва, в контейнер, на чим,   то трябва да бъде засадено в рамките на няколко дни / при голите корени/ до седмица-две за контейнерните. Трябва да се има предвид, че иглолистните са по-чувствителни от широколистните и срокът от купуването до засаждането им да е по-кратък. Ширината на траншеята трябва да е около два пъти по-голяма от големината на саксията или кореновата бала и дълбочина съответно с до 3-4 сантиметра по-голяма, за да има възможност в основата да се разпръсне оборска тор или компост. Растенията на гол корен е добре преди да бъдат засадени да се накиснат във вода за около 1-2 часа. Растенията, чиято коренова бала е укрепена с мрежа, зебло се засаждат без да се разопаковат. Тези материали са биоразградими. Дълбочината на засаждане трябва да бъде такава каквато е била в контейнера или почвата, от където са извадени или до нивото на влажност при растенията на гол корен. Много важно е при саденето да се отстранят всички въздушни джобове и почвата да се уплътни добре. Поливането с поне 1-2 л. вода е задължително за малките и до 4-5 за големите над 1 м. растения. Поливането след засаждането дава възможност на корените да се покрият с фини частици от почвата и да се премахнат малките въздушни празнини около корените. Може да се мулчира с борови кори, за да се предпази  околното пространство   от плевели и да се съхранява по-дълго почвената влажност. Гъстотата на засаждане е съобразно вида на растението, големината, бюджета, търпението. За всеки вид има препоръчително разстояние на засаждане и съответно препоръчителен брой за линеен метър, но дори да засадите малко по-малко, с повече търпение и добра резитба ще получите достатъчно добра по вид жива преградна стена. При необходима гъстота на плета в долната част трябва да заложите на по-малки растения и по-гъсто засадени. Ако засадите растенията на по-голямо отстояние, за да намалите бройката им трябва да проявите по-голямо търпение, за да изчакате сгъстяване и контакт на две съседни растения. Друга възможност за известна икономия е като само няколко растения да бъдат с желаната височина, а между тях да се попълни с по-малки растения /с по-ниска цена/. Те ще ви изненадат колко бързо ще се развиват. Винаги искаме максимално бързо да получим максимален ефект, но това си има и своята цена. Препоръчителна норма за голи корени :

За растения до 1,00 м. - 5-8 корена на линеен метър

до 1,50 м. - 3-5 корена на линеен метър

над 1,50 м. - 3 корена на линеен метър

Изборът на растения за живата ограда е доста голям и трябва да се направи в зависимост от мястото /изложение, подветреност/, стила на градината, функциите на преградата / външна ограда, вътрешна преградана за обособяване на отделен кът в градината, разграничаване между две зони в градината, желаната или необходима височина/. 

Едни от най-предпочитаните растения за преградни стени са вечно зелените. Туя, кипарис, лавровишня, чемшир, тис, бамбук, габър, евонимус, османтус, фотиния и сред още много може да се направи най-добрия избор за градината. За по-сенчести места са подходящи тис /Taxus /, лавровишня /Laurocerasus officinalis/, чемшир /Buxus/, при наличието на повече подпочвена влага -  габър /Carpinus betulus/. Живата преграда от иглолистните е плътна и красива, но докато са по-млади насажденията е добре да се защитават от силните ветрове. Бавнорастящите тис /Taxus /, и по-бързорастящата западна туя /Thuja occidentalis/ “Brabanta” или подходящата за по-ниски огради, добре облистената туя пликата /Thuja plicata/ “Cancan’, каквото и да изберете ще получите прекрасен резултат. Оформянето  на иглолистните е добре да се прави през пролетта, защото подрязването през горещи и сухи дни на лятото докарват  кафяви  петна в растенията.  Най-евтина и лесна за поддръжка е ограда направена от лигуструм /Ligustrum/, който остава и през зимата облистен и едва през пролетта листата му се обновяват. Особено красиви изглеждат оградите с пъстролистния вариант /Ligustrum ovalifolium/ “Aureum”. 

Особено впечатляващи са живите огради, които са изградени от цъфтящи храсти и в късното лято и през есента, а дори и през зимата имат ефектни плодове, които привличат птиците. Дали е от един вид или различни видове цъфтящи храсти, такава ограда може да е атрактивна в определен сезон или почти целогодишно. В ранната пролет жива ограда от форзиция /Forsytia intermedia/ е истинска наслада за очите и привлекателно място за току що излезлите пчели. По същото време приблизително се отрупва с цветове и японската дюля /Chaenomeles japonica/. В по-къснатта пролет оградата ще прелива от белите цветове на майския сняг /Spirea x vanhouttei/ и прекрасния аромат и обилния цъфтеж на люляк /Syringa vulgaris/ и филаделфуса /Philadelphus coronaries/. Лесен за поддръжка и ефектен през лятото е живата ограда  от дървовидната ружа /Hibiscus syriacus/ , а с напредване на лятото и есента ефект на живата ограда придават многото плодове на пиракантата /Piracantha/, бербериса /Berberis julianae/-зелени листа /Berberis ottowensis /-тъмно пурпурни листа и снежноплодника /Symphocarpus albus/. 

Люляк /Syringa vulgaris/
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/23/2f/4e/232f4e7f91167ca0af76774736dd004e.jpg

За  цъфтежа на люляка са необходими  поне 3-5  години от засаждането до цъфтежа

Дървовидна ружа /Hibiscus syriacus/
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/236x/4b/72/86/4b7286aac8eca7bebc9922027d5365e7.jpg

Пираканта  /Piracantha  coccinea/

Symphocarpus albus

Всички те са устойчиви при зимни условия и при ниски температури до - 20°-25°С, остават без поражения. Малко по-чувствителни към ниските зимни температури са два много ефектни вида за жив плет - фотинията /Photinia x fraceri/ и османтуса /Osmanthus heterophyllus/.

Photinia  "Red Robin'
 https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/92/22/9f/92229fc3532872e11623d3f580c1dd85.jpg

Osmanthus heterophillus  
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/76/93/27/7693270cefdcd6e7a0a5be961055c84f.jpg

 Това са две изключително красиви растения вечно зелени, но при зимни температури под /– 10°-15°С/ , фотинията губи листата си, а османтуса е вероятно да не преживее. При  по-висок бюджет,  жив плет и то с прекрасни декоративни качества във всеки сезон може да се направи с илекс /Ilex/. Нежните бели цветове през пролетта,  ярко червените плодчета  през есента и зимата  ще  привличат  погледите  и ще дават храна на  птиците през зимата.

  Илекс /Джел/ Ilex  aquifolium
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/d4/e7/09/d4e709d4a534042bd50c61fc3068a422.jpg

Живата ограда може да се „оживи“ допълнително и от различни лиани, цъфтящи или зелени. Стига да има устойчива подпора /стена или метална конструкция/ дивата лоза, бръшлян, клематис, лоницера, рози, вистерия, кампсис   биха били прекрасен елемент от живата ограда, било то външна или отделяща отделни кътове в градината.  Различни  видове клематис биха били  от  пролетта до късното лято  цветния ефект на  оградата.

Дивата лоза /Parthenocissus quinquefolia/ или / Parthenocissus tricospidata/-гаранция  за красива и плътна зеленина през лятото  и ярко бакърена багра през есента,  а черните плодчета  са примамливи за птиците през зимата

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/dc/3a/e9/dc3ae97771710726cbaa7b18cf7a9496.jpg

През   пролетта  лилавите или бели гроздове  на  обилно цъфтящата  вистерията /Wisteria sinensis/ или по-едрите и наситени   цветове на  Wisteria  floribunda   са украса за  всяка ограда

Всяка слънчева  преграда би била още по-слънчева с присъствието на кампсиса

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/0d/e9/ba/0de9ba6b31967eda489439aa9752aa80.jpg

Могат да се дадат  още  много  прекрасни огради от живи  храсти  и дървета, оформени като жив плет или  свободно растящи / ако е възможно/. Освен че са очарователни, пълни с живот /цветове, пчели, птици, в основата  дават подслон на други дребни диви животинки/,  тези огради  са функционални колоритни,  повечето лесни за  поддръжка,   и най-вече  различни в различните сезони, толкова променливи, като самия живот.