Компостирането

Горите с красивите си  дървета, с  живописни  виещи  се  пътеки, с прекрасните си гледки ни привличат за  приятна разходка. Колко често   разравяме  почвата около някое иглолистно дърво  и с пълни шепи взимаме от уханната  иглолистна листовка   за  рододендроните  в градината. В природата падналите на земята листа, цветове след прецъфтяването, дребни части от клони под въздействието на микроорганизми /бактерии и гъби/, дребни насекоми и червеи, от органичната материя се превръщат в компост. В природата този процес е съвсем естествен.

В градината ние можем да го   осъществим, за да оползотворим  многото  растителни отпадъци, да намалим битовите отпадъци от домакинството  и да получим прекрасна храна за нашите растения. Красивата градина  е тази, в която растенията са здрави и  добре отгледани. Добавянето  на компост към наличната  почва  има много благотворно действие. Компоста подобрява структурата на почвата,  влагозапасеността,  аерацията, бактериалната активност. Компостът олекотява една по-глинеста почва и подобрява влагозапасеността на песъчливата. Прибавянето на компост в почвата поддържа рН баланса, задържа ерозията и  прави почвата по плодородна. Да направи компост в собствената си градина съвсем не  е трудно за всеки, дори начинаещ градинар.  Най-напред трябва да се определи  място за  поставянето  на компостер  и той да се купи или  изработи у дома.  Има много варианти и възможности. На пазара се предлагат предимно пластмасови.

У  дома  може да се направи от подръчни  материали - греди, летви, мрежа. Предимствата на направените са:

• по-удобни за обръщане на компостираното съдържание
• обикновено обема е по-голям, което дава по-добри възможности за усвояване на отпадък и съответно получаване на по-голямо количество компост, както и възможност  за ускоряваненапроцеса
• добра циркулация на въздуха

определено недостатък,  че са открити и  могат да привличат гризачи и други нежелани животни да похапват от отпадъците

За правилното / по-кратковременно/ осъществяване на процеса на  превръщане са необходими да бъдат изпълнени няколко  условия:

• съотношение на въглерод/азот,  което зависи от количеството  на  различен вид  отпадъци
• влагата на купчината
• въздухообмена на купчината
• температурата, която се развива  в купчината
• външната температура

Необходимо е да се знае  кои от  отпадъците  са приносители на въглерод и кои на азот, за да може да залагаме правилно  купчината  за компостиране

Кафяви / групата на компонентите донасящи въглерод в процеса на компостиране/

• сухи  листа /добре е да се прибавят смлени/
• клонки  от дървета и храсти след резитба /раздробени/
• стърготини  от необработено дърво
• отпадъчна хартия и картон
• черупки от яйца
• торбички чай след запарка

Зелени / група на компоненти, донасящи азот в процеса на компостиране/

• окосена трева
• стебла и цели растения от цветната  и зеленчуковата градина /след прочистване през есента /
• отработено кафе
• обелки от плодове и зеленчуци
• плевели без семена

В компоста не бива да се слагат животински отпадъци, мазнини, цитрусови плодове и остатъци от тях както и заразени растения и листа. Най-отдолу е добре да се наслагат клони с дължина десетина сантиметра, за да се осигури по-добър въздухообмен. Зареждането на компостера трябва да се прави, така че да се постигне съотношение между въглеродосъдържащите и азотосъдържащите, да е в полза на въглеродосъдържащите и то в пъти. Около 3 пъти повече трябва да е дела на кафявите отпадъци в сравнение със зелените. Въглерода е източник на енергия, който взаимодейства с кислорода, а азота действа приблизително като ензим.

Различните видове отпадъци се наслагват  в слоеве и след всеки слой се пръска с маркуч вода. Тя трябва  да е толкова, че  да  навлажни отпадъците, но  да не  са преовлажнени и подгизнали. Разлагането на купчината  отпадъци в компост се осъществява от микроорганизмите при наличие на въздух. Колкото отпадъците са по раздробени, толкова повече е повърхността  и съответно това ще даде допълнително ускорение на процеса. От времена време / на  десетина дни /  с вила се преобръща  купа  с цел  проникването на кислород до вътрешността  ú. Липсата на свеж въздух може да  доведе до  неприятна миризма  от компостирания материал. Топлината в купчината отпадъци приготвена за компостиране   достига до 70० С, след което  при намаляване на количеството  кислород  се понижава и точно тогава е времето да се преобърне купчината,  за да се обогати с кислород и  да се продължи ускореното развитие на микроорганизми и трансформацията на отпадъка в компост. Процеса на компостиране  е по-бърз в топлите месеци на годината и забавен/до спрял/ през  студените.  Поддръжката на влажност и аерирането са много съществена част  за по-бързия процес на трансформация. Понякога  за ускоряване на процеса се добавят активатори, които се продават в търговската мрежа. Те представляват препарати   с  непатогенни микроорганизми, дрожди, ензими. Разтварят се в предписано съотношение във вода и с тях се напръсква купчината, подлежаща на компостиране.  В малките купчини,  подлежащи на компостиране често се прибавя  суха кучешка храна, която действа като активатор. Да  се започне  компостиране  е възможно през всеки сезон.  През есента  са в изобилие сухите листа, отпадъците от едногодишните растения и относително малко  е прясно окосената трева. При ниските температури  през зимата процесите на трансформация почти ще спрат.  При обръщане  на материала, ако не се вдига пара от  сърцевината на купчината  е ясно, че това е така, но много скоро след първите пролетни месеци и добавянето на стебла от резитбата в късната зима, млади клонки от резитба през пролетта, прясната окосена трева и не на последно място  благоприятните  температури на въздуха и влажността, компостирането  ще продължи. При започване на  процеса  на компостиране през пролетта  ще разполагаме с голямо количество  зелени отпадъци от окосената трева и  има опасност, ако тя преобладава  в купчината за компостиране    част от отпадъка да гние и да замирише неприятно, затова  е необходимо да се добавят кафяви отпадъци като рула от тоалетна хартия, картони, дървени стърготини или запазени от есента сухи листа. Най-малко вероятно е да започнем да компостираме през зимата. Тогава и външните температури не благоприятстват процесите, но това не пречи, ако имаме заложена купчина от есента да  продължаваме да я допълваме с подходящи отпадъци от домакинството / обелки, хартия, чай, кафе /   При много умело водене на процеса  на компостиране и в топлите месеци, готов компост може да бъде получен в рамките на  месец  до осем седмици. Обикновено ни се налага да чакаме малко, до доста повече, но си заслужава. Готовият компост мирише приятно като горска почва, ронлив е и тъмно кафяв  на цвят. Ще разполагаме с прекрасен подобрител на почвата за градинските и стайните  растения, които в рамките  на месец-два трябва да оползотворим. Веднъж  въвели  тази полезна практика  в градината, оставаме нейни верни привърженици.