Мартенички, мартенички, за големи и мънички

 Съвсем като на шега се изтърколи и тази зима. Мека, кратка, да се чуди човек да се радва ли , да се притеснява ли от промените  на климата. И ето ни пред прага на пролетта. Първият ден на първият пролетен месец – март. Отколешната традиция да се закичваме с мартеници,  прави този ден  празничен и колоритен. 

Поне две седмици преди това  се радваме на  окичените с бяло и червено щендери и сергии.  

Погледа ни привличат   пискюли и помпони и  прикачени към тях  всякакви  екстри за децата - герои от анимационни филми, свръх герои, принцеси, животни и  какво ли не още,  бебешки търлъчки в бяло и червено за бъдещи майки, дървени хурки и лъжици за  най-работните домакини.

 Улиците са залети с бяло-червения поток  на народното творчество от   ранни зори до късно вечер. Хубав, жизнен обичай  предпролетно, свързан с надеждите ни за здраве дълголетие, плодородие.  Закичването с мартеници е обичаи, съществуващ само  в България и местата, обитавани от етнически българи - Украйна, Албания, Молдова, Сърбия, Македония.  Легендата разказва, че  хан Аспарух  е получил  добро известие от сестра си по гълъб. Белият конецът, с който  било завързано  известието наранил  крачето на птицата и се оцветил  с кръвта му.  Ханът получил вестта в началото на месец март и оттогава датира традицията в първия ден на март да завързваме  пресукани бели и червени конци  за здраве. С мартеници се закичват не само хората, но  и домашните животни. Мартеницата се носи докато видиш  лястовица или щъркел. 

Тогава   тя се завързва на клон на цъфтящо дърво или се слага под камък. След време по броя на мравките под камъка  се гадае за  плодородието на годината. 

Предпазване от злото, пожелания за здраве и плодородие с това се свързва тази  наша традиция в това време от годината, когато  започва новия стопански цикъл.  

Баба Марта е  олицетворение на непостоянния и променлив месец март, ту засмяна старица, отстъпваща пред  младата красива пролет, ту  разфучала се ядовита бабичка напомняща ни за изминаващата вече зима . Закичени с   традиционните весели пискюлчета  приели форма на човечета  – Пижо и Пенда се защитаваме от зло и  пожелаваме здраве през цялата година. 

С вълнени или памучни конци, с малка паричка за късмет, със синьо манисто против уроки, мартениците са като  своеобразен  кратковременен амулет. В различните краища на България те имат  свои характер. В Софийско са  направени само от пресукани бял и червен конец със синьо мънисто, в Родопите в мартениците наред с червено-белия конец  блестят и  жълт и зелен цвят.  

С началото на март  започват и всички онези  традиции свързани с почистването на дома с разчистването на излишни и стари неща. Започва новия  сезон на възраждане на природата. Да го посрещнем с чистота и радост.