Шипките

Есента е сезонът на плодовете. Ябълки, грозде, дюли, мушмули, тикви и .....  шипки. На шипките обикновено гледаме пренебрежително, както всъщност, на всички диви плодове.  Пренебрежението в този случай е напълно неоснователно, защото шипките освен красиви клони за декорация  са много полезни  плодове.

Полезните им качества се дължат на  високото съдържание на витамин  "С" и други витамини като А, D, K, E, В2 /рибофлавин/. Шипките са богати и на минерали - калции, манган, магнезии и калии. Съдържат още ябълчна киселина. Тези малки /от роза канина/  или по-големи / при  роза ругоза/ красиво обагрени  плодчета се берат именно сега, след първите  по-чувствителни понижения на температурите. Ниските температури правят плодовете /от чисто ботаническа гледна точка това са  "лъжливи плодове"/ по-меки и по-лесно се отделя месото на плода от семки и влакънца. Ако климатичните условия  са такива, че много дълго трябва да се чака за понижение на температурите, набраните твърди и лъскави плодове се слагат в хладилник за едно денонощие и се получава същия ефект на омекване. Измити добре, почистени от семките и власинките, от тях може да се получи  пюре, но това е доста трудоемък процес, за който повечето от нас нямат нито време, нито търпение.

По-често, за да  се получи такова пюре, плодовете се варят и  след това се претриват през цедка. За да запазим  витамин "С", които се разпада при термична обработка и съприкосновение с въздуха, е потребно времето  за варене да се намали до разумно минималното и още горещо пюрето или сиропа  да се затваря в съдове. По-практикуван начин за съхранение на шипките  е  сушенето. Измитите и подсушени плодове се оставят на слънце. За съкращаване времето на сушене може да се използва дехидрататор за храна / ако разполагате с такъв/. Изсушените плодове се счукват в хаванче или се смилат в блендер, но не особено ситно. След това се пресява с едро сито или цедка, като по този начин се отстраняват власинките, които придават острота на вкуса и биха могли да  бъдат дразнители при алергии и стомашни проблеми. Сушените  и смлени плодове се съхраняват в затворени стъклени съдове.  При последваща операция на по-фино млене се получава шипково брашно, което  се използва като добавка в сладкиши, бисквити. Шипките са плодове с доказано  полезни качества. От тях се приготвят мармалад, желе, сироп, вино, чай. В шведската национална кухня има супа /nyponsoppa/, която е по-скоро десерт, приготвена от шипково пюре, царевично брашно, сметана, захар, бадемови бисквитки.

  

От семките на шипките чрез студено пресоване се получава  шипково масло. Друг начин за получаване на  шипковото масло е чрез екстрахиране с въглероден двуокис-съвременен и високотехнологичен процес, при който се получава  масло с голяма концентрация и високо качество.

Чрез мацериране за около четири седмици в глицерин или бадемово масло, от сушените плодове  се получава  полезен за кожата продукт. Шипковото масло се използва за медицински цели и в козметиката. Има много добри овлажняващи свойства, заличава лунички и  белези.  Употребява се още за подобряване на тена, изглаждане на бръчките.  Шипките са неоспорван антиоксидант. Продуктите от шипки имат имуноукрепващо и, противовъзпалително действие,  укрепват кръвоносните съдове, намалява кръвната захар. В студените есенни и зимни месеци наблягаме на билковия чай и особено на шипковия, като превенция против простуда и вируси.

Шипките освен полезни за здравето са и изключително  необходими за есенните цветни композиции. Почти няма  есенна  декорация, в която да не участват тези богати с червени плодове  клончета.

Вида на шипковия храст през пролетта, потънал в нежни  розови цветчета и през есента отрупан в червени плодове винаги се борят за първенство в  душата ми. Може би с напредването на времето и натрупаните години започвам да се  умилявам повече на младостта /пролетния, цъфнал шипков храст/, но с  искрена  радост гледам  почервенелите клони  сега. Благодаря на птиците за разпръснатите   семена   и  затова,  че без никакви грижи в  края на задния двор няколко шипкови храста се издигат над покрива на съседската барака, а в подножието им са разперили буйните си клони  двата розови храста /роза ругоза/, които засадих от семена преди две-три години и сега ни даряват с прекрасни  цветове и още по прекрасни големи плодове.