Толкова много есени са зад гърба ми, а не спирам да се възхищавам на есенните картини в градината или в дивата природа. Всеки път избухвам във възторг сякаш за първи път виждам червените пламъци на клена и аронията, жълтите трепкащи листенца на брезите и гинко билобата, вихрушката от листа при поривите на вятъра. Като малко дете обичам да заравям и влача крака в есенната шума да усещам мекотата и да чувам прекрасното и шумолене. Гледката на оголелите откъм листа шипкови клони, но отрупани в червени плодове, узрелите семена на ругозата, черните плодчета на дивата лоза, прецъфтелите цветове на хидрангеята, прибраните и подредени като за изложба тикви, кошниците с ябълки, всичко това, макар и да се повтаря година след година, отново ме радва и възторгва. В студените и мъгливи дни си мечтая за място с вечно лято, но ще се радвам ли на избухването на зеленина и цвят през пролетта и на невероятните гледки на редуващи се жълти и червени, бакърени и зелени петна, които ни предлага есента с промяната в цвета на листата. Гледки, на които се любувам от прозореца на собствения си дом, в парка, по хълмовете наоколо. Благословена съм да съм живяла и да живея на места, където имам възможността да наблюдавам промяната на сезоните и очарованието на всеки един от тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар