Радваме се на гледката на ярко оцветени есенни листа, очаровани сме от полета им, подгонени от вятъра, но паднали на земята и то в дебел пласт по тревни площи и лехи ни отварят не малко работа. Старателно ги събираме с гребло или електрически листосъбирачи, правим ги на купчини ...и от тук нататък е важно какво правим с тях. Лошо решение е да ги изхвърлим в боклука, не по добро е да ги изгорим на двора, опушвайки всичко наоколо.
Аромата на дима от запалени листа е спомен от детството ми, но ни най-малко не ме настройва носталгично, а ме предизвиква да посоча няколко начини за оползотворяването им.
- Падналите листа служат за прекрасна изолация на растения, растящи в земята или за контейнерните растения, които остават на вън. С листа запълваме кошовете, в които поместваме саксийни растения, които ще прекарат зимата на открито, слагаме ги като изолация на рози, които обвиваме с термоизолиращо фолио или зебло. Когато се използват за предпазване на растенията от зимните студове дебелината на слоя е добре да бъде 10 см.
- Мулчиране в цветните и зеленчукови лехи. Прибавянето на раздробени листа в дебел слой /5-6 см./около растения и храсти е също полезно с това, че запазва от студа и допълнително обогатява и подобрява структурата на почвата, особено ако е глинеста. Раздробяването на листата може да стане по няколко начина - ако разполагате с дробилка, с косачката, когато се събират с листосъбирача и натрупани в подходящ обем/варел, широк дървен или телен сандък/ с тримера се разбиват като в блендер.
- Мулчирането е добре да се извършва на цялата площ в лехата с известно отстояние от стволовете на храсти и растения / 20 см в диаметър/, за да не загниват в основата. Мулчиране на тревния килим, като се използва мулчираща косачка. Раздробените тревички и листа обогатяват почвата и спестяват есенното торене с изкуствени торове.
- Прибавяне на листата за компостиране. Надробени или не листата са съществена и полезна част от състава на компостираната смес, особено ако тя се състои предимно от окосена трева, зеленчукови остатъци, растителни отпадъци от почистването на зеленчуковата градина и едногодишните цветя и използваното кафе. Листата от дърветата са богати на въглерод и балансират предимно богатите на азот растителни отпадъци. Листната маса без добавка на богати на азот отпадъци няма да могат да се компостират успешно. Ореховата шума не бива да се прибавя в компостера, защото листата съдържат естествен хебицид, така че се въздържайте да я прибавяте в към компоста. Колкото по-рано, след падането им на земята се съберат листата и се прибавят към компоста, толкова по-богати на вещества са те и колкото повече време минава толкова намалява съдържанието на минерални вещества. Използването на компоста ще обогати почвата в градината и на саксийните цветя. Трябва да се има пред вид, че компоста с преобладаващи листа и особено, ако има голямо количество иглолистни отпадъци придава киселинен характер. Дръжте сметка за това, когато засаждате или имате растения, които са чувствителни към киселинността на почвата. Добре е след разхвърлянето на компоста да се измери рН на почвата.
- Оставяне на листата да изгният, натрупани на купчина цели или нарязани, навлажнени. могат да бъдат затворени в полиетиленови чували, перфорирани на някои места или да бъдат ограничени с мрежа или рогозка, позволяващи да има добра вентилация. Всъщност точно това се случва в природата при гниенето на листата в природата, но ние се опитваме да ускорим процеса. Влажността и притока на въздух са задължителни за разлагане на листната маса. След изгниването получаваме листовка, която подобрява структурата, влагозапасеността на почвата и повишава наличието на полезни организми в почвата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар