Луковици и грудки за пролетно засаждане

Март е  и навън е вече ранна пролет. Тази година след меката зима, пролетта настъпва по - рано поне с месец. Погледа ни вече радват първите цъфнали дървета и храсти,  цъфналите минзухари и нарциси. Това е месеца,  през които  започват активните действия по подготовката на лятната градина. За да ни омагьосват с цветовете си  далии и гладиоли, бегонии и кали вече трябва да сме си набавили луковици и грудки, коренища и последователно да пристъпваме към засаждането им. Това са луковици и грудки, които  в по-голямата си част не зимуват в почвата.

Някои от тях още при първото понижение на температурите, при първите сланите трябва да бъдат извадени, почистени и прибрани /бегония, далия/. Други като гладиолите, не са  така чувствителни, но презимуват в почвата само в по-топли зими и при добро мулчиране, а трети като ирисите презимуват съвсем успешно и без полагането на допълнителни грижи. Няма градина, в която да няма поне един вид луковични, дали пролетно-цъфтящи или през лятото. Макар да имат известна разлика  в структурата на подземните си части, всички тях наричаме  най-общо луковични.  Малко теория:

Луковица- удебелената подземна част е всъщност модифицирано стебло с листа. В долната част имат дънце и корени, а в горната си част са заострени и от там  излизат новите листа и цветове. Видоизменени листа  са люспите околовръст, в които се натрупват резервни хранителни вещества. Такива са луковиците на лилиум, лука, алиум, лале, нарциси, зюмбюли, ирис холандика.

луковица на лилиум

луковици на нарциси и лалета

Грудко-луковица - видоизменено стебло в основата или на върха с  пъпки, от които се развиват  листа или цветове. Такива са  минзухарите, гладиолите, фрезиите

грудко-луковици на фрезия

грудко-луковици на гладиоли

Грудки-хранителните вещества се съхраняват в уплътнение от стебла. Имат на върха или странично  пъпки /очички/, от които  се развиват новите растения. Такива са подземните части на анемонето, каладиума, оксалиса, бегонията, калата.

грудка на кала

грудка на бегония

грудка на анемоне

Коренища-депо на хранителни вещества е видоизменено подземно стебло, растящо хоризонтално в почвата. Всички те произвеждат листа от горната страна и корени от долната страна. Засаждат се плитко, понякога са на самата повърхност на почвата. Такива са брадатите ириси, момината сълза, кана.

коренище на брадат ирис

коренище на кана

Грудкови корени-хранителните вещества се съхраняват в удебелените части на корените, групирани около един център. Такива са далиите, агапантуса.

грудкови корени на далия

Всички тези растения имат запас от хранителни вещества, които им позволява да прекарат латентния период . Поради тази си особеност всички луковични и грудкови растения са лесни за отглеждане, дори от най-неопитните градинари. За получаването на добри резултати е необходимо само някои съвсем прости грижи.  Трябва да се знае, че запасите от хранителни вещества в подземните части на  тези растения става през  лятото. Затова правилното им отглеждане  е залог за добър цъфтеж и  успешно презимуване и стартиране в следващия сезон. Засаждането им на открито трябва да става, когато  температурата на почвата на 15 см. дълбочина  е достигнала около 10°-15°С, а температурата на въздуха е  трайно над 4°-10°С. Добре е предварително /за бегониите и далиите/ да са събудени луковиците в топла оранжерия или в домашни условия. Гладиолите, каната, калата  се засаждат  направо на открито след средата на април, когато вероятността от слани е отминала. Всички луковични  се  нуждаят от добре дренирана почва, ако е много глинеста е добре да се добави едър пясък. Всяко от тези растения има и своя специфика при отглеждането, за което накратко ще споменем:

Бегония туберхибрида - Този вид бегонии са много предпочитани за зацветяване на тераси, частни, а и обществени градини. Те са грудкови и относително с по- специфични  изисквания в сравнение с бегония семпрефлоренс  / кореновата/.  Когато избирате  грудките не е задължително те да са покълнали, достатъчно е да са  твърди с не наранена повърхност. Грудките могат да бъдат  положени в почвата в съдове още в края на март в  съдове в затворени помещения. Грудката се засажда с вдлъбнатата си част нагоре, ако допуснете грешката да не я поставите правилно в почвата рискувате да я чакате по-дълго да излезе стеблото над почвата.  Почти не се покриват с пръст, за да не загниват. Над най-високата част на луковицата не трябва да има повече от няколко милиметра почва /само колкото да се покрие/. Съдовете се държат на топло/18°-22°С/ и светло място /перваз на прозорец, в оранжерия/. Поникват  за 15-20 дни, като междувременно почвата редовно се пулверизира. След поникването е добре съдовете с поникналите  туберози да бъдат поставени на  светло място със сутрешно слънце/2-4 часа/. През  втората половина на април или през  май, когато трайно температурата се установи около 20°С могат да бъдат изнесени навън, като междувременно е добре да се закалят като  в  по-топлите часове на деня се изнасят навън. За по късен цъфтеж с месец -месец и половина по-късно, може да засадите  грудките направо навън през  втората половина май или юни. Грудките могат да бъдат засадени в съдове или директно в почвата. Тези, които са в почвата трябва в края на сезона, при опасност от слани да бъдат  извадени, почистени, подсушени и прибрани  за периода на покой. Съхранението им е добре да бъде в хартиени торби или талаш при температура около 10°-12°С на тъмно и проветриво място. Почвата, предпочитана от туберозите е добре дренирана, богата почва. Не оставяйте почвата да пресъхва, но не бива и да подгизва от прекомерно поливане, грудките биха изгнили. Туберозите обичат сутрешното слънце/източен балкон/ и  полусенчести места в градината. При необходимост да бъдат засаждани на по-слънчеви места, то подаването на вода трябва да е редовно. Подхранването с  комбинирана тор /мастербленд 20:20:20/ е добре да става на две седмици. Туберозите са много разнообразни по цвят, форма и размер на цвета. Има  видове падащи, подходящи за висящи кошници и сандъчета, както и   изправени, подходящи за бордюри и контейнерно отглеждане. Големината и формата на цвета е разнообразна - много едри, средни, шишарковидни, с ресничести краища. Багрите са от бяло, жълто, оранжево червено, както и двуцветни и с преливащи цветове. С настъпването на септември постепенно се намалява поливането и листата на растенията започват да пожълтяват. При понижение на температурите  и опасност от слани  грудките се прибират за съхранение . След втората година, когато грудката е достатъчно голяма може да я разрежете  на няколко части , като разрезите се правят перпендикулярно на вдлъбнатата част, така че във всяка част в горната страна да има поне по една пъпка /оченце/. Туберози се отглеждат най-много в Белгия и Холандия. През две години централния площад в Брюксел се покрива със стотици хиляди цветове на туберози ,  образуващи красив цветен килим. 

Гладиола - Произхода на това така популярно цвете е в Южна Африка. В диворастящ вид съществуват много разновидности. През последните две столетия и селекционерите са обогатили този вид с многобройни разнообразни сортове. Последните най-нови сортове са с едри къдрави листенца на цвета. Съществува голямо многообразие от багри, височина. При избора на луковици внимавайте те да са твърди и с не наранена повърхност. Най-ниски цени може да получите за голям пакет с миксирани цветове. Луковиците на новите сортове винаги са на по-висока цена. Засаждането на луковиците на открито може да става още през април. Засаждайте луковицата в добре обработена почва на дълбочина около 10-12 см. Плиткото засаждане ще направи високото стебло по-нестабилно и с възможност за деформация. Гладиола понася добре глинеста почва. Киселата почва неблагоприятства развитието, затова е необходима при киселите почви да се добави вар. Добре се развиват в богати почви. Добре е по време на вегетацията да се подхранва 4 пъти с изкуствени торове, N-P-K . В началната фаза на растежа по-високо съдържание на азот в последващите се увеличава съотношението в полза на калия. Торенето спомага за по-здрави стебла и по – обилен цъфтеж. Внимателно трябва да се прецезира съдържанието на фосфор, защото наличието му, променя киселинноста на почвата от една страна , а от друга леко съкращава времетраенето на цъфтежа. Времето на прибирането на луковиците на гладиола е важно. Когато листата са съвсем изсъхнали и луковицата е узряла. Внимателно се изваждат от почвата без да се нараняват. Не се белят горните люспи. Съхраняват се през зимата в проветриви помещения с ниска , но не отрицателна температура в хартиени торби. Гладиолите се отглеждат във висока леха. Съществуват сортове по-нискостеблени, с по-малки цветове за съдове. Добре е да променяте мястото за засаждане на луковиците в последователни години. Луковиците на гладиолите дават много детки, които след самостоятелното им засаждане през втората година вече дават пълноценни, обилноцъфтящи растения.

Далия -  е едно от най-обичаните цветя в нашите градини. Разнообразието от форма, големина и багра на цветовете, височина на стеблото са изключителни. Растението произхожда от Мексико и последните два века са селекционирани многобройни сортове. Най-общо по форма и големина на цвета се делят на : едроцветни, амониевидни, кактусовидни, помпон, простоцветни, съществуват нискостеблени сортове специално предназначени за съдове. Коренищата, според сорта са различни с по-издължени или по-овални удебеления. Подбирайте коренищата да са с повече грудки и те да са твърди и със здрава повърхност. Засаждането може да стане по два начина. През февруари в плитки съдове, пълни с мокър пясък в прохладни помещения 16°С . След около 20-30 дни от повърхността, в близост до старото стебло изникват на няколко места стебло, съобразно това коренището се разделя и се засаждат като отделни растения, които първоначално се гледат на закрито, след известен период на закаляване се изнасят навън и се засаждат на постоянно място през май. Далията обича слабо алкална песъчлива почва, слънчево място, завет и обилно поливане. Вторият начин на засаждане е направо през май да засадите коренището на постоянно място, но в този случай многото израснали стебла ще образуват голяма туфа и ще си пречат, което ще намали обилността на цъфтежа и ще влоши в известна степен едрината на цветовете. Младите стебла често се нападат от охлюви, затова ако лятото е влажно разпръснете препарат против охлюви и плужеци или се погрижете с други средства да запазите младите растения. По време на вегетацията подхранвайте през две-три седмици. Трябва да се подбират торове с по-ниско съдържание на азот и по-високо на калий и фосфор / Кристалон - оранжев 6:12:36/. Поливайте обилно, особено в големите горещини може и двуразово. За високостеблените с едри глави е добре да се предвиди подпора. Когато се отглеждат за отрязан цвят се отстраняват страничните стебла. В края на есента преди прогнозираните застудявания се изважда коренището, почиства се от почвата и се прибира в хартия или в щайги на прохладно, проветриво място.

Лилиум това е едно от най-предпочитаните луковични за лятната градина. Има много сортове, различни по вид на цвета , аромат, височина /60-120 см./. Багрите на цветовете са много разнообразни, нови сортове са и с кичести цветове. Луковицата на лилиума  е типична луковица, покрита с видоизменени листа, затова изглежда малко мека, но ако  е здрава, без налепи, то е достатъчно добра да я засадите в градината. Луковиците на лилиума зимуват в почвата. Могат да бъдат засадени през пролетта или през есента, съответно се предлагат  луковици и през двата сезона. Дълбочината на засаждане  е според големината на луковицата, но обикновено 7-10 см. Обича слънчево място и  редовно поливане преди и по време на цъфтежа. 

Кала  чудесно стои в градината и в контейнер. Предпочитайте едри, здрави грудки с повече "очички".  Растения  обичат богата,  глинеста почва и обилна влага, но не и подгизване Грудките на калата се заравят  хоризонтално с "очичките" нагоре и се покриват с почва до 1 см. Предпочитат слънчево място, но при по-горещ климат  е добре да  имат в обедните часове и сянка. През март, април се засаждат в съдове, а през май-юни  директно в градината. Традиционна е бялата кала, но  има и много нови  багри на цветовете, а напоследък са много предпочитани и растенията с пъстри листа. Прекомерната влага  или недобрата отцедливост на почвата  довежда до  гъбични заболявания, загниване на грудката. Ако навреме разберете, извадете грудката и изрежете поразената от гниенето част, това може да спаси  растението, но най добрия начин е да не  се преполива и да  се засажда в добре дренирана почва.

Фрезия  в зони 5-8 фрезията не може да презимува навън. Затова  за отглеждане на открито се засажда  през пролетта / края на април-май, когато температурите са трайно по-високи от 10-12°С/. Луковиците се купуват  март и се подбират да са  едри, твърди и здрави. Красиви са в градина или саксия различни по цвят растения. Те растат във височина, така че още след поникването е добре да се сложи бамбукова пръчка за подпора. Дълбочината на засаждане е около 4-5 см. Луковиците се садят с острата част нагоре.   Може да се отглеждат директно в земята или в  контейнер. Трябва да са на слънчево място и не понасят засушаване.

Кана  е ефектно растение, харесвано предимно за зацветяване на обществени градини. Едрият му ръст, големината на цветовете го правят по-подходящо за по-мащабни пространства. В условията на умерен климат не зимува на открито.  Коренището се засажда през пролетта /май/ в добре обработена по-лека по структура  почва. Когато коренището е с повече от една пъпка, то може да се раздели, като всяка част трябва да съдържа по една пъпка и  част от корена. Засажда се  на дълбочина 5-6 см  с пъпката  към повърхността. Почвата да е добре дренирана. Нуждае се от 6-8 ч. слънце. Цветовете са много едри  в различна разцветка на топлите цветове, листата също са ефектни с восъчна налепка и в цветове от наситено зелено до  бакърено, според сорта.

Пролетта е време за попълване на градината с нови сортове  брадати ириси, книфофия, хамерокалис, ранункулус, анемоне. Фирмите, предлагащи луковици и корени  в този сезон предлагат и корени на божури, делфиниум,  грудки за саксийните -глоксиня и амарилис. Красивата лятна градина  се нуждае от  планиране и грижа още от ранна пролет. Успех и красива градина!