Цветята радват погледа ни, правят привлекателно всяко пространство, привличат ни с ярките си цветове, но колко от нас си ги представят и като притегателна точка в една сервирана чиния. Става дума за онези цветя, които освен че са привлекателни с красотата си са приятни на вкус, а и полезни.
Популярна е практиката на влагане във форми за лед и замразяване на цветове или листенца от тези растения, а и много други като различните видове мента, анасон, целина, копър и добавянето им в различни напитки. Атрактивно, приятно и полезно.
Трицветната теменужка / Viola tricolor/, дребно и красиво пролетно цвете сред дивата природа е в основата на всички прекрасни култивирани сортове виола, които ни пленяват в късна есен и ранна пролет с изобилието от красиви муцунки, надвиснали от сандъчета и саксии във всякакви цветове, щедро цъфтящи в алеи, сред лалета и зюмбюли. Та същите тези прекрасни виоли, освен че са красиви, имат и приятно свеж зелен вкус с последваща сладникавост и често не само декорират ястия / салати и сладкиши / във фюжън кулинарния стил.
Друго популярно цвете, което смело се използва в кулинарията е Латинката /Tropaeolum/. Всяка част от латинката - стебло , листа, цвят и семена се използват. Маринованите семена често заместват каперсите, листата и цветовете са приятна пикантна и свежа прибавка в листните салати.
Много стар познайник от градината - Невена /Calendula officinalis/ е красив и много полезен не само в цветните лехи.
Венчелистчетата са приятно допълнение към салати, супи, освен аромата им и леко пикантния вкус, те се използват заради цвета, които придават на ястията. Това растение е с дълга история като лечебно. Сродно, от един и същи ботанически вид е Туртата /Tageyes patula/, също използвана в кулинарията и не само. Цветовете имат приятен, леко цитрусов аромат и вкус. За разлика от невена, стеблата му не влизат в употреба за храна, но цветовете се прибавят в салати и супи, получават се бои за хранителната промишленост, поради съдържанието на лутеин.
Тагетесът е изключително полезно и в градината, като спътник на други растения, подобрява растежа им и ги предпазва от вредители, корените му изпускат вещества, които имат антиинсектицидно действие, убива нематоди в почвата, а освен това подобряват структурата и. Растението има и лечебни качества. Като споменаваме и лечебните качества се подсещаме и за лайката, равнеца, лавандулата, мащерката, които се използват освен за разкрасяване при презентиране на ястията и за лечебни чаеве.
Още едно популярно растение, което свързваме с овкусяването на напитки и чай е Пелина /Artemisium absinthium/. Неговият горчиво-тръпчив вкус и аромат са характерни за френския абсент, за българското вино - пелин. Но в потвърждение на мисълта на Парацелс, че "всичко е лекарство, всичко е отрова, зависи от дозата" трябва да се каже, че растението е отровно. Отвара от пелина повишава апетита, но и отблъсква молци, бълхи и други насекоми, в устойчивото градинарство замества пестицидите.
Пелина е сроден с естрагона, без който не може да мине нито една успешна рибена супа. Поречът /Borage/ е растение, чиито листа и цветове се добавят към коктейли с джин, безалкохолни коктейли, сладкиши. Свежия, сочен вкус на растението го е направил популярно като пълнеж за равиоли, съставка е на франкфуртския зелен сос, подправка в маринати.
Сред диворастящите цветя има също такива, които се използват за храна или напитки. Едно от тях е Дивата целина /Angelica officinalis, Angelica archangelica/.
Всички части на това растение - стръкове, семена, корени се използват в кулинарията и като билка. То се влага в ликьора "Шартрьоз", вермути. Стеблата се използват в сладкарството, а семената се добавят в супи, кремове, заради приятния си мускусен аромат. Трябва да се прави разлика между дивата целина и други много прилични на него растения, но силно отровни и неядливи - бучиниш и див пащърнак.
Sanguisorba officinalis e растение, което може да наберете от ливади, пасища и нейните листенца са с приятен вкус, приличен много на кресона. Добавят се в салати. Известно е като билка с коагулиращо и кръвоспиращо действие.
И в края ще стане дума за един плевел - Глухарчето /Taraxacum officinalis/, която ни радва в ранна пролет с ярките си цветове сред сочната зеленина по поляните и ни дразни често в градинската ни морава или сред лехите с цветя. През пролетта го виждаме и в чинията под формата на гарнитура от задушени листа или прибавка към листни салати. Има пикантен вкус наподобяващ този на горчицата и рукола. Корените се използват за чай или печени и смлени за заместител на кафето. Популярно е не само от романа на Рей Бредбъри, виното от глухарчета, което е ферментирал сок от листата на глухарчето и цитрусови плодове.
Да се възползваме от даровете, с които природата щедро ни е дарила. Така ще получим повече естетическа наслада и здраве.
Няма коментари:
Публикуване на коментар