Пеларгониумите

Има ли по-отглеждано растение от различните видове пеларгониуми в лятната градина или тераса. Това съвсем не е случайно. Те са толкова разнообразни, толкова обилно цъфтящи, че без тях наистина не може да мине която и да било градина, а за терасите и балконите да не говорим. Това растение е прекрасно за контейнерно отглеждане. То краси с многобройните си ярки и трайни цветове цяло лято до късната есен нашите балкони и градини. Произхода на растението е от Южна Африка. Съвсем понятно е широкото разпространение на този вид в областите с умерен и субтропичен климат. Големия брои на видове са класифицирани в няколко групи, които включват множество сортове с общ произход :

Pelargonium zonale

Pelargonium zonale / мушкато/ - включва много видове, с изправени месести стебла с закръглени, леко мъхести листа с цветове разнообразни по вид в багри-бяло, розово, червено, пурпурно, лавандулово, коралово, цвета може да има пет венчелистчета , но може и да е кичест, или звездообразен, тип ноазета. Височината на растенията е най-често 25-35 см., но има и много по-ниски форми с височина до 15 см.-джуджета, до 8 см-миниатюрни. В тази група има сортове със различни нюанси на зеленото листа, както и пъстри листа. Тази група, както впрочем и останалите е много разнообразна с много голямо вътрешно разнообразие. Растенията се развиват добре както на открито, така и в стая или на веранда. Необходима им е много светлина.

Pelargonium peltatum

Листа на мушкато

Листа на сакъзче

Листна маса на мушкато и сакъзче

Pelargonium peltatum / сакъзче/ - включва растенията с лъскави листа и издължени стебла. Според различния сорт дължината на стеблата е от няколко сантиметра до 150 см и повече. Тези растения са подходящи за висящи кошници, сандъчета на первази на балкон или прозорец. Цветовете са също много разнообразни по вид, прости, кичести, еднобагрени, двубагрени. Листата са лъскави наситено зелени с по-тъмнозелен център, има сортове с пъстри листа, зелени със светла ивица по края. 

Pelargonium x domesticum

Листа на кралско мушкато

Pelargonium x domesticum / Regal кралско мушкато/ включва изправени по-високи растения с назъбени листа и едри цветове в бяло, розово, червено, пурпурно, виолетово, най-често двуцветни с по-тъмни петна. Растенията в тази група имат по-силен аромат на листата, по-едри, като достигат до 50- 60 см. Цъфтежът им започва по-рано с малка пауза в най-горещите дни на август и продължава и през септември. 

Angels

Angel /Pelargonium crispum/ - много популярна група в последните години. Получени при кръстоска на Pelargonium crispum и Regal, дребнолистни с изправени стебла по-често, но има и каскадни сортове , с обилен цвят, с по-дребни цветове. 

Polka  от асортимента на Fibrex Nurseries LTD

M-me  Nonin от асортимента на Fibrex Nurseries LTD

Pelargonium fulgidum – в тази група влизат растения така наречени „уникални“, преобладават изправените, дребноцветни растения, някои със силно ароматни листа , всички те са мутации на P. fulgidum 

Pelargonium roseum - Индрише

В отделна група са класифицирани ароматните пеларгониуми, чиито зелени части се използват за извличане на ароматно масло, използвано в парфюмерията. Съществуват много различни по аромат, според вида с лимонов отенък, ябълков, цитрус, мирта. Маслото от пеларгониум се използва в аромотерапията и кулинарията. Нека си припомним прекрасното сладко от бели череши какво би било без аромата на индришето / Pelargonium roseum/. При тях не цветовете са тези, които правят растението ефектно, а листната маса със своя вид и аромат. Много различни по вид, форма и нюанс на зеленото могат да бъдат листата на тези пеларгониуми. Те могат да бъдат отглеждани както навън през топлото време /в зони 5-7/, така в стайни условия, като през студеното време е добре да получават максимално светлина, па макар и изкуствена.

Пеларгониумите в най-различните си видове не са никак трудни за отглеждане, напротив с относително малки грижи растенията се развиват добре. Какви са най-добрите условия за растенията. Слънце. Дали ще ги засаждате в градината в предната част на лехата, в съдове, които ще отглеждате на тераса, на предната част на прозорец или на перваз на балкон, важното е да има много слънце 6-8 часа в денонощието. Растенията се чувстват добре освен на слънчево и на свеж въздух, при добра въздушна циркулация. Почвата, която е най-добра за всички видове е торф и пясък в пропорция 1:1, задължително добре дренирана. Характера на почвата да бъде слабо алкален. Пеларгониумите са от растенията, които имат нужда от относително малко вода. Между две поливки се оставя почвата в горните два-три сантиметров слой да изсъхне добре. Честотата на поливане зависи от въздушната температура и от обема на почвата, в която отглеждаме растението. Тези, които са засадени в леха се поливат по-рядко от тези, които отглеждаме в съдове. В горещите летни дни може да се наложи да се полива и по два пъти на ден, особено растения в малки по обем съдове. Редовното подхранване с торове по време на активния сезон е задължително. През пролетта в началото на активния сезон и за младите растения е необходимо подхранване с торове с по-високо съдържание на азот . След април-май, подхранването трябва да става веднъж седмично с комбинирани торове и торове с високо съдържание на калий / Хортигроу 15-5-30/. Липсата на хранителни вещества довежда до по-слаб цъфтеж. За добрият вид на растенията, а и за насърчаване на цъфтежа е задължително прецъфтелите цветове да се отстраняват и то  не само цвета , а и цялата дължина на дръжката до основата  и на стеблото.  Пеларгониумите са от растенията, които  са относително устойчиви на вредители и болести и все пак често  преполиване, мокрене на листата при ниски температури / дъждовно и хладно лято/,  лош дренаж на почвата  могат да бъдат причина за развитие на  гъбични заболявания, като съвсем естествено е да отстраните увредените листа / с ръждиви петна /  и да предприемете  мерки за отстраняване на причините. Младите растения могат да бъдат нападнати от вредители като листни въшки, акари, белокрилки, гъсеници.  Винаги първо при възможност се постарайте да отстраните  механично тези вредители, да отстраните  нападнатите части от растението и като трета мярка да използвате природно щадящи препарати, чак след всичко това, ако  липсва добър резултат се посъветвайте в агроаптека какъв химически препарат е ефективен в конкретния случай.
Размножаването на растенията става с резници, взети от растенията при подрязването на растенията през септември или чрез семена, посети в парникови условия през януари-февруари.

http://www.sungardening.co.uk/stepxstep/Pelargoniumcut2.jpg

http://4.bp.blogspot.com/_GStOYY6NUPc/TTgJlDSGkxI/AAAAAAAADik/7zGkjsi_1Ks/s1600/Geranium2.JPG

При размножаването  чрез резници / най-добре е да се прави през август, но може и през всяко друго време на годината/  се отрязва / с остър нож, дезинфекциран преди да се направи среза/ добре развит зрял летораст с размер  5-8 см./ да има поне две до четири прешленчета /там от, където излизат листата/ като се срязва  на 1-2 мм. след последното листо, не под ъгъл, а перпендикулярно на стеблото. След това  от последните две прешленчета се премахват листата, края се  третира с вкоренител   и се засажда в леко влажен почвен субстрат от торф и пясък с добавка на вермикулит или перлит. Добре е, но не е  задължително да престои резникът за  известно време на открито, но сенчесто, за да засъхне леко  мястото на отреза / 30 мин. до час/ в зависимост от въздушната температура За вкореняването подберете малки пластмасови саксийки  с диаметър  9 см. Оптимална температура  18-24°С.  Поставят се на място с максимален достъп на светлина. Честа препоръка е да се покрие саксията с резника с пластмасова бутилка  или найлонова торба до вкореняването, за да се получи ефекта на мини-оранжерията, но нашата практика показва, че това  не винаги дава добри резултати , без  тази защита  и при подходящи други условия, резниците се развиват  и вкореняват достатъчно добре.  Това се случва в рамките на около 20 -30 дни и видимо растението започва да се развива. Много градинари препоръчват вкореняването да става в пластмасови прозрачни саксийки, за да може да се наблюдава образуването и развитието на кореновата система, но според мен развитието на надземната част на растението е достатъчно красноречиво за състоянието на частите му в почвата.  Вкореняването на резник от пеларгониум във вода / както се постъпва с  резници от други растения/  е неподходящо.  След вкореняването, новото растение е добре да  презимува на обилна светлина и температури над 10°С при много оскъдно поливане веднъж на десетина дни. При достигане на височина от няколко сантиметра е добре върха на основното стебло да се пензира , за да се даде възможност за разклонения. През пролетта  новите растения се изнасят навън. Всички стебла, които  избързват с развитието си е добре да се  скъсяват, за да се поддържа симетрично и добре разклонено растение.  Процедурата по вкореняване на  резници се практикува  много често и като възможност да се съхрани през зимния сезон даден вид пеларгониум  на по- ограничено място. Това е начин да обновите растение, тъй като  ако  го отглеждате няколко поредни години и вдървените му стебла стават все повече, то  това растение ще дава все по-малко с цветове, а общия му вид    ще спира да ви харесва, въпреки полаганите грижи.

 

За по-търпеливите  размножаването на  мушката и сакъзчета може да стане и от семена. Засяват се  на топло при температури около  20°C в  леко влажна почва. Покриват се съвсем леко с около 1-2 мм. почва, не е необходимо да остават на повърхността. Производителите предлагат най-често покрити семена и обработени с фунгицид, така че всяко семе може да се засее индивидуално в клетка на мини оранжерия или в  торфено чорапче. Около две седмици им е необходимо  за да поникнат. След поникването  на семената на новите растения е необходимо много светлина и поддържане на температурата  20-22°C  през деня и 16°C през нощта.  При достигане на  височина от 5-7 см се пресажда в индивидуална саксия с диаметър 10-13 см.  Засетите през януари семена ще дадат / при правилно отглеждане/  добре разклонени  растения с цветове през  юни.

Всички видове пеларгониуми  имат своето  място в градината лична или обществена, независимо от нейния размер. Те  са   много ефектни, както засадени в глинено гърне сред зелената морава в селския двор, така и  образували  цветен фонтан   на  централния площад в голям град Те се засаждат индивидуално в съдове или в лехи, много често са в  ефектни комбинации с петунии, лобелия, плектрантус и други  едногодишни или  цъфтящи през лятото или листно декоративни растения.

След  летния сезон и ранната есен  се налага на отглежданите в зона, в която зимните температури падат под  нулата  пеларгониумите да бъдат прибрани в закрити помещения. Няколко подхода може да изберете за презимуването на растенията, според възможностите ви, площта , с която разполагате и желанието ви. Често се случва   на пеларгониумите да се гледа като на едногодишни цъфтящи. В края на есента както и добре да изглеждат те да бъдат оставени до късната есен и след първите слани и застудявания да се наложи да бъдат изхвърлени. По-често, обаче особено тези които разполагат с достатъчно пространство, домашна оранжерия,  зимна градина, таван или светло мазе успяват да съхранят растенията за следващата година. Може да приберете растенията и у дома и да продължите да ги отглеждате на прозореца или на друго светло място като стайни растения. След кратък период на адаптация/ към сухия въздух в помещението/, през който пожълтява и изпада някое и друго листо растението продължава да се развива и цъфти, но през пролетта  имате проблеми с прорасналия му вид и трябва сериозно скъсяване на стеблата.  Подходящи  условия за презимуването им в състояние на покой  са светли, но  хладни помещения. След като в ранната есен сме намалили   дължината на стеблата с 1/3 и сме разредили поливките, при ниските температури от 5-6°C  поливането е  необходимо да се намали до  веднъж на 15 дни и то оскъдно.  През пролетта растенията се почистват  от  изсъхналите листа, почвата се обновява с 1/3  и при достатъчно високи температури се изнасят навън. Друга възможност за преминаване на зимния сезон е да бъдат извадени от почвата и завързани  в хартиена фуния овесени  на проветриво място, но  с температура  не под 2-3°C. Да отделим  време и грижи за едно толкова щедро отблагодаряващо се растение в никакъв случай не е губене на време, а   е истинско удоволствие. Голямото разнообразие от сортове, кои от кои по-разнообразни и впечатляващи ни прави като  търсачи  и колекционери. За тези, които са превърнали отглеждането  на различни видове пеларгониуми в страст и събирачество, интересни и разнообразни сортове може да намерят тук.