Спокойна есенна привечер. Нито лист не трепва по клоните на дърветата. От време на време се отронва по някое уморено жълто листо и безшумно пада на зелената морава. Спокойно и красиво. Близо до селската ни къща има малък язовир. Разходката до там е сред запуснати стари овощни градини и последните къщи на селото, използвани само през лятото, които сега стоят самотни сред пожълтелите дървета, зад оградите, пламнали от карминените листа на дивата лоза.
Слънцето едвам, едвам разкъсва облаците и се спуска зад отсрещния баир. Водата е гладка, тъмна, на места оживена от големи концентрични окръжности, образувани от гоненицата на костури и щуки.
В небето се появява стройното ято на кормораните - общия враг на всичките тези гонещи се рибки.
Вечерта бавно обгръща всичката тази красота
Няма коментари:
Публикуване на коментар