Загледана в натежалите от дъжда клони на розата, мислите ми се реят някъде към щастливото слънчево лято. Спомените ме сгряват и отварят желанието поне визуално да се пренеса там. Преглеждам снимките и чрез тях се озовавам в Конявската планина по билото към в. Колош. В началото на юни, през един уикенд / който май не случайно съвпадна с ловния събор на ловно-рибарската дружинка / тръгнахме на лов за красиви гледки. Бях чела, че местата, на които все още се срещат дивите червени божури не са кой знае колко в България. Има ги в Добруджа, в местността Яйлата, с. Добротица, с. Горна Студена /Свищовско/ и с. Житуша /Радомирско/. И ето ме на последното, в източния дял на Конявска планина. Тя ни посрещна блестяща, от падналия през нощта дъжд, озарена от слънцето, ароматна от нацъфтелите по поляните и цветя. Потънала в зеленина, на онзи зелен цвят дето го има само през пролетта - наситен, свеж, искрящ, сочен.
По поляните от двете страни на пътеката се показаха и първите божури, сред море от други цветя и билки и ниски храсти
 |
| Божурини поляни / така си ги нарекохме с Еми/ |
Аромат на мащерка, люляк / макар и попреминал/, еньовче и прекрасните червени цветове на дивия божур
 |
| Поглед към Колош |
 |
| Местността Янкьовец, обградена с вековна дъбова гора |
Няма коментари:
Публикуване на коментар